Упадъчното пренебрегване на великото спасение


от Фред Сандърс

В началото на книгата Евреи авторът задава притеснителният въпрос: „Как ще избегнем ние ако пренебрегнем едно толкова велико спасение?” (Евреи 2:3). Стария завет бил велик: утвърден от ангели, сияещ в слава, даващ познание за истинския Бог. Но Новия завет, благовестието, е несравнимо по-велик. Той не е прогласен от ангели (ст. 2), а от Бог-Отец лично чрез Господ Исус (ст. 3, ехо на 1:1, където Бог говори чрез Сина Си), и потвърден от Светия Дух (ст.4). Неговото „пренебрегване” би означавало омаловажване или пропуск да се признае колко велик е той. Какво е това „велико спасение”, за което трябва да внимаваме? Колко велико е то? Както пита Спърджън: „Докъде достига спасението”?

Има още

Вечен Отец, вечен Син, вечен Дух – 3


от Фред Сандърс

Понеже вечния Син е станал въплътения Син ние можем да кажем много неща за Неговото синовенство. Проследявайки нишката назад от явяването Му във Витлеем ние можем да научим нещо за Троицата като цяло понеже това е централното събитие, в което Бог отрива, че има Син.

Има още

Вечен Отец, вечен Син, вечен Дух – 2


от Фред Сандърс

След като разгледахме внимателно как вечния Син ни Се е разкрил  можем да видим как в същото централно събитие от спасителната история първата личност на Троицата открива вечната дълбочина зад Своята личност. Първата личност на Троицата е Бог-Отец. Бог е наречен Отец на първо място по тринитарни причини. Той е Отец понеже е Отец на Сина от вечността, у дома в щастливата земя на Троицата. Той не е станал Отец на Рождество или в някой друг момент от човеката история, или дори в пред-темпоралната история. Той не е претърпял никаква промяна от това да не е Отец към състояние, в което вече е Отец. Никога не е съществувало време, в което Той да е съществувал като самотен Бог, без Своя Син, понеже винаги е бил Бог-Отец. Това е пряко следствие от изповядването на божествеността на Христос. Ако Исус е Бог-Син, Бог винаги трябва да включва Син и Отец.

Има още

Вечен Отец, вечен Син, вечен Дух 


    

от Фред Сандърс

Видяхме, че Бог е троичен на най-дълбоко ниво, на нивото на това Кой е Той същностно вместо на нивото на това, което прави. Описахме как трябва да мислим за факта, че Бог не е Троица просто когато реши да направи нещо, а е Троица „у дома,” в щастливата земя на Троицата. Бог е Троица най-вече за самия Себе Си  и едва на второ място за нас. Едно от следствията на това е, че Отец винаги е бил Отец, Синът винаги е бил Син и Светия Дух винаги е бил Свети Дух.

Има още

Тринитарно богословие и спасението


от Фред Сандърс

Приоритета на това кой е Бог пред това какво прави Той може да изглежда прекалено очевидно, за да си заслужава да говорим подробно за него. Може би дори си мислим, че едва ли някой би бил несъгласен с това. Всъщност обаче хората често повдигат множество възражения срещу подобна приоритизация. Някои казват, че макар да е чудесно духовното ни мислене да бъде насочено към това кой е Бог в Себе Си, това е прекалено абстрактна и безформена задача. Всичко, което знаем за Бога е това, което Той прави, по-конкретно това, което прави за нас. Макар че може да е логически правилно, че божието битие е по-голямо от Неговите действия това е без значение за нас щом веднъж се съгласим с него тъй като ние винаги се занимаваме конкретно с божиите действия.

Има още

Невидимото измерение на тринитаринаството – 2


от Фрес Сандърс

Анализът на Майкъл Полани (1891-1976), който пише подробно за подобни епистемологични преходи се оказва полезен за разбиране на учението за Троицата. Полани започва научната си кариера като химик-изследовател, но след това малко по малко насочва интереса си към философията на науката и оттам към епистемологията. Неговата работа е част от една по-голяма, продължила цял век тенденция на детрониране на науката от ролята й на абсолютен арбитър за истинни твърдения. Работата на Полани се намира някъде между критиката на „историческия преход” на Томас Кун във философията на науката[1] и критиката на абстракцията на Стивън Тулмън въведена в теориите на познанието от Просвещението[2]

Има още

Невидимото измерение на тринитарианството – 1


от Фред Сандърс

Както показват тези примери когато изгубим своята способност да виждаме ясно Троицата както пряко свързана с благовестието ние сме склони да я свеждаме до един въпрос на авторитет и умствено покорство. Не е чудно тогава, че учението за Троицата е било третирано като нещо обременяващо за мнозина евангелски християни. Но тази дисфункция на учението е само едната му страна за евангелското тринитарианство. Другата страна на историята е, че живота на всяка здрава църква и на всеки искрен християнин е една изява на делото на Троицата. Евангелското християнство, дори когато третира учението за Троицата като някакъв чужд артефакт, с който му е трудно да работи, въпреки това винаги е вече потопено в тази богата тринитарна реалност на благовестието. Често ние се намираме в странната позиция да бъдем тринитарни без да осъзнаваме това или да живеем в една връзка с Отца, Сина и Светия Дух, за която можем да дадем единствено слабо и неадекватно обяснение. Ние притежаваме самото нещо, но действаме сякаш не знаем, че го имаме.

Има още

Дълбоките божи неща – Въведение – завършен


Въведение: евангелските християни, благовестието и Троицата

от Фред Сандърс

  1. Евангелските християни, благовестието и Троицата
  2. Тринитарни в основата си
  3. Нашият проблем: ние сме повърхностно и слабо тринитарни
  4. Подчертано евангелски
  5. Да се стремим към злато в екуменическите Олимпийски игри
  6. Да призовем евангелските свидетели

Да призовем евангелските свидетели


от Фред Сандърс

Преди да представя накратко съдържанието на тази книга искам да обясня нещо необикновено за метода, който следвам. Там където е възможно аз цитирам, обръщам се към и дебатирам с автори, които са евангелски протестанти. Постарал съм се да намеря колкото е възможно повече евангелски свидетели. И обновено избягвам да влизам в дискусии с представители на други християнски традиции. Не правя това понеже не зная или не съм впечатлен от тези различни традиции или защото смятам, че единствено евангелските гласове заслужават да бъде слушани. Не, причината, поради която давам предимство на тези автори вместо на някои други е понеже аз се опитвам да запозная евангелските християни с това, което е най-добро от собствената им традиция.

Има още