Евангелска контрареволюция – 5


от Ръшел Муур

index

Едно почти-евангелие няма да успее

Ние трябва да екипираме едно ново поколение за едно различно време. То трябва да знае как да воюва за доктринална чистота и за обществена справедливост. Едно почти-благовестие няма да успее, нито пък ще успее една осакатена праведност. Да кажем това е дело на любов, подготвяйки църквата да отхвърли аргументите, зад които се крие виновната съвест за да може да чуе гласа, който ние някога сме чули, гласът който вика: „Адаме, къде си?” Има още

Евангелска контрареволюция – 4


от Ръшел Муур

index

Да споделим мисията

Исус ще съгради църквата Си с нас или без нас. Но ако искаме да сме Му верни ние трябва да споделяме Неговата мисия. Това не означава просто да говорим за изгубени хора, ние трябва да говорим на тях. И ние не им говорим като просветлени житейски наставници обещаващи едно по-добро бъдеще, а като разпънати грешници предлагащи им нов живот. Надеждата за християнството не е, че ще бъде виждано като заслужаващо по-голямо уважение или като по-влиятелно в секторите на американската сила. Надеждата за бъдещето са църкви пълни с хора, които никога не са смятали, че пасват на образа на „християнин.” Ние трябва да видим, че плътските белези, каквито и да са те, не означават нищо, а от значение е само новото творение (Гал. 6:15). Ние трябва да започнем да призоваваме не само тези, които изглеждат така както трябва да изглежда един християнин, а целия свят. Ако църквата е получила сила чрез благовестието тогава Тялото Христово ще носи татуировки. Има още

Евангелска контрареволюция – 3


от Ръшел Муур

index

Не „още”

Спомням си, че като дете видях един човек, който седеше пред мен в църква, а ръката му беше подпряна на ръба на пейката. Ръката беше покрита с голяма татуировка на жена, която беше, е, да кажем, че не пасваше на библейски стандарти за приличие в своето облекло. Обръщам внимание, че това не беше някаква „актуална” градка църква, а най-стереотипната „огън и жупел,” цитираща версията крал Джеймс библия южна, практикуваща съживления църква, която можете да си представите. Не можех да повярвам, че виждам това в моята църква. Бях едновременно развълнуван (кога иначе човек може да види гола жена в църквата?) и ядосан (как смее някой да направи това в църквата?). Така че сбутах баба си и посочих сякаш казвах: „Можеш ли да повярваш на това?” Баба ми се наведе към мен и започна да шепне. Очаквах тя да сподели моята ярост (макар и не тайното ми вълнение). Все пак тя беше вдовица на пастир със стриктни морални стандарти и веднъж ми беше измила устата със сапун понеже бях казал „Боже мой,” което според нея означаваше, че изговарям напразно Божието име. Но точно сега тази нейна страна не се прояви. Тя прошепна: „Да, миличък, той не познава още Господа, имал е труден живот с алкохол и всичко останало. Но жена му се опитва да го доведе на църква от дълго време и ние всички сме се молили за него. Той не иска да е груб или да ни ядоса. Просто още не познава Исус.” Има още

Евангелска контрареволюция – 2


от Ръшел Муур

index

Свързани поколения

В Матей 21:28-32 Исус разказва една история – една притча, която илюстрира значението на царството. За разлика от другите, например за Блудния син или за тръните и житото, тази притча не е разглеждана достатъчно внимателно. Първосвещениците предизвикват Исус с въпроса откъде идва Неговата власт. Въпросът е съвсем уместен. Все пак те са обучавани в Писанието и отделени за служение на Божия народ. Исус от друга страна изглежда като себепровъзгласил се равин, който обикаля нагоре-надолу и говори провокативно. Въпросът, който се прокрадва зад техните думи е „Кой мислиш, че си ти?” В съгласие с обичайната Си практика нашия Господ връща въпроса обратно към тях. Той ги пита дали кръщението на Йоан Кръстител е от хората или от Бога. В това той отново демонстрира Своята мъдрост в познаване на човешката природа, включително природата на политическия механизъм. Той знае, че ако те кажат „от Бога” веднага ще бъдат попитани защо не са се покорили на учението му. Но ако кажат, че учението на Йоан не е от Бога биха изгубили много хора, които ги  подкрепят, но и вярват, че Йоан е истински пророк. Така те избягват отговора. Тогава Исус им разказва притчата за двамата сина. Има още

Евангелска контрареволюция – 1


от Ръшел Муур

index

Следващият Били Греъм може точно сега да е пиян. Това е една сентенция, която си напомням почти всеки ден, всеки път когато се чувствам обезкуражен за бъдещето. Тя води началото си от един разговор, който водих преди много години с един възрастен богослов. Макар да се намирах в средата на 20-те си години, а той да беше в средата на 80-те, аз бях песимиста. Карл Хенри в края на своя земен живот посети семинарията, в която работех върху докторската си дисертация. Това беше последния път когато го видях. И този разговор промени живота ми. Има още

Как да комуникираме с културата без да губим благовестието? – 6


от Ръшел Муур

index

Един от основните въпроси за човешките права днес е свързан със законите за богохулството. Те обикновено съществуват в ислямския свят в момента и са използвани срещу християните, евреите и други религиозни малцинства. На практика всички западни християни биха били против подобни държавни преследвания и биха застанали солидарни с преследваните си братя и сестри в Христос. Но си заслужава да се запитаме защо. Ако притежаваме християнско мнозинство (на практика, а не просто като себеутвърждаваща идентификация), с волята да прокараме всички закони, които желаем, би ли било справедливо да поставим извън закона исляма, атеизма или нещо друго? Не. Прокарването на подобни закони е едно отхвърляне на вярата изповядвана от тези, които желаят да ги прокарат. Една религия, която се нуждае от светска сила, за да наложи подчинение на своите вярвания е религия, която е загубила вяра в Божията сила. Има още

Как да комуникираме с културата без да губим благовестието? – 5

Цитат


от Ръшел Мъуур

index

Ние трябва да разпознаваме мракът на нашата култура на смъртта когато тя се появява в собствените ни гласове. Удивен съм когато чувам тези, които претендират за името на Христос и които ясно изповядват, че са „за” живота, да говорят за имигрантите с презрение като за „онези хора,” които „източват нашите ресурси за здравеопазване и благополучие.” Възможно ли е да не виждаме действието на същите дуехуманизиращи стратегии, които се използват при активизма в полза на абортите за „заченатия продукт” и гневният национализъм, който нарича детето на майката-имигрантка „тежест?” В своя корен това е неспособност да видим кои сме всъщност самите ние. Има още

Как да комуникираме с културата без да губим благовестието – 4?


от Ръшел Муур

index

Една църковна култура информирана от Царството трябва да започне от тук. Ако ще бъдем хора, които се застъпват за правото на живот ние трябва да отхвърлим идолите си. Маргинализацията на църквата в едно светско общество може да ни даде възможност да направим това. След едно поколение християнски църкви подчертаващи, понякога явно, а понякога не, финансов и политически просперитет, чудно ли е, че докато подкрепата на живота се движи от гласуване за кандидати до справяне с нежелана бременност, толкова много църковни членове се плъзгат в мрака на най-близкия голям град с една виновна съвест и плик пълен с пари? Мамона е ревнив бог и е въоръжен до зъби. Ние трябва да създадем една формирана от Царството култура в нашите собствени църкви, която постоянно да свети със светлината на Христос там където тези лъжливи богове съществуват сред самите нас.

След това ние трябва да покажем какво означава да вярваме, че живота на човека се състои в нещо повече от изобилието на неговите притежания. Ние правим това, първо, като разпознаваме, че борбата за живот не е въпрос просто на църквата срещу света, а на Христос срещу църквата. Ние трябва да се покаем за начина, по който ние, понякога дори без да знаем това, оценяваме силните повече от безпомощните. Нека да спрем да издигаме нашите църковни свидетелства и публикации как Бог е „благословил” милионерите, които дават десятък. Нека да престанем да възвеличаваме атлетите-знаменитости и кралиците на красотата като доказателство за Божието благословение. Нека да покажем, че Бог ни е благословил в един Христос, Който никога не е имал успешна кариера или балансирана банкова сметка, но Който е бил благословен от Бога с живот и с деца, които никой не може да изброи, от всяко племе, език и народ.

Какво би означавало за вашето свидетелство в подкрепа на живота ако местната ви църква има дякон или водач на хвалението със синдром на Даун? Какво би означавало за нашето свидетелство в подкрепа на живота ако човека, който чете Писанието следващата Неделя не умее да се представя добре, а вместо това е заекващия глас на една възрастна жена в началните стадии на деменция? Това би изпратило сигнал, че животът е повече от приписваната му полезност.

Как да комуникираме с културата без да губим благовестието – 3


от Ръшел Муур

index

Преди няколко години чух един лектор да говори за църковни служения на милост към бедните и уязвимите. Тълпата в залата, всички евангелски християни, изглежда бяха съгласни с говорителя понеже – както един от тях се изрази – социалните служения ни дават възможност да споделим с тях благовестието и прибавят достоверност на това, което казваме. Говорителят се съгласи, че това е вярно, но след това смени темата и продължи да говори за един приют, който се намирал близо до неговата църква, в който живеели силно когнитивно увредени деца. Хора от църквата посещавали дома всеки ден, за да решат косата на тези деца, да им пеят и понякога просто да стоят тихо и да държат ръцете им. Децата, каза той, вероятно дори не осъзнавали тяхното присъствие. „Те не бяха в състояние да чуят и да отговорят на благовестието,” каза той. „Тогава има ли смисъл нашето служение към тях?” Разбира се, че има. Служението си „струва” поради същата причина, поради която си е стрували приятелите на Исус да умият и помажат тялото Му с аромати след Неговата екзекуция. Това е бил начин да Го почетат, да Го обичат, да Го забележат. Той ни казва когато застава до маргинализираните хора – бедните, неродените, сираците, овдовелите, сакатите, старите – вие стоите с „най-малките от тези,” Моите братя (Матей 25:24). И когато ние се грижим за тези братя, ни казва Исус, ние разпознаваме, че Той също е там….

Абортите, мъченията, евтаназията, несправедливите войни, расистките предразсъдъци, угнетяването на имигрантите, тези неща не са просто „груби” (макар че са такива). Те са част от продължаващата война срещу самият Божий образ, такъв какъвто ни е разкрит в Исус от Назарет. Исус се идентифицира с човечеството – в цялата наша слабост и уязвимост. Той не пристигна напълно пораснал, на бял кон в Ерусалим. Той прие човешката природа във всяка фаза на нейното развитие – от „ембриона” до детето и след това до мъжа. Той беше заченат като сирак – без земен баща – и животът Му зависеше от осиновилият го баща, който беше готов да жертва плановете за собствения си живот, за да го защитава и отгледа (Матей 2:13-15). Той живя като мигрант беглец в чужда страна, която отдавна беше враждебна към неговата. Той умря безпомощно конвулсирайки на един кръст, зависим от другите хора дори за водата, която пиеше. Дори в смъртта Си Исус се причисли към разбойниците и беше положен в чужд гроб. Исус в Своята човечност не беше „успешен” сам по себе си.

Как да комуникираме с културата без да губим благовестието – 2


indexОще едно добро попадение на Ръшел Муур.

Ние сме свикнали да виждаме евангелски християни и католици да стоят заедно пред клиниките за аборти, молещи се в съседните улички като протест срещу извършващото се в тях. Те стъпват по асфалтираните пътища, водещи безгласните към бесилката – и те правят това заедно. Движението в подкрепа на живота е мобилизирало, и слава Богу, един икуменизъм в окопите, в който хора с различни перспективи работят заедно в защита на човешкия живот.

Но има и една друга, по-мрачна реалност, един различен вид икуменизъм – икуменизма на чакалнята. Ние не мислим често как евангелските християни и католиците седят заедно вътре в същите тези клиники за аборти очакващи тяхната бременност да бъде прекратена. Има още