Едно постхристиянско Рождество


Резултат с изображение за Christ is born

от Радостин Марчев

проповядвана на 23.12.2018 в Евангелска баптистка църква, Аксаково

През вече доста далечната 1995 г. американската поп изпълнителка Джоан Озбърн изпълнява своята нова песен One of Us – част от нейния албум Relish. До края на годината песента е на 40-о място в класациите, а през 2007 г. VH1 я поставя на 54 място сред стоте най-добри песни на 90-те. Текстът гласи:

Ако Бог имаше име, какво ли би било то? / И би ли го произнесъл? / Ако застанеш пред Него в цялата Му слава, / какво би попитал, ако имаш право само на един въпрос? Има още

Реклами

Градски легенди


index1

И тази година за пореден път за съжаление статията ми „На кого пречи Рождество“ от 2013 г. събра доста посещения. Казвам за съжаление, понеже това показва, че въпросът, който тя разглежда продължава да е актуален. Рождество е време, в което би трябвало да се радваме и да живеем като християни, а не да се караме за глупости.

Въпреки това, тъй като продължаваме да чуваме упорито повтаряни твърдения, че Рождество е всъщност „покръстен“ езически празник се налага да кажа, че това са поредните градски легенди. В повечето случаи те се разпространяват от хора, които просто не са си свършили както трябва домашната работа по история. По-долу прилагам кратка справка по въпроса.

Съществуват два езически фестивала, които обикновено се свързват с избора на датата на Рождество. Доказателства за това обаче на практика няма. Първият е Сатурналиите, римски празник, посветен на бог Сатурн. По древност той предшества Рождество, но не е толкова лесно да се свърже с него. Причината е, че Сатурналиите са се празнували в периода 17–23 декември т.е. приключвали са 2 дена преди християнския празник. Да кажеш на хората да постят когато са свикнали да празнуват или да празнуват когато ги мори махмурлук, не е най-умното нещо, което човек може да измисли.

Вторият езически празник, който се посочва е Sol Invictus, „Празникът на непобедимото слънце“. Той действително се е празнувал на 25 декември, когато се чества и Рождество. Проблемът тук е, че този празник е бил въведен от император Аврелий през 274 сл.Хр. докато ние разполагаме със сведения, че християните са предлагали за дата на Рождество 25 декември около 200 г. сл.Хр.

– За повече подробности можете да се обърнете към статията на Люк Харингтън No, Christmas Isn’t Secretly Pagan: A Very Merry D-List Saints Christmas Special (For the Whole Family)

– Повече за дебатите между самите християни относно решението за всеобща дата на Рождество можете да намерите в статията How December 25 Became Christmas или от статията на Уилям Тиге Calculating Christmas.

Пловдовете и знаците за силата на Божието Слово


от Мартин Лутер

Лука 2:15-20

(проповед за втория ден на Рождество)

  1. В светлината на изложението на предшестващото е лесно разбираем този текст понеже той ни дава един пример и практическото приложение на излаганото тук учение в това, че овчарите правят и откриват всичко точно както са им казали ангелите. Следователно той ни учи какви са резултатите и плодовете на Божието Слово и какви са белезите, чрез които ние познаваме дали Божието Слово е установено в сърцата ни и дали извършва своето дело там. Има още

Божието спасение


БОЖИЕТО СПАСЕНИЕ

от Радостин Марчев

Проповядвана на 20.12.2015 във

Втора евангелска баптистка църква, Варна

Днес е вече четвърти адвент – последната седмица преди Рождество на този месец, в който ние говорим за въплъщението. Миналия път аз ви казах, че вниманието на християните не е съсредоточено толкова върху това КОГА празнуват, а върху това КАКВО празнуват. Ние говорихме също за това какво представлява въплъщението – то не означава, че Христос идва в света само (ако можем да се изразим така) предрешен като човек, не означава дори, че Христос облича човешко тяло така както ние обличаме дреха – въплъщението означава, че Христос без да престане да бъде Бог става напълно човек. Има още

Божията реалност


БОЖИЯТА РЕАЛНОСТ

от Радостин Марчев

проповед за трети адвент 13.12.2005

Втора евангелска баптистка църква, Варна

Днес е третият адвент – третата неделя преди Рождество Христово, през която ние си напомняме за идващия празник. Като част от това очакване тази година ние избрахме през целия месец Декември да говорим за Въплъщението – това, което се случи на Рождество.

Но в това очакване ми се случи нещо много странно. През последните години аз срещам християни, които ми казват, че ние всъщност не трябва да празнуваме Рождество – или поне да го празнуваме по начина, по който правим това. Ето някои причини, които те изтъкват за това.

  1. Христос не се е родил на 25 декември
  2. Празнуването на Рождество е неправилно богословски – Христос е Бог, Той е вечен и вечносъществуващ и не може да се роди.
  3. Това е езически празник, който просто е поставен в християнска опаковка.

Не зная дали сте чували подобни неща. Аз разбирам хората, които мислят по този начин и по никакъв начин не поставям под съмнение тяхната искреност. Това са братя и сестри, които приемат своята вяра много сериозно. Затова аз искам да обясня какво и защо празнуваме. За тази цел днес и следващия път аз ще поема риска да ви отегча малко и ще ви заведа на една историческа и богословска разходка свързана с това какво е въплъщението. Има още

Има ли рожден ден Христос


ИМА ЛИ РОЖДЕН ДЕН ХРИСТОС?

от Радостин Марчев

index

Всяка година с наближаването на Рождество Христово някои ревностни християни повдигат въпроса как е възможно изобщо да съществува такъв празник. Причините, които те изтъкват са няколко, но една от тях, която неизменно присъства в списъка е, че Исус Христос е Бог и като такъв Той е винаги съществуващ, без начало и за Него е невъзможно да се каже, че се е родил в определен момент във времето. Има още

За раждането на Христос


ЗА РАЖДАНЕТО НА ХРИСТОС

от Мартин Лутер

А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.” (Лука 2:1-14)

images

1. Тъй като евангелистът описва времето и мястото на раждането на Христос от нас тук се изкисва първо вяра т.е. да вярваме, че това е същият Христос, за Когото тези неща са записани. Освен това са споменати и показани домът и родът Давидов, откъдето трябва да дойде Месията.

2. Овчарите са първите плодове сред евреите, които дошли при Христос, така както мъдреците от изток са първите плодове от езичниците; Невинните младенци пък са първите, които трябвало да понесат кръст заради Христос.

3. Това, че Господните ангели се явили пред овчарите в голяма слава показва, че благовестието достигнало до човеците с Божията слава. Наистина, отначало то ни стряска понеже осъжда нашата тъмнина и всичко, което е  в нас, докато не чуем утешението, което било казано на овчарите в следните думи: “Не бойте се; ето благовестявам ви голяма радост, която е за всичките човеци; защото днес ви се роди в давидовия град Спасител, който е Христос Господ.”

4. Aнгелът, който първо проповядвал на овчарите ни напомня за принца на всички проповедници, Самият Христос. Второ, това, че много ангели били събрани заедно показва множеството на проповедниците, които с едни уста казват: “Слава на Бога и мир между човеците.”

5. Плодът и ползата от това, че Христос приел плът тук е изразен чрез евангелския мир и благоволение към човеците, за които говори ангелската песен: “Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците.” Има още

Въплъщение и спасение


ВЪПЛЪЩЕНИЕ И СПАСЕНИЕ

от Радостин Марчевindex

(Текста е публикуван във в. „Зорница“, Декември 2013)

Всеки, който се е занимавал с история на доктрината знае, че огромната част от споровете през първите няколко века на Църквата са свързани с христологията – личността на Исус Христос. По-конкретно една значителна част от тях са свързани с въпроса, какво означава, че Бог е станал човек. Още в самото начало Църквата отхвърлила като напълно неприемлива възможността Исус само да е изглеждал като човек и да е страдал само привидно – виждане, което става известно като докетизъм. Неговото тяло, телесни нужди, смърт и възкресение били съвсем истински.

Но с това въпросът съвсем не бил решен окончателно. Защото, признавайки действителността на тялото на Христос, християните бързо осъзнали, че човек все пак не се състои само от тяло. Така някои (напр. Аполинарий от Лаодикея, 4 в.) достигнали до извода, че в човешкото тяло на Господа обитавало предвечното Слово, заемайки мястото на човешката душа и ум. Църквата обаче отхвърлила и това виждане настоявайки, че каквото и да е мястото на второто лице на Троицата в същността на Богочовека Христос то последният притежава истински, човешки ум и душа.

Третият сблъсък се състоял през 6-7 в. когато било отхвърлено виждането, че Христос притежава само една воля (монотелизъм). Колкото и объркващо да звучало християните изразили своята вяра в наличието на две воли в Христос свързани с двете различни природи – божествената и човешката. В същото време Църквата ясно подчертала, че Христос не се състои от две различни личности, а само от една, „в две природи (които съществуват) без да се сливат, без да се изменят, без да се разделят и разлъчват една от друга. Различието между природите по никакъв начин не изчезва от този съюз, а обратното, различните свойства на природата се запазват непокътнати. (Двете природи) се обединяват в една личност и една ипостас. Те не са разделени и разлъчени в две личности, а (образуват) единия Син, Единородния, Бог, Слово, Господ Исус Христос.” (Халкедонски символ на вярата, 451).

На нас днес това може да ни изглежда като не особено здравословен стремеж да се надникне в неща, за които едновременно няма как да сме съвсем сигурни и като напълно ненужна и абстрактна „дисекция” на вярата в Богочовека Христос. Това би било груба грешка. Въпросът стоящ зад тези продължили с векове и често ожесточени спорове бил всъщност най-важният – въпросът за нашето спасение.

Новозаветни текстове като Римляни 5 и 1 Коринтяни 15 представят Христос като „последният Адам,” и „вторият човек” (1 Кор. 15:45, 47) заел в края на времето мястото на „глава” на цялата човешка раса и успял в това, в което Адам се провалил. Така както непокорството на първият човек донесло на всички негови потомци грях и смърт покорството на втория носи спасение, вечен живот и изцеление на човешката природа за всички, които са „в Него” чрез вяра. Но за извърши Христос това било необходимо Той да бъде истински, цялостен човек, притежаващ всичко свойствено на човека – тяло, ум, душа, воля. В противен случай Той не би могъл да ни спаси. Именно това разсъждение било основополагащо за ранната Църква и причината тя толкова ожесточено да спори за неща, които на нас ни се струват незначителни детайли. Две изречения многократно повтаряни през вековете и достигнали до нас красиво описват това: „Каквото не е прието то не е изцелено.” и „Той стана както нас, за да ни направи като Себе Си.”

Евангелските християни са свикнали да свързват спасението изключително с Кръста. И това е добра и правилна посока, в която можем да гледаме. Но спасението е много по-широко в своето измерение от Кръста – то включва също така и живота на покорство на Христос, и Неговото възкресение, и последващото освещение, и Въплъщението. Ставайки изцяло човек Бог свързва Своята божествена природа с нашето човешко естество, за да може, вземайки това, което е наше да ни даде това, което е Негово. Както красиво се изразява Калвин: “Ставайки Човешки Син като нас Той ни е направил Божии синове със Себе Си; слизайки на земята, Той е приготвил нашето възлизане на небето; вземайки нашата смъртност, Той ни е предал Своето безсмъртие; приемайки нашата слабост, Той ни е укрепил чрез Своята сила; вземайки бедността ни върху Себе Си, Той ни е дал Своето богатство; вземайки тежестта на нашите беззакония върху Себе Си Той ни е облякъл със Своята правда” (Институти 4.17.2.). Древната църква нарекла това „прекрасната размяна.” Това е Рождество, което ние празнуваме.

На кого пречи Рождество


НА КОГО ПРЕЧИ РОЖДЕСТВО

от Радостин Марчев

index1

Наистина само вие сте хора и с вас ще умре мъдростта! (Йов 12:2)

Християнската субкултурна екологична ниша със своето виртуално подразделение е един уникален свят, който не престава да ме изненадва. Никога не съм предполагал, че ще се наложи да обяснявам на християни защо празнувам Рождество на съответната дата; и нещо повече – че ще бъда убеждаван колко лошо е това. И така – Христос всъщност не се е родил на 25 декември, а някъде през септември, Бог никога не ни е заповядал да празнуваме такова събитие, празникът е бил впоследствие наложен на тази дата с цел да се заместят (взаимства от) определени езически ритуали, а днес пастири, учители и богослови ни убеждават в една лъжа.

Започвам отзад напред. Аз напълно вярвам, че има християни, които не знаят, че по никакъв начин не е сигурно дали Христос се е родил на 25 декември. Допускам също, че е възможно да има и някои необразовани пастири, които не са наясно с това. Но да се твърди, че това е нещо, известно само на малцина или че по някакъв начин умишлено се прикрива, показва само, че някои хора просто не знаят на кой свят живеят. Казано с думи прости, тук иде реч за разликата между средностатистическата християнска неграмотност (нещо много различно от липса на благочестие) и параноята по световна конспирация. Повече или по-малко сериозната литература (вкл. безбройните страници със свободен достъп в интернет), която ясно казва това е толкова обемна и лесно достъпна, че смятам споменаването ѝ за напълно достатъчно. Има още

Какво е това слово


КАКВО Е ТОВА СЛОВО

Йоан 1:1-14

проповед на рождестената евхаристия 2005

в катедралната христова църква, Блажената дева Мария, Дърам

от епископа на Дърам д-р Н.Т. Райт

images

Един от най-големите журналисти на последното десетилетие, Бернард Левин, описва как когато бил малко момче една голяма знаменитост посетила неговото училище. Директорът, вероятно надявайи си да я впечатли, извикал малкият Левин на платформата пред цялото училище. Известният човек, мислейки вероятно да бъде учитив, попитал малкото момче какво е яло за закуска.

Това било лесно, или поне така изглеждало. „Моцобрей,” отговорил Левин. Това е една типична европейска, еврейска закуска. Майката на Левин, която била емигрантка, продълавала да я готви, въпреки че от години живеела в  Лондон. За него това била една съвсем обикновена дума за съвсем обикновено ядене.

Известният човек, който не бил и чувал за подобна кухня, помислил, че той трябва да има в предвид бъркани яйца; така че задал върпосът още веднъж. Малкият Бернард, озадачен и притеснен, дал същият отговор. Знаменитостта изглеждала загрижена и погледнала директора. Каква е тази дума, която той каза? Директорът с мил тон го попитал още веднъж какво е ял за закуска. Уплашено, не знаейки каво неправилно е казал и на път да избухне в сълзи, малкото момче казало още веднъж единственото нещо, което можело да каже защото това било истината: „Мацобрей.” Размяна на странни погледи на платформата, след което момчето било пратено обратно на мястото му. Никой не споменал повече за инцидента, но той се запечатал в паментта му като ужасно изпитание. Има още