Божият живот е по-жив от всички останали животи – 2


от Фред Сандърс

Някой е казал, че учението за Троицата не е толкова чуто в Новия завет колкото дочуто. Отрицателната част от това твърдение вероятно отрича прекалено много[1], но си заслужава да обърнем внимание на положителната. Една от най-силните характеристики на новозаветното тринитарианство е, че то ни се открива основно в разговорите между Отец и Сина. Читателите на Новия завет трябва да се заслушват в молитвите на Бог Син изречени към Неговия Бог и Отец. През цялото Си служение Той говори с Отца по начин, който кара учениците Му да Го попита как да се молят. Дори в мрака на кръста Синът продължава един непрекъсващ диалог със Своя Отец. Исус е уверен, че молитвите Му са чути и че Отец е с Него и в няколкото забележителни случая, в които от небето се чува глас ние виждаме Отец да заявява отношението Си към Своя възлюбен Син. Целия този вътрешно тринитарен разговор съзнателно е проведен пред слушатели, за наше наставление. За това, което остава скрито в отношенията между Отца и Сина в единството на Светия Дух не е възможно  да спекулираме безопасно. Но това, което те казва на глас за и един на друг, така че да бъде дочуто от нас, е не само една твърда основа за учението за Троицата, но и невероятна покана да се включим в този разговор.

Има още

Божият живот е по-жив от всички останали животи – 1


от Фред Сандърс

Ясните категории на систематическото богословие може да са полезни за подреждане на нашите приоритети. Но никой не е бил спасен просто понеже е чертал правилни диаграми. Въпросът тук е духовен по своята същност. Ние трябва да приемем Бог толкова сериозно, че да Го смятаме за по-интересен от самите себе си. Всъщност ако имаме правилно усещане за пропорциите ще мислим за божия живот като за най-живия от всички животи.

В класическата си книга The Religious Affections Джонатан Едуардс казва, че един то най-добрите начини да кажем дали даден човек е истински обърнат е като видим дали той има усещане за това колко добри са божиите неща сами по себе си. Когато един човек е спасен той е способен да възприеме божията доброта като нещо радостно само по себе си. Може да бъде забелязана „една промяна в неговия ум и усещане в сърцето му, чрез които той възприема красотата, славата и върховната доброта в божията природа такава каквото е тя сама по себе е си.[1]” Разбира се, светиите са безкрайно благодарни на Бога заради това, което Той е направил за тях, но тази благодарност лесно може да бъде обяснена по един чисто човешки начин. Това, което отличава изкупения от естествения ум е, че отвъд получените от Бога дарове, Той може да разпознае Кой е Бог Сам по Себе Си.

Има още

Кой е Бог и какво прави Той


от Фред Сандърс

Сузана Уесли е чудесен пример за добре балансирано евангелско тринитаринанство понеже тя показва едно добро усещане за пропорцията между това Кой е Бог и какво прави Той. Тя със сигурност има ревност за това, което Бог е направил за спасението на Своя народ, но знае, че благовестието черпи силата си от това, Кой е Бог. Тази основа на  „божието природно блаженство” формира крайния хоризонт, на който тя може да „съзерцава неизказаната тайна на божията любов”. Балансираното евангелско тринитарианство не се хвърля просто в реката на благата вест и след това плува по течението. То признава и източника, от който извира тази река. Подобно на Сузана Уесли то е стъпили с единия си крак в щастливата земя на Троицата, а с другия в земята на благовестието. Когато евангелските християни изгубят усещането си за пропорция те започват да говорят така сякаш вече не ги е грижа за божия характер освен когато имат някаква полза от него. Най-добрата защита срещу това винаги е била учението за вечната Троица в Самата Себе Си.

Има още

Тринитарното богословие на Сузана Уесли


от Фред Сандърс

Християните през вековете винаги са схващали връзката между себедостатъчността на Бога като Троица и добротата на благодатта, но има един евангелски християнин, който я разбирал особено дълбоко и я изразил необичайно добре. За Сузана Уесли (1669-1742), майката на Джон и Чарлз, първото нещо, което идвало на ум когато мислела за Трицата била тази абсолютна себедостатъчност на Бога допълнена от идеята за Неговата доброта насочена към нас от позицията на абсолютна свобода.

Има още

В щастливата земя на Троицата (или Бог в Себе Си)


от Фред Сандърс

Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша. И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.” (Йоан 17:4-5)

„Той е самото битие и като такова по необходимост следва да бъде безкрайно щастлив в славното съвършенство на Своята природа от вечност до вечност. Той нито създава нито изкупва понеже има нужда да прави това, но ни обича понеже ни обича.” (Сузана Уесли 1738)

Има още

Как едно учение спряло да работи – 1


от Фред Сандърс

Днес е обичайно да отбелязваме колко зле се представя учението за Троицата откакто света е станал модерен. Рационализмът и обърнатостта към един свят доминиран от интелектуалната култура още от края на 17 век не е благосклонен към това християнско учение. Историята, заедно с разказа как учението е било спасени от богослови като Карл Барт и Карл Ранер, често е разказвана от историците[1]. Но съществува и една специфично евангелска версия за латентността и неефективността обхванала тринитарианството от толкова дълго време. В тази общност учението е било хванато между рогата на една дилема: единия рог бил субективния религиозен опит, а на другия то било свеждано до изцяло пропозицонна формула. Изтощителното колебание между пиетизма и рационализма, не особено здравословно за който и да е аспект на християнския живот, е било особено осезаемо при учението за Троицата. От нито една от тези изходни позиции учението не може да бъде правилно артикулирано запазвайки свойствената си връзка с благовестието. Един кратък преглед на начина, по който евангелската традиция е разглеждала учението за Троицата ще покаже, че евангелското тринитарно богословие има една незавършена задача: да опише как Троицата е свързана с благата вест и да избегне крайностите на субективния религиозен опит и обикновения рационализъм.

Има още

Да се стремим към златото в екуменическите Олимпийски игри


от Фред Сандърс

Представете си една екуменическа Олимпиада, в която всички клонове и деноминации на християнската църква се събират заедно за едно приятелско, световно състезание. Някои църкви биха били естествено подготвени да се завърнат у дома със златни медали в определени категории, оставяйки други на свой ред да оберат златото в областите където са естествено надарени. Как биха се класирали евангелските християни? Повечето от тях вероятно биха направили добре да не очакват злато в области като литургия, историческо съзнание или сакраментално проникновение. Може би би било сардонически забавно да наблюдаваме как зле подготвени и нещастни отбори се състезават в спортове, в което нямат шансове за победа, подобно на народи, в чийто земи не вали сняг се опитват да се пързалят с бобслей. Литературата на съвременната евангелска себеирония е пълна с подобен вид хумор.

Има още

Нашият проблем: ние сме повърхностно и слабо тринитарни


от Фред Сандърс

За никой, който се намира на повърхността на съвременното евангелско християнство няма особена вероятност да се срещне със силно тринитарно виждане без значение дали говорим за учението или за духовността. Макар по-голямата част от тази книга да е свързана с това, което евнагелските църкви правят добре вероятно най-доброто начало е да признаем два проблема, които всеки наблюдател може да види. Първо, понастоящем евангелските християни не са особено известни със своето тринитарно богословие. Второ, евангелското движение е поразено от богословска и духовна повърхностност.

Има още