Синът и Духът сред нас

от Фред Сандърс

Готови сме за следващата стъпка. Синът и Духът не просто съставят или конфигурират икономията на спасението, те практически го осъществяват посредством самото си явление. Те осъществяват историята на спасението чрез присъствието си понеже то не би съществувало ако те не присъстват. Планът за спасението е преди всичко план Синът и Духът да се явят сред нас в пълнотата на времето и именно чрез самото си присъствие те формират икономията. Понеже Отец ги изпраща на съвместната им мисия Синът и Духът са начина, по който Бог е с нас, за да промени историята ни на грях и невежество в Неговата история на спасение и откровение.

Извършено от Сина, приложено от Духа

от Фред Сандърс

Един класически начин да гледаме на двете ръце на Бога в спасението е взаимовръзката между това как Троицата осъществява изкуплението и как тя го прилага спрямо нас. Тази идея за изкуплението осъществено и приложено е удобен начин да мислим за спасението едновременно в неговия обективен и субективен аспект дори когато двата етапа на Божието спасително дело не пряко свързани със Сина и Духа.[1]

Формата на благовестието (или скритото тринитарианство на евангелското спасение)

„A когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.” (Галатяни 4:4-7)

„Когато Бог обмислял великото и славно дело за възстановяването на падналия човек и за спасението на грешниците, с цел похвала на славната Си благодат, в безкрайната Си мъдрост Той определил две велики средства. Едното било да даде за тях Своя Син, а другото, да им даде Духът Си. По този начин станало възможно да се изявина славата на цялата благословена Троица, което е крайната цел на всички Божии дела.” (Джон Оуен)[1]

Благовестието и дълбоките Божии неща

от Фред Сандърс

Тук със сигурност имаме една истина, която евангелските християни несъмнено държат здраво. Тя е централната идея на обичания стих Йоан 3:16, в който можем да видим обхвата на любовта на Отец към света изявена посредством размера на дара, даден за нашето спасение: Неговия Син. И на това място, където Божието себераздаване е най-явно, ако желаем да продължим нататък ние сме принудени да се обърнем към една специфично тринитарна изповед.Понеже в случая с Бога, Самия Себе Си, не е израз, който сочи към  отделна личност, живееща сама в своята самота. Когато Бог най-накрая изпълнява всички Свои обещания давайки Себе Си за нашето спасение това се случва като Отец дава Сина.

Благодатта като Божие себераздаване

от Фред Сандърс

Според християнското разбиране спасението е дадено по благодат. Но подобно на редицата ограничения и редукции, които съществуват в сотериологията такива има и по отношение на самата благодат. Накратко, понастоящем съществуват две концепции за благодатта, всяка от които е неадеквата спрямо другата и които не могат да бъдат примирени една с друга. От една страна благодатта често бива виждана като „Бог е добър спрямо нас” особено в това, че не използва греховете ни против нас. Алтернативно, благодатта е приемана за дадена от Бога сила, сила, която ни прави способни да променим живота си. Изказани така грубо това са безкрайно опростени версии на католическото и протестантското учение.

Трябва да има повече

от Фред Сандърс

Първата стъпка по пътя от дезинтеграция към  интеграция е да изясним лъжливите надежди, които в момента ни се предлагат като истинския център на християнския живот. Ако сме се научили от Ефесяни и от по-старата евангелска традиция да мислим големи мисли за спасението тогaва можем най-после да се окажем на позиция, от която сме в състояние да избегнем някои капани. Когато християните се опитват да обяснят централната реалност на своето преживяване като християни какво обичайно ни идва наум? Трите най-сериозни кандидата обикновено сa едни и същи: доктрина, поведение и емоции.