Септуагинта или Масоретски текст – нужно ли е въобще да избираме?

от Радостин Марчев

Септуагинта е ранен превод нa Стария завет на разговорен гръцки език, наричан още „койне”. Думата означава „седемдесет” и понякога се означава с латински цифри като LXX. Названието има своя интересна история. Според нея при изграждането на Александрийската библиотека Птолемей II Филаделф (281-246 пр. Хр.) заповядал за нея да бъде осигурено копие от свещените писания на евреите. Седемдесет евреи били натоварени с превода. За да не се наговарят и да изопачат текста те били държани разделени един от друг както всеки превеждал самостоятелно. Накрая се оказало, че всички преводи са еднакви до последната буква.

Еремия, Септуагинта, свитъците от Мъртво море и непогрешимостта – 2

ЕРЕМИЯ, СЕПТУАГИНТА, СВИТЪЦИТЕ ОТ МЪРТВО МОРЕ И НЕПОГРЕШИМОСТТА

Какво точно имаме в предвид под „оригинален автограф”?

от Д. Даниел Хейс

Кога и защо западната църква се обърнала от LXX към МТ?

На този етап за нас би било полезно да си припомним каноничния процес свързан с LXX и МТ. LXX била преведена от еврейски учени очевидно в Египет около 200 пр. Хр. В предхристиянската епоха LXX била много популярна в еврейските среди и много почитана особено в диаспората. Брук В. Р. Пиърсън отбелязва, че по това време сред евреите дори съществувала традиция, че преводът на LXX е боговдъновен (Пиърсън говори за Писмото към Аристей, Аристобул, син Сирахов, Филон и Йосиф.). Идеята за вдъхновение изглежда растяла с напредването на времето[1].

Еремия, Септуагинта, свитъците от Мъртво море и непогрешимостта – 1

ЕРЕМИЯ, СЕПТУАГИНТА, СВИТЪЦИТЕ ОТ МЪРТВО МОРЕ И НЕПОГРЕШИМОСТТА

Какво точно имаме в предвид под „оригинален автограф”?

от Д. Даниел Хейс

Целта на това есе е да стимулира дискусиите сред евнагелските християни и диалога относно връзката на старозаветната текстова критика, каноничността и ученията за непогрешимостта и вдъхновението. Наблюдението ми е,че съществува слабо взаимодействие и размяна на идеи между тези, кото се борят с детайлите на текстовите проблеми на една книга като Еремия (т.е. текстовите критици) и тези, които прекарват времето си занимавайки се с детайлите на непогрешимостта и вдъхновението (най-вече систематичните богослови). Така от една страна евнагелските учени, които пишат за текстовата критика (Брус Уолтке, Елис Бротсмън, и т.н.) рядко виждат връзката между своята работа и въпроса за непогрешимостта и вдъхновениет. От друга страна систематичните богослови, които пишат по въпросите за вдъхновението и непогрешимостта излежда са в почти пълно неведение за връзката със старозаветната тектoва критика.