от Тимъти Келър
Миналите поколения не говорели толкова за „съвместимост“ и намиране на идеалната сродна душа. Днес ние търсим някой, който ни приема такива каквито сме и осъществява мечтите ни като по този начин създаваме един нереалистичен набор от очаквания, който разочарова както търсещите така и този, когото те търсят.
Има ощеот Тимъти Келър
Сравнение на библейската справедливост с нейните алтернативи
Първо, единствено библейската справедливост адресира всички въпроси, които откриваме във фрагментираните алтернативни виждания.[1] Всяка светска теория за справедливостта адресира един или няколко от петте страни на библейската справедливост описани тук, но нито една не обхваща всичките.
Второ, библейската справедливост противоречи на всяко от алтернативните виждания без нито да ги отхвърля напълно нито да прави компромиси с тях. (а) Библейската справедливост е значително по-добре основана. Тя почива на божия характер – един морален абсолют – докато другите теории се основават на променливите ветрове на човешката култура. (б) Библейската справедливост е по-проницателна в своя анализ на човешкото положение виждайки несправедливостта като произлизаща от един по-сложен набор от източници – социални, индивидуални, духовни, свързани със средата – отколкото която и да е от останалите теории допуска. (в) Библейската справедливост дава едно уникално разбиране за характера на богатството и собствеността, което не пасва на модерните категории нито на капитализма нито на социализма. Има още
от Тимъти Келър
4. Постмродерност – „сила.” Едно справедливо общество отнема силата на доминиращите групи в полза на потисканите.
Четвъртата теория за справедливостта в определен смисъл е най-нова, макар да има по-стари предшественици. Черпейки от учението на Карл Маркс, това което може да бъде наречено постмодерна критическа теория сравнително скоро е представило своето собствено разбиране за справедливостта, което е много различно от останалите.[1] Понеже тя се е формирала неотдавна и се е качила на сцената с гръм и трясък ние ще отделим повече време, за да я опишем и да взаимодействаме с нея.[2] Има още
от Тимъти Келър
Спектърът на теориите за справедливост
При кратко изброяване на алтернативните теории за справедливостта действащи в нашата култура не е възможно да избегнем известно опростяване.[1] Въпреки това съществува широко съгласие че има нещо подобно на следващите четири категории за справедливост.[2]
Всички теории в този спектър са светски и споделят две приемания: (а) Първо, за разлика от Мартин Лутер Кинг мл. (виж „Писмо от затвора в Бирмингам”) всички те примат, че не съществуват трансцедентни, морални абсолюти, върху които може да бъде основана справедливостта. Те вярват в „иманентната рамка” на Тейлър[3], според която не съществува свръхестествена реалност и по този начин моралните ценности и дефинициите за справедливост са измислени от хората. (б) Всички те виждат човешката природа както празна страница, която може да бъде оформена по напълно различен начин чрез човешки средства, вместо като дадена от Бога природа, която трябва да бъде почитана, за да просперира. Има още
от Тимъти Келър
Проблемът пред нас
Чия справедливост? Никога не е имало по-силни викове за справедливост от тези, които чуваме днес. Но рядко хората, които ги издават признават, че понастоящем съществуват различни виждания за справедливост, често рязко противопоставящи се едно на друго, и че нито едно от тях не е в положение доближаващо се до културен консенсус, дори в една единствена страна като САЩ. Прекалено самоуверено е да смятаме, че всеки ще приеме нашето виждане за справедливост вместо някое друго, просто понеже ние казваме така. Има още
от Тимъти Келър
(статията е публикувана в New York Times)
Каква трябва да е ролята на християните в политическия живот? Повече от всякога хората задават този въпрос. Християните не могат да претендират, че са над политиката и просто „проповядват благовестието.“ Тези, които избягват политическите дискусии и ангажираност просто гласуват за социалното status quo. Американските църкви в края на 19 век, които не говорели против робството понеже това било нещо, което можем да наречем „политизирано“ всъщност по този начин подкрепяли робството. Да не бъдеш политически ангажиран всъщност означава да бъдеш такъв. Има още
Току що издателство „Нов човек“ пусна книгата на Тимъти Келър „Щедра справедливост.“
Келър, основател на църквата „Изкупителят“ в Ню Йорк, е един от хората, които умеят да говорят разбираемо и убедително на съвременните постмодерни хора – при това без каквото и да е шоуменство или компромис с благовестието. През последните няколко години той е помогнал за основаването на повече от 100 нови църкви.
Все още не съм прочел тази книга, но познавайки автора не се колебая да я препоръчам.
Доколкото ми е известно Келър се издава за пръв път на български език.
Rado's blog 