Кръста и царството – 2

КРЪСТА И ЦАРСТВОТО: КАК БОГ СТАВА ЦАР

от проф. Н. Т. Райт

Правейки Божията история отново цяла

В голяма част от западното християнство през годините и особено в доста шумното консервативно християнство реагиращо (съвсем естествено) на просвещенският скептицизъм, ние сме били толкова загрижени да накараме евнагелията да ни кажат, че историята на Исус е историята на въплътения Бог, че повече не сме били в състояние да слушаме внимателно евангелията казващи ни за кой Бог говорят те и какво точно сега прави този Бог. Ние сме готови да слушаме за „богът” на западното въображение и не толкова готови да слушаме за Богът на Израел. Ние сме готови да чуем, че „Исус е Бог” в някакъв смисъл и не толкова готови да чуем, че Богът на Израел е обещал да направи някои конкретни неща и по-конкретно да установи своето сверено царство над Израел и света и че Исус въплъщава това намерение.

Кръста и царството – 1

КРЪСТА И ЦАРСТВОТО: КАК БОГ СТАВА ЦАР

от проф. Н. Т. Райт

Още от детските си години съм си задавал един въпрос: Защо е живял Исус? Какво, с други думи, е значението на всичко случило се между яслата и кръста?

Има песни, които пренасят Исус направо „от бедната ясла до горчивия кръст.” От значение ли е, че според четирите евангелия Той, е имал кратко, интензивно и вълнуващо публично служение в края на живота Си? Каква истина можем да научим от това? Защо е трябвало нещата да се случат по този начин? От значение ли е, че Той е направил всички тези неща, че е казал всички тези неща, че е бил всички тези неща? Би ли било различно ако, като роден от девица Божий Син, Той е бил изтръгнат от пълната неизвестност и разпънат, умирайки за нашите грехове, без нищо от това да се случи? Ако не, защо не?