Ръкополагането на жени – завършен


от д-р Стенли Гренц

picture-14

Част 1

Част 2

Част 3

Част 4

Част 5

Стенли Д. Гренц (7.01.1950 – 12.03.2005) получава BA от University of Colorado at Boulder in 1973 и M.Div. at Denvery Seminary in 1976. Продължава обученито си в University of Munich където защитава D.Th. под ръководството на Волфганг Пененберг през 1978.

Докато пастирува (1979-1981), Гренц преподава едновременно в  University of Winnipeg  в Winnipeg Theological Seminary (сегаProvidence Seminary). Той служи като  Професор по Систематично богословие и християнска етика   North American Baptist Seminary, Sioux Falls, South Dakota от1981 до1990. В продължение на 12 години (1990-2002), Гренц заема позицията на Pioneer McDonald Professor of Baptist Heritage, Theology and Ethics в Carey Theological College и в Regent College in Vancouver. След една година прекъсване, през което време е Distinguished Professor of Theology at Baylor University и George W. Truett Theological Seminary in Waco, Texas (2002-2003), той се връща в Carey in August 2003 за да заеме поста на Pioneer McDonald Professor of Theology. От 1996 до1999  е професор по богословие и етика в Northern Baptist Theological Seminary in Lombard, Illinois. През есента на 2004, Гренц поема поста Professor of Theological Studies в Mars Hill Graduate School in Seattle, Washington.

Гренц пише в множество различни области като етика, систематично богословие, апологетика и сексуалност. Основните му богословски интерес е да покаже как християнството може да бъде представено и живяно в съвременния постомодерн свят. Неговият масивен труд (около 900 стр.) Theology for the community of God се смята за първото систематично богословие написано от постомодерна гледна точка. При неочакваната си смърт през 2005 Гренц е смятан за един от водещите богословски гласове в Америка.

Някои от основните трудове на Гренц

  • Prayer: The Cry for the Kingdom, 1988 (2005 Revised Edition) (ISBN 0-913573-92-2)
  • Sexual Ethics: A Biblical Perspective, 1990 (ISBN 0-664-25750-X)
  • Revisioning Evangelical Theology: A Fresh Agenda for the 21st Century, 1993 (ISBN 0-8308-1772-7)
  • Women in the Church: A Biblical Theology of Women in Ministry, with Denise Muir Kjesbo, 1995 (ISBN 0-8308-1862-6)
  • A Primer on Postmodernism, 1996, (ISBN 0-8028-0864-6)
  • Created for Community: Connecting Christian Belief With Christian Living, 1996 (1998 Second Edition) (ISBN 0-8010-2125-1)
  • 20th Century Theology: God & the World in a Transitional Age with Roger Olson, 1997 (ISBN 0-8308-1525-2)
  • Welcoming but Not Affirming: An Evangelical Response to Homosexuality, 1998, (ISBN 0-664-25776-3)
  • Theology for the Community of God, 2000, (ISBN 0-8028-4755-2)
  • The Moral Quest: Foundation of Christian Ethics, 2000, (ISBN 0-8308-1568-6)
  • Renewing the Center: Evangelical Theology in a Post-Theological Era, 2000 (ISBN 0-8010-2239-8)
  • Beyond Foundationalism: Shaping Theology in a Postmodern Context, with John Franke, 2000 (ISBN 0-664-25769-0)
  • The Social God and the Relational Self: A Trinitarian Theology of the Imago Dei, 2001, (ISBN 0-664-22203-X)
  • Rediscovering the Triune God: The Trinity in Contemporary Theology, 2004 (ISBN 0-8006-3654-6)
Реклами

Ръкополагането на жени – 5


от д-р Стенли Гренц

picture-14

Ръкополагането на жени и авторитета на църквата

Някои съвременни комплиментари мислят за това как жените могат да служат на в църковни екипи[1], включително поучавайки както мъже така и жени, и все пак да останат в границите на принципа на подчинението[2]. Вероятно най-широко поддържаната позиция, макар и тя да не е получила всеобща подкрепа[3], казва, че жените могат да правят това докато остават под авторитета на мъже. Комплименатрите противопоставящи се на това мнение възразяват най-вече, че му липсва конкретна библейска основа. Къде библията учи на подобна идея? Наистина позицията не е продукт на конкретно библейско учение, а едно заключение, което нейните защитници извличат от други принципи. Дотогава докато се зачита водачеството на мъжа и подчинеността на жената, настояват те, жените трябва да бъдат насърчавани да се включват във всяка църковна дейност. Има още

Ръкополагането на жени – 4


от д-р Стенли Гренц

picture-14

Жените и авторитета да поучава

Комплиментарите настояват, че жените не могат да бъдат ръкополагани понеже пастируването включва водаческа функция, подходяща единствено за мъже. В допълнение те се противопоставят на ръкополагането на жени на основата на учителският авторитет обвързан с пастирското служение. Тяхната трудност тук не е, че поучението само по себе си не е удачно за жените. Всъщност комплиментарите знаят, че в някои случаи библията насърчава жените да поучават (виж напр. Тит 2:3-5) и някои признават, че жените дори могат да поучават мъже[1]. Вместо това те не позволяват на жените да поучават когато това нарушава т. нар. библейски принцип за водачество на мъжете и подчиненост на жените. Оттук комолиментарите заключават, че библията забранява  на жената “публично да поучава мъже в църквата и да упражнява власат над мъжа в църковната общност[2].” Пайпър и Грудъм пишат: “Ние бихме казали, че е неподходящо за жена да поучава мъже в ситуации и по начини които безчестят призивът на мъжа да носи главната отговорност за поучение и водачество. Тази главна отговорност трябва да изпълнявана от пастири и стареи. Затова ние смятаме, че Божията воля е единствено мъже да поемат отговорността за това служение[3].” Има още

Ръкополагането на жени – 3


от Стенли Гренц

picture-14

Представителната роля на водачите

В добавка към мъжкия пол на апостолите комплиментарите се обръщат към представителната функция на ръкоположеното служение, която те разширяват до аспекта на водачеството. Понеже Самият Христос е Този, Който води Своите чрез тези, които Го представляват в своята представителна роля, пастирите действат като представители на Господа. Все пак жените просто не могат да представляват Христос и като следствие на това не могат да бъдат водачи в църквата.

Но комплиментарният аргумент доказва твърде много. Доведен до своята логическа завършеност той би изключил жените от всякаква форма на служение. В крайна сметка всяко служение е представително. Христос е крайният агент, Който действа – чрез Своя Дух – във всички действия на общността. Ако жените не могат да представляват нашия Господ като Този, Който води хората те също така са неспособни да Го представляват като действащ в останалите области на църковния живот. Има още

Ръкополагането на жени -2


РЪКОПОЛАГАНЕТО НА ЖЕНИ – 2

от Стенли Гренц

picture-14

Представителство и мъжкия пол на Христос

Независимо от фундаменталното си съгласие с егалитарната позиция ние не можем да се съгласим с тези, които отричат цялото сотериологическо значение на мъжествеността на Исус. Това би довело до една голяма антропологична трудност свързана с намаляване значението на нашата половост. Това е валидно предупреждение, което намираме в комлиментарната критика на егалитарите изразено например от Бътлър: “Ние трябва да се изправим пред значимостта на сексуалността в определянето на човешката личност. Твърдението например, че на полът на Исус не трябва да бъде приписвано по-голямо значение отколкото на това, че Той е евреин или на кръвната Му група просто не е убедително[1].” Полът – нашата фундаментална мъжественост или женственост – е една незаменима дименсия на съществуването ни като телесни човешки същества. Понеже Исус е бил конкретна историческа личност тази мъжественост е била интегрална за осъществяване на Неговата задача. Това не означава да кажем, че въплъщението на нашия Господ като мъж означава, че тази мъжественост представлява същинската човечност или че жените са по някакъв начин по-малко човеци. Вместо да поставя на трона мъжа като Божият идеал за човечеството мъжествеността на Исус представлява средството, чрез което Неговият земен живот показва радикалната разлика между Божият идеал и структурите, които характеризират човешките социални взаимоотношения. Има още

Хомосексуализма и християнската сексуална етика


ХОМОСЕКСУАЛИЗМА И ХРИСТИЯНСКАТА СЕКСУАЛНА ЕТИКА

от Стенли Д. Гренц

12.09.2004


През Октомври 1996 Християнските водачи от цяла Канада се събраха в Торонто за годишната конференция на “World Shapers ’96“ спонсорирана от Evangelical Fellowship of Canada. Докато стотици участници завършваха първата вечер пеейки от сърце „Слей ни в едно” членове на църквата „Слово на живот” от близкия град св. Катерина нарушиха единството на събирането разпръсквайки памфлети критични към EFC. Списанието на организаторите Faith Today току що беше публикувало есе свързано с човешката сексуалност, за което пастора на църквата, Питър Юнгрен, твърдеше, че отрича силата на благовестието да избавя хомосексуалистите от тяхното „греховно, позорящо Бога състояние.”

Почти една година по-късно група загрижени граждани (включваща и някои консервативни християни) проведе публичен информационен форум под открито небе в центъра на Ванкувър, насочен към неудачността в държаните училища да се използва определена литература свързана с хомосексуалността. Все пак събирането не постигна особена популярност. Крещящи група гейове и лесбийки завладяха микрофоните и заплашваха потенциалните посетители докато служителите на реда безучастно стояха наблизо.

Тези две събития – проведени от хора стоящи в противоположните краища на политическия спектър – напомнят колко емоционално зареден и потенциално разделящ е станал въпросът за хомосексуализма не само в обществото на северна Америка, но също така и в църквата.

Консервативните християни вярват, че библията говори ясно по този въпрос и отбелязват, че през историята църквата последователно и непреклонно се е противопоставяла на хомосексуалното поведение. Но защо? Има още