Може би разделителните линии между егалитари и комплиментари са поставени на погрешно място
от Ръсел Мур
(текстът е публикуван в Christianity Today)
Миналата година попаднах на хапливи укорителни думи за служението на Бет Мур. Нейното проповядване и поучение било „наркотик водещ към краен феминизъм,” казваше младият консерватор. Намирам подобна реторика за отблъскваща, но не мога да кажа това за авторът на тези думи понеже той вече не съществува. Той беше Ръсел Мур през 2004 г.
Има още
от Ръсел Мур
През последните няколко седмици получих много въпроси за развод в случай на насилие. Поне някои от тях най-вероятно идваха от съобщения за жени дисциплинирани от своите църкви по причина, че са напуснали своя съпруг-насилник. В случай, че вие или човек, когото обичате, се намира в такава ситуация нека да започна със заключението: Не сте извършили грях ако сте се развели с насилник или ако след това сте сключили брак с друг човек.
Има още
от Ръсел Мур
Новелистът Мерилин Робинсън пише: „Едно общество стъпва на хлъзгава почва когато верността към истината е виждана като неверност към някакъв предполагаем по-висш интерес”. Това е особено вярно когато верността към истината е виждана като невярност към групата. Това може да се случи във всяка човешка съвест, във всяко семейство, на всяко работно място, във всяка църква. Истината може да започне да се съобразява с някаква властова структура вместо обратното. Когато това се случи означава, че съществува криза на интегритета.
В продължение на много години хора са предупреждавали срещу „моралния релативизъм,” за опасностите от смаляването на обективния морал. Тези предупреждения са били правилни и сега се виждат почти навсякъде, включително в реториката на някои хора прекарали живота си в предупреждения срещу моралния релативизъм. Забележете, в и извън църквата, хората гръмогласно изобличават лошото поведение на своите политици, религиозни или културни противници и все пак, когато същото се окаже вярно за техните съюзници, те мълчат или дори се опитват да намерят оправдание за поведението им. Когато случаят е такъв можете да сте сигурни, че хората не вярват в морала, истината или справедливостта, а в своите съюзници. Те вярват в силата. Вярват в самите себе си. Това не е пътят на Христос.
Ние не трябва да прикриваме опасната несправедливост поради някакво желание да защитим „каузата,” без значение каква е тази кауза. Пътя на Христос не може да бъде следван чрез измама или лицемерие, а чрез свидетелство за истината – дори когато тази истина е грозна. Ако намирате извинения за хищническото поведение понеже хищникът е „един от нас” тогава вие не стоите за истината без значение какво си казвате. Понякога това е начинът, по който работят някои от най-разпалените противоречия. Спорните въпроси са защитавани без значение на средствата – без значение колко лъжливи са фактите зад тях. Въпросът не е истината зад аргументите да бъде намерена, а просто тези аргументи да бъдат използвани, за да докажат на коя страна са различните партии и да допринесат за единството на групата.
Rado's blog 