Искаме ученици – нали ???


от Радостин Марчев

index

А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, гоненията, страданията“ (2 Тимотей 2:10-11).

Преди време на българският книжен пазар се появи една книга с провокативното заглавие „Ученици се създават, не се раждат.” Разбира се, изразът е удачен и, разбира се, в нашите църкви често се говори за нуждата от ученичество. Въпросът, който остава е: „Ако ученици се създават, а не се раждат, как по-точно се създават?” Много може да се каже по темата, но съвсем простичко, личните ми наблюдения стигат до следното:

  • Редовното присъствие на даден човек в църква не създава автоматично ученичество. Има прекалено много хора, за които посещението на богослужение е редовна практика, но чийто живот не отразява Христос. Да мерим силата и успеха на една църква по броя на посетителите на сутрешното неделно богослужение е изкушаваща, но груба грешка. Същото важи и за включването в различни църковни дейности. Всеки ученик живее активно своето християнство, но не всеки активист в църква е ученик. (Но неспособността на една църква да привлича хора също по никакъв начин не показва, че тя е вярна на Христос – и това е не по-малко груба грешка.).

Има още

Образование и ученичество


от Радостин Марчев

текста е публикуван във в. „Зорница,“ Юли 2016

index

През изминалия месец новините на няколко пъти насочиха общественото внимание към проблемите на българското образование. И макар че като българин и баща аз съм загрижен за големия брой слаби оценки, които нашите деца показват на проверовъчните изпити и за по-големия проблем, на който те са просто симптом, моите мисли неволно тръгнаха в друга посока. Ако трябва да оценим качеството на християнско ученичество в нашите църкви какви биха били оценките? Как можем да подобрим нашата „образователна система“? Има още

На теб говоря


НА ТЕБ ГОВОРЯ

Това е част от възкресенската  серия “По пътя към кръста и цената на ученичеството” изнесена във

Християнска евангелска баптистка църква Варна

от Радостин Марчев

12.05.2013

(Аудио ТУК)

images

В навечерието на втората световна война когато Хитлер вече е взел властта в Германия той иска пълна подкрепа от църквата. Освен другите неща това означава християните да се съгласят с неговата политика спрямо евреите и да не ги приемат за членове в своите църкви. Голяма част се съгласяват. Между малкото, които отказват са двама големи германски богослови, Дитрих Бонхофер и Карл Барт. Единият е депортиран от страната, а вторият е обесен по лична заповед на Хитлер. В едно такова време Бонхофер пише следното:

Евтината благодат е смъртният враг на нашата църква. До този ден ние се борим за скъпа благодат. Евтина благодат означава благодат продавана на пазара като залежла стока от амбулантни търговци. Тайнствата, прощението на греховете, и утешението на религията се предлагат на занижени цени. Евтина благодат означава благодат като доктрина, принцип, система. В такава църква света намира евтино прощение за своите грехове; не се изисква никакво разкаяние, още по-малко някакво реално желание да бъдем избавени от греха. Евтината благодат, следователно, води до отричане на живото Божие слово на практика, отричане на въплащението на Божието слово. Евтината благодат означава оправдание на греха без оправдание на грешника.…. Евтината благодат е проповеяване прощение на греховете без изискване за покаяние, кръщение без църковна дисциплина, причастие без изповед, прощение без лична изповед. Евтината благодат е благодат без ученичество, благодат без кръста, благодат без Исус Христос, жив и въплътен[1].

Днес всеки е чувал за Христос – името Му се радва на уважение каквото вероятно никой друг не притежава. Всички Го признават за велик учител. Хората също така нямат нищо против да се наричат Негови ученици – или християни както казваме накратко. В света има близо 2,5 милиарда, които се наричат с това име. Нашата страна също се определя като християнска.

Но това уважение, това желание на хората да бъдат християни и тези големи числа повдигат и някои въпроси: Защо в една християнска страна има толкова беззаконие, престъпност и експлоатация? Как може хора, които твърдят, че са ученици на Христос да са такива егоисти? Нали това по никакъв начин не се вписва в представата за техния учител? Големият индийски реформатор Ганди казва: “Щях да стана християнин ако не бяха християните.”

Очевидно има нещо сериозно сбъркано в представата за това кой е  Христос и какво означава да бъдеш Негов ученик. Има още