Преосмислената благодат: оценка на влиянието на Баркли


от Скот МакНайт

Понякога краката на систематическите богослови са покосявани и принудени да се преместят на друго място в резултат на сериозните исторически библейски изследвания и ако богословите откажат да се преместят завършват градейки къща на клатеща се или дори несъществуваща основа. Скорошното изследване на благодатта в древния свят е преместило основите в значителна степен – в някои отношения разширявайки ги, в някои поставяйки изцяло нови основи, а в други предизвиквайки самите виждания на систематиците за благодатта. Изследването принадлежи на Джон Баркли, който прави смелото, но не полемично твърдение, че всъщност никой не е изследвал павловото богословие за благодатта, което може да се открие в неговото богословие[1]. Виждането на Баркли за благодатта предизвиква адекватността на общоприетите виждания за благодатта и трябва да даде на цяло едно поколение систематични богослови нова основа, върху която да работят.   

Има още

Библейски изследвания vs систематично богословие – рунд 1


от Радостин Марчев

Една от най-интересните богословски поредици, на които съм попадал в последно време е сърдечната размяната на мнения между двама забележителни учени – Ханс Бьорсма и Скот МакНайт. Като резултат от нея на книжния пазар се появиха две малки книжки Five Things Theologians Wish Biblical Scholars Knew и Five Things Biblical Scholars Wish Theologians Knew.

Има още

Какво е TOV църква?


от Радостин Марчев

Вчера си дадох сметка, че цели 30 години от живота ми са свързани с евангелската християнска (суб)култура в България. Това е много време. В малка страна като нашата то е напълно достатъчно, за да имаш доста добра представа кой кой и къде как се случват нещата. През това време съм срещал много чудесни християни и църкви. Срещал съм и други, които не са били такива. Казвам това, за да е напълно ясно, че по-долу не правя опит за обобщаване – такова просто не може да се направи.

Има още

Нашата надежда и нашата политика


от Скот МакНайт

screen-shot-2012-11-02-at-2-05-46-pm1

По някое време през нощта или тази сутрин есхатологията на американските християни ще стане явна. Ако спечели един републиканец и християните са въодушевени или убедени, че идват златен век тези християни имат политическа есхатология.

Или обратното, ако симпатизиращите на демократите християни се обезсърчат и станат безнадеждни понеже е спечелил републиканец (или пък християните републиканци се обезсърчат и депресират понеже е спечелил демократ) тези християнин имат една имперска, политическа есхатология. Има още

A community called atonement


ревю на книгата на Скот МакНайт

от Радостин Марчев

Както обикновено Скот МакНайт е написал провокативна книга, която сочи в множество различни посоки и неминуемо повдига редица въпроси. Като част от проекта Living theology тя е издадена от Abingdon Press, но е свързана с Emerging village, а редактор е не друг а Тони Джоунс. Това вероятно би накарало немалко хора да повдигнат вежда още преди да разлистят страниците. Самият автор не крие както симпатиите си към т. нар. emerging church, така и критиката си към някои неща в движението или в конкретни негови представители, които той смята за неправилни. Това обаче е изцяло отделна тема…. В случая серията Living theology цели не просто да представи поредното академично разглеждане на богословски въпроси, да ги сведе до едно практично ниво – без при това да ги „профанизира.“ Според този критерий Скот МакНайт се е справил повече от добре. Има още

Зилотите


ЗИЛОТИТЕ

от Скот МакНайт

images

Зилотизмът е изборът да се защитава светостта както се живее отвъд това, което Библията казва. В този вид ревност той намира един източник на имунитет срещу всяка грешка.

Аз мисля, че зилотизма отразява една липса на доверие в Божието Слово.

Това, което го подклажда е страх от свободата.

Обкръжението му е неизбежно: осъдителност и поставяне на граници – две неща, които взети заедно по различен начин унищожават единството в Христос. Не е необходимо Божиите хора да бъдат направени еднакви, като по конвейер. Те трябва да са свободни, различими, уникални личности, които живеят в общност и общение надхвърлящо разликите.

Никога не съм виждал зилоти, които да не са осъдително настроени; никога не съм виждал и някой освободен в Духа човек, който да е осъдителен. Освободените познават спокойствието да принадлежат на Божието общество. Зилотите не знаят къде принадлежат и затова не знаят и че другите принадлежат.

Освободените обичат другите и обичайки ги се грижат за тяхното морално изграждане. Зилотите искат да контролират другите и поради тази причина не ги обичат правилно. Зилотите не водят другите хора към морално изграждане, а към конформизъм.

Зилотите съдят и понякога отхвърлят другите, които не живеят според техните правила, които изследват неща, с които те не се чувстват удобно – не понеже самите те внимателно са обмислили въпроса, а понеже не вярват, че другите са в състояние да достигнат до правилно решение. Освободените обаче могат да живеят с неяснотата, която създава свободата в Духа: те могат да се доверят на Бога да работи в другите хора, да вярват, че другите хора са отговорни и да разчитат на групата да намери верния път в света. Освободените могат да споделят мнението, до което са достигнали, зилотите могат единствено да осъждат. Освободените могат да кажат: „това не е добро, това не е мъдро,” зилотите ще кажат „ти си лош.”

(Между другото когато съединим забраните и осъдителността достигаме до легализма. Но това е предмет една цяла отделна тема.)

Докъде би стигнал Исус ако живееше според забраните на зилотизма? На колко маси с грешници щеше да седне? Нито една. Никога. Той понесе осъдителността на зилотите, но продължи въпреки това. Защо? Понеже знаеше, че Бог е създал хората да живеят свободни, за да могат да обичат Бога и другите хора и че това е същността на това да бъдеш духовен човек. Към това сочеше Тората и към това сочи тя и сега.

Зилотите, които съдят и изграждат стени губят връзка със същността на Тората понеже губят вяра в Бога и разрушават доверието в другите хора.

Най-суровите думи на Исус бяха насочени към фарисеите, които се бяха научили да изграждат стени около Тората и които съдеха останалите заради тези стени. Те смятаха, че техните стени защитават хората от това да не нарушават Тората. Исус смяташе, че техните огради са (1) гранични ограждения, (2) пречат на хората да живеят в Божията свобода, (3) показват липса на доверие в Тората/Библията и (4) отклоняват хората от пътя. За справка виж Матей 23.

По този начин забраните неизбежно водят до съдене на другите хора, които не живеят според тези забрани, които прескачат оградите им и които чрез опитността на Божията благодат са се научили да живеят по нов начин и в един нов свят.

Яков не скъпи думите си спрямо тези, които съдят другите. Опитайте се да прочетете посланието на Яков с тази тема наум.

Павел обвинява галатяните, че разкъсват Христовото тяло понеже издигат огради и понеже не живеят в свободата на Духа.

Йоан свежда Божията воля до това да се обича Бога и ближния. Прочетете 1 Йоан.

Зилотите обаче предпочитат да създават правила, да изграждат стени и да поставят граници. Те раздробяват Христовото Тяло и лишават общността от свободата, която Бог ни дава.

Злотизмът означава да създаваме правила отвъд Библията и правейки това да смятаме, че сме имунизирани от критика поради нашата крайна посветеност. Това, което съм научил е, че подобна крайна посветеност е посвещение от страх, а не живот на свобода.