Смъртта на Христос като представителство


salvation-main

от Радостин Марчев

Най-простата дефиниция за заместничество е някой да направи за или вместо нас нещо, което самите ние не сме в състояние да направим. Поне в някои случаи тази концепция може да се приложи съвсем валидно дори по отношение на човешки живот – например когато човек се жертва, за да спаси някой друг.

Въпреки това когато достигнем до християнската концепция за заместническо изкупление нещата се усложняват. Според нея Христос вземе върху Себе Си нашите греховете и заради тях умира вместо нас. Подобно виждане очевидно включва в себе си идеята за някакъв вид прехвърляне на греховете от един човек на друг. Как обаче се случва това прехвърляне? Това е един от най-трудните въпроси, поставяни пред теорията за заместническото изкупление – поне във формата, в която е обичайно представена – и една от най-острите критики срещу нея. Има още

Освещение и спасение


salvation-main

от Радостин Марчев

Свеждането на спасението до юридически категории създава объркване в редица области богословски въпроси – понякога дори там където не очакваме. Една от тези области е освещението.

Ако гледаме на спасението единствено с юридически категории то нашата вяра в Христос ни освобождава от вина и ни спасява от осъждение. Божия гняв  и съд вече не са заплаха за нас. В подобна схема движеща се стриктно по оста вина-съд-оправдане е трудно да намерим място за освещението. То може да бъде виждано като задължение от наша страна сега да спазваме Божиите заповеди. Може да бъде виждано и като праведни дела произлизащи в резултат на промяната на нашето естество при обръщението в следствие от работата на Светия Дух. И макар че и двете неща са верни напълно недостатъчно е да спрем дотук. Има още

Спасението като „рекапитулация“


от Радостин Марчев

Думата „рекапитулация“ означава „повторение“. В богословието обаче тя се използва в малко по-различен смисъл на „събирам отново заедно“. Най-просто тя означава, че Христос прави за нас това, което Адам не е успял да направи – или, по-скоро, преобръща, събира отново това, което Адам е изгубил. Обяснението на богословската идея за рекапитуалция във връзка със спасението не е лесно и е свързано с няколко различни, макар и допълващи се аспекта. Има още

Бележки върху спасението – 16


НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ВЯРАТА И ДЕЛАТА

salvation-main

от Радостин Марчев

Спорът за корелацията между вярата и делата при спасението винаги е бил горещ картоф за християните. Без всякакви претенции да го разреша ми се иска да обърна внимание на няколко допълнителни неща, които да прехвърлят въпроса на една по-практическа плоскост. Има още

Бележки върху спасението – 15


ПРОБЛЕМЪТ С ИНДИВИДУАЛИЗИРАНОТО БЛАГОВЕСТИЕ

от Радостин Марчев

salvation-main

Едно от нещата, които често можем да чуем в евангелските среди е благовестието, описано по горе-долу следния начин: Бог те обича и е умрял за твоя грях на кръста. Ако го приемеш с вяра ти получаваш прошка и сигурност за вечно спасение в небето.

Макар да не е невярно, подобно виждане за благата вест е силно изкривено и орязано. Основният проблем в него е (често неосъзнатият) индивидуализъм, с който то е пропито – спасението касае отделни личности и може да бъде свързано единствено с всяка една от тях поотделно, индивидуално и индивидуалистично.

Макар да е вярно, че спасението, което Христос изработи и предлага е спасение за отделните личности, Новият Завет по никакъв начин не спира дотук. По-долу предлагам три области, в които неговото учение надминава чисто индивидуалистичния поглед, с който повечето от нас сме свикнали. Има още

Бележки върху спасението – 14


ВМЕНЕНАТА ПРАВДА

от Радостин Марчев

salvation-main

Идеята за правдата на Христос, вменена на вярващия, е позната на повечето протестанти и често може да се чуе от техните амвони или да се срещне в популярната литература. Малцина обаче се замислят по-сериозно относно тази концепция и по-специално как на практика е възможно Христос да даде или да вмени Своята собствена правда на някой друг. Има още

Бележки върху спасението – 13


НА КОГО Е ПРИНЕСЕН ИСУС КАТО ОТКУП?

от Радостин Марчев

salvation-main

Въпросът на кого е бил принесен Исус (или Неговата кръв) като откуп може да хвърли интересна светлина върху изследването на темата за спасението. Има още

Бележки върху спасението – 6


ИЛИ/ИЛИ?

от Радостин Марчев

salvation-main

В част 3 казахме няколко думи за различните метафори използвани в Библията във връзка с механизма на изкуплението. Същият въпрос стои и на едно, ако мога да се изразя така, по-високо организационно ниво, касаещо теориите за спасението/изкуплението. Най-популярно това се представя като сравнение между 5 теории, които могат да бъдат съвсем накратко описани по следния начин: Има още

Бележки върху спасенито – 5


ДУША, ТЯЛО И ТВОРЕНИЕ

от Радостин Марчев

salvation-main

Вече посочихме, че смисълът на понятието спасение нерядко бива погрешно стесняван както като обхват така и времево. Има обаче поне още два начина, по които то може да бъде погрешно стеснено. Има още

Бележки върху спасението – 4


от Радостин Марчев

РАЗДЕЛЕНАТА ТРОИЦА

salvation-main

По-голямата част от евангелските християни традиционно се придържат към т. нар. „заместническо изкупление.“ Най-просто това означава, че “чрез смъртта си Исус е направил за нас нещо, което ние не сме били в състояние да направим за себе си[1].“ Сама по себе и тази формулировка е доста обща и огромната част от християните биха се съгласили с нея, макар че могат да я разбират по няколко различни начина.  Голяма част от евангелските християни правят една крачка по-нататък виждайки изкуплението не само като заместническо, но и като „наказателно“ т.е. добавяйки идеята, че на кръста нашите грехове в някакъв смисъл са били осъдени и наказани от Бога. Вземайки предвид ударението, което често се поставя върху тази идея трябва да имаме предвид, че някои от начините, по които тя е представяна могат да бъдат дълбоко небиблейски. Има още

Бележки върху спасението – 3


ПАЛИТРА ОТ МЕТАФОРИ

от Радостин Марчев

salvation-main

Един от най-спорните въпроси относно спасението/изкуплението е свързан с неговият „механизъм[1].” Причините за това са много, но една от основните е, че Новия (а и Стария) Завет ни представя спасението по-скоро под формата на образи отколкото като рафинирани богословски формулировки. Това е вярно дори за посланията на Павел. Следователно ние трябва да извлечем „механизма” от „образа,” който Писанието представя пред нас и на тази основа да формулираме богословското съдържание на понятието.

Това е доста очевидно от самото название. „Изкупление” (виж напр.  Римл. 3:24; Кол. 1:14; Еф. 1:7 и мн. др.) е образ свързан с широко разпространената в древния римски свят практика на робството. Апостолите ни казват, че Бог действа подобно на човек, който заплаща цената на един роб и по този начин го „изкупва,” откъсва го от предишния му господар и го прави свое притежание. От този „образ“ някои християни са склонни да извлекат следният „механизъм:“ Христос дава Своите живот и кръв като цена изискваща се за нашите грехове[2]. Библейски основания за подобна интерпретация очевидно има, но това съвсем не означава, че въпросът е приключил. Има още

Бележки върху спасението – 2


МОМЕНТ ИЛИ ПРОЦЕС

от Радостин Марчев

salvation-main

Както казахме, говорейки стриктно богословски „спасението” е доста широко понятие. То включва в себе си няколко неща – (1) прошка на греховете и придобиване на нов статус пред Бога, което се нарича оправдание (2) приемане в Божието семейство (осиновление) (3) новорождение (4) израстване в святост (освещение), (5) окончателно прославяне, (6) възкресение с ново тяло и т.н. като списъкът в никакъв случай не е пълен.   Във връзка с това си струва да отбележим две неща.

Първо, горният списък ясно показва, че някои от нещата в него са се случили вече, други се случват в момента, а трети предстоят да се случат в бъдещето.

Второ, същото може да бъде видяно от начина, по който Новия Завет говори за спасението. Има още