За религията


Александър Шмеман

Религията се е родила и се ражда едновременно и от привличане към святото, от знание, че съществува нещо абсолютно друго, и от незнанието какво е то. Затова на земята няма по-двусмислено явление и в двусмислието си – по-трагично отколкото религията. Само нашата съвременна, изветряла и сантиментална „религиозност“ е убедена, че религията е всякога нещо хубаво, положително, добро и полезно, и че всъщност хората винаги са вярвали в същия този „добър“ и снизходителен Бог, в „Отца“, създаден на практика по „образа и подобието“ на нашата собствена дребнава доброта, на нашия комерсиален морал, битови умиления и евтино добродушие. Ние сме забравили колко близки до „религията“, в известен смисъл съприродни на нея, са тъмните бездни на страха, на безумието, ненавистта, жестокия фанатизъм, на цялото ужасно суеверие, което с такова напрежение е изобличавало ранното християнство, виждайки в него дяволско суеверие и съблазън. Забравили сме, че религията е дотолкова от Бога, от незитребимата в човека жажда за търсене на Бога, колкото и от княза на този свят, откъснал човека от Бога и натоварил го със страшната тъмнина на незнанието. Забравили сме, най-сетне, че не на хилядолетните „агностици“, а „на религиозните“ хора са казани най-страшните от някога прозвучавали на земята думи: „Ваш баща е дяволът…“ (Йоан 8:44).