Тринитарното богословие на Сузана Уесли


от Фред Сандърс

Християните през вековете винаги са схващали връзката между себедостатъчността на Бога като Троица и добротата на благодатта, но има един евангелски християнин, който я разбирал особено дълбоко и я изразил необичайно добре. За Сузана Уесли (1669-1742), майката на Джон и Чарлз, първото нещо, което идвало на ум когато мислела за Трицата била тази абсолютна себедостатъчност на Бога допълнена от идеята за Неговата доброта насочена към нас от позицията на абсолютна свобода.

Има още

Изследвания върху Троицата: учението за Бога в Писанието, историята и съвремието


от Радостин Марчев

The Quest for the Trinity: The Doctrine of God in Scripture ...Д-р Стивън Холмс е старши лектор по богословие в университета Св. Андрей и ръководител на колежа Св. Мария с интереси в систематичното, историческото, философското богословие и патристиката.

The Quest for the Trinity: The Doctrine of God in Scripture, History and Modernity e първата негова книга, която чета и определено съм впечатлен. Холмс пише леко и забележително достъпно за сложната материя, в която нагазва, но това в никакъв не е за сметка на съдържанието. Основната теза на автора е, че бумът на богословска литература свързана с Троицата през 20 век не е задължително причина за положителната оценка, с която това обикновено се посреща. Има още

Коя Троица? Чий монотеизъм?


„Това, което аз предлагам е едно пълнокръвно четене на Писанието. Както казва Дейвид Йего: „древните богослови са били прави да твърдят, че никейското homoousion не е нито наложено отвън на новозаветните текстове нито извлечено от разстояние от тях, а описва един модел на отсъждане, който се намира в тези текстове, в текстурата на духовното описание на Исус и Богът на Израел.” Или както се изразява Кевин Роу, съществува една „егзегетична необходимост” за учението за Троицата понеже „съществува една органична връзка между библейското свидетелство и ранните изповеди, при което изповедите служат като херменевтични пътеводители за четене на Библията понеже на практика самият библейски текст изисква изповедалните формулировки.”

Учението за Троицата не просто стои или пада на отделни стихове от Писанието, които „доказват” (или не успяват да докажат) това учение. Учението се е появило на първо място поради начина, по който първите християни са преживявали своята опитност с Исус и поради начина, по който това е засвидетелствано в Писанието. Важно е също, че поклонението на Исус – и поклонението на Бога разпознат както Отец, Син и Свети Дух – е катализаторът за развитието на учението на първо място! Това е нещо, което би било добре съвременните богослови да запомнят. Учението за Троицата не е просто един труден математически проблем, който трябва да бъде решен по някакъв начин от умните логици, нито е просто объркан набор от очевидно противоречащи си твърдения, които трябва да бъдат подредени по някакъв начин, за да можем да вярваме в тях. Учението за Троицата на първо място е един опит да се отговори с поклонение на единственият Бог, Който съществува – Богът, Който съществува вечно в любещото общение на вътрешнотринитарния живот, Богът, Който като Отец изпраща Синът за спасението на света, Богът, Който като Син се въплъщава заради нас и нашето спасение и Богът, Който като Дух днес присъства с църквата и света.”

(Томас МакКол)

„В крайна сметка учението за Троицата е едно практично учение с радикални последствия за християнския живот…Казва ни се, че Бог е ориентиран към отношения по своята същност, възторжен, плодороден, жив като страстна любов. Божественият живот е и наш живот. Сърцето на християнския живот е да се съединим с Бога на Исус Христос посредством общение един с друг. Следователно учението за Троицата в крайна сметка не е учение за абстрактната Божия природа, не за Бога отделен от всичко, което не е Бог, а едно учение за Божия живот с нас и за нашият живот един с друг….Това продължаващо откровение и действие на Бога е удачният източник за разсъждения върху богословската етика, духовност, екслесиология и литургичният и общностен живот на църквата.”

(Катерина ЛаКугна)

Троицата и спасението


53

от Радостин Марчев

Повечето евангелски християни свързват думата спасение с делото на Христос на кръста. Това, разбира се, е съвсем вярно, но само по себе си е твърде редукционистко. Под редукционистко аз имам предвид, че твърдението за кръстната жертва на Христос може да бъде направено единствено в една по-широка рамка от разбирания, които макар да не са изрично споменати, се предполагат. Когато тази по-широка рамка липсва, твърдението за „смъртта на Исус на кръста“ се изправя пред толкова много въпроси, че на практика или се деформира, или направо е дезинтегрирано. Има още

Има ли йерархия в Троицата – завършен


ИМА ЛИ ЙЕРАРХИЯ В ТРОИЦАТА

от Роджър Олсън

104486

ЧАСТ 1

ЧАСТ 2

ЧАСТ 3

Видеото по-долу е дебат между Dr. Kevin Giles and Dr. Fred Sanders относно отношенията в Троицата и тяхната връзка с дебата за отношенията между половете.  Презентациите са много интересни като и двамата се опитват да съчетаят нивото на слушателите със сложността на темата. Все пак се изискват определени предварителни познания, за да не бъде слушането загуба на време. Също, ако някой очаква „челен“ сблъсък или ясни и окончателни изводи ще остане разочарован.
Лично за мен определено си заслужава вниманието – най-малкото понеже и двамата участници знаят за какво говорят.

Всъщност и двамата участници се оказаха много интересни.

Д-р Фред Сандърс е преподавател по систематично богословие в Biola и автор на няколко книги. Специалният му интерес е Троицата в християнската традиция – нещо, което лесно може да се види от качеството на настоящата презентация. Неговият личен блог съдържа някои интересни лекции.

Д-р Кевин Джилс е англикански свещеник и един от известните фигури в спора за мястото на жените в църквата. Той също е автор на няколко книги. През последните няколко години неговото рязко противопоставяне на йерархичният възглед за троицата предизвика разгорещени спорове в евангелските среди.

Има ли йерархия в Троицата – 3


ИМА ЛИ ЙЕРАРХИЯ В ТРОИЦАТА

от Роджър Олсън

104486

Защо изобщо да дискутираме има ли йерархия на авторитета в иманентната Трица? За комлиментарите причината е да покажат, че може да съществува абсолютно равенство в съществуването и ценността заедно с разлика в авторитета. Комплиментарите твърдят, че мъжкото главенство не означава по-ниско положение на жената. Някои егалитари, вероятно всички подписали „Декларация за Троицата,” вярват обратното. За тях перманентната йерархия на авторитета и субординацията в семейството (между мъжа и жената) или в Троицата (между Отца и Сина) по необходимост означава, че някой е по-висш или по-нисш. Така спорът за йерархията в Трицата е един пример за богословие и политика (в най-широкия смисъл), които се събират заедно за добро или зло. Има още

Има ли йерархия в Троицата – 2


ИМА ЛИ ЙЕРАРХИЯ В ТРОИЦАТА

от Роджър Олсън

104486

В част 1 аз говорих за традиционното богословско разграничение между иманентната и икономическата Троица и как всички са съгласни, че съществува йерархия (т.е. субординацията на Сина на Отца) в икономическата Троица. Но между евангелските богослови съществува спор за това дали има йерархия в иманентната Троица – Бог в Себе Си. Има още

Има ли йерархия в Троицата – 1


ИМА ЛИ ЙЕРАРХИЯ В ТРОИЦАТА?

от Роджър Олсън

104486

Един от множеството спорове сред евангелските богослови и библейски учени е свързан с въпроса за иманентната Троица, по-конкретно дали в нея съществува една вечна йерархия на авторитет, при която Синът е подчинен на Отца. В този конкретен спор „подчинен” е свързан с авторитет. Така специфичният въпрос, който разделя евангелските богослови и библейски учени е дали Синът (и Светия Дух) съществуват вечно под автроитета на Отца.

Доколкото зная никой в този спор не отрича, че Синът е подчинен на Отца в икономическата Троица. Това означава, че доколкото зная никой не отрича, че по отношение на историята на спасението Синът се покорява на Отца особено по времето когато живее както евреин в Палестина. Евангелието на Йоан прави това ясно когато Исус многократно казва, че Той е дошъл да върши волята на Отца и се моли Отец да Му даде славата, която е споделял преди сътворението на света (Йоан 17). Има още

Обща декларация за Троицата


ОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ТРОИЦАТА

между Световният алианс на реформираните църкви и Православната църква

Швейцария, Март 1992

index

Общата декларация за Троицата подписана между Православната църква и Световният алианс на Реформираните църкви през 1992 е резултат на 13 годишен диалог. Решаваща роля за съгласието изиграва д-р Томас Торънс, считан от мнозина за един от най-значимите протестантски богослови на 20 век.

Текстът на документа по никакъв начин не представлява някаква новост – той е просто едно внимателно претеглено преповтаряне на исторически установеното в християнската традиция учение за светата Троица. Все пак той съдържа един много интересен момент свързан с единоначалието (или монархията). Традиционно в православното богословие единоначалието се свързва с личността на Бог Отец. Макар това разбиране да намира място в Общата декларация акцента е изместен към едно по-различно виждане – единоначалието като свойствено не толкова на едно от лицата на Троицата колкото на Троицата точно като Троиица – виждане, което може да се намери в патристични авторитети като св. Атанасий и св. Григорий Богослов. Подобна формулировка създава предпоставки за едно ново изследване на въпроса за filioqie. Дали това ще донесе някакъв реален прогрес предстои да се види – досега като че ли отговорът е отрицателен.

Оригиналния текст на Декларацията може да се прочете на следният адрес. Препоръчвам на владеещите английски да се обърнат направо към него защото е напълно възможно на места да не съм предал точно значението или да използвам неточна терминология. Има още