Митът за протестантската капиталистическа етика – 2

от Родни Старк

Монашеството и капитализма

Библията често осъжда алчността и богатството – „Понеже любовта към парите е корен на всяко зло[1]” – но не осъжда пряко търговията или търговците. Все пак мнозина от най-ранните църковни отци споделяли преобладаващото за гръко-римския свят виждане, че търговията е принизяваща дейност и, в най-добрия случай, включва голям морален риск – т.е. много е трудно да се избегне греха в процеса на продаване и купуване[2]. Скоро след обръщението на Константин (312) обаче църквата престанала да бъде доминирана от аскети и отношението към търговията започнало да се топи. Августин учел, че нечестието не е свойствено на самата търговия, а че, като при всяка професия, отделния човек има отговорност да живее праведно.

Митът за протестантската капиталистическа етика – 1

от Родни Старк

„Един поглед върху работните статистики за всяка страна с нееднородна религия разкрива забележително често….факта, че бизне водачите и собствениците на капитал както и най-висшите ешалони на наемни работници и дори по-висшия технически и търговски обучен персонал са преобладаващо протестанти.”

С това изречение Макс Вебер (1864-1920) започва най-известната социологическа творба.

Die Protestantische Ethik und der Geist des Kapitalismus  е публикувана за първи път на немски език като две есета през 1904-5 и е преведена и публикувана на английски през 1930 като цяла книга: The Protestant Ethic and the Spirit of Capitalism. Както подсказва заглавието Вебер възнамерява да обясни защо индустриалният капитализъм възниква и е склонен да процъвтява единствено в протестантските области или народи. Неговият отговор: понеже протестантизма кара хората да работят здраво и да живеят пестеливо. Вебер определя това като „протестантска етика.”

Митове за науката и религията – 4

ЦЪРКВАТА Е ОТГОВОРНА ЗА МРАЧНИТЕ ВЕКОВЕ – 2

от Родни Старк

Морален прогрес

Всички класически общества били робски. Всъщност всички познати ни общества над съвсем примитивното развитие били робски – дори голяма част от северозападните индиански племена имали роби дълго преди пътешествието на Колумб[1]. Сред това всеобщо робство само една цивилизация някога отхъврлила човешкото робство: християнската. И тя направила това два пъти!

Още за инквизицията и ловът на вещици

от Родни Страк

Съвременните историци разполагат с пълен достъп до цялостните архиви на испанската инквизиция състояща се от инквизициите на Арагорн и на Кастилия. Те могат да прочетат внимателните записи за всеки от 44674 случая изслушани от тези две инквизиции между 1540 и 1700 г. По времето когато са писани тези записи са били тайни така че няма причина да предполагаме, че изопачават действителните събития. Не само, че това е златна мина за исторически детайли, но историците са вкарали всеки един от тях в база данни, за целите на статистически анализи. В добавка към това историците са извършили огромен брой традиционни исторически изследвания ровейки се в дневници, писма, декрети и други документи. Резултатите са кто цяло неоспорими. Следващите страници са обобщение на някои от тези открития.

Ролята на жените за растежа на християнството – завършен

от Родни Старк

Част 1

Част 2

Част 3

Част 4

Част 5

Част 6

Част 7

Част 8

Родни Старк е американски социлог на религията. Преподавал 32 години в Универсиатета във Вашингтон през 2004 той се премества в Университета Бейлър където е Директор на Института за изследване на религията. Автор е на 28 книги и 144 статии.

Виж още: Обръщенията и растежът на християнството

 

Ролята на жените за растежа на християнството – 8

от Родни Старк

Раждаемостта сред християните                      

Разликата в раждаемостта сред християните и езичниците не е нещо, което аз извличам от известното естествено намаляване на гръко-римската популация и от отхвърлянето от християните на вижданията и практиките, довели до ниска плодовитост сред езичниците. Тази разлика в плодовитостта е приемана за факт от древните. Така в края на 2 век Муниций Феликс пише един дебат между езичник и християнин, в който християнинът Октавий отбелязва, „че ден след ден нашият брой расте“, което е приписано на „нашия обикновен начин на живот“ (Октавий 31). Едва ли е било възможно да бъде по друг начин, понеже християните следвали един начин на живот, който можел да доведе до относително по-висока раждаемост – нещо напълно оценено от Тертулиан, който отбелязва:

„Наистина, за Божиите служители, потомството е необходимо! Понеже нашето собствено спасение е достатъчно сигурно, така че ние имаме време за деца! Защо да търсим бремената, които са избягвани от по-голямата част от езичниците, които са задължени от закона (да имат деца), но ги избиват чрез аборти[1].“ (Към жена си 1.5).

Ролята на жените за растежа на християнството – 7

от Родни Старк

Причини за ниска раждаемост     

Една от основните причини за ниската раждаемост в гръко-римския свят била една мъжка култура, която гледала на брака с пренебрежение. През 131 г. пр. Хр. римският цензор Квинт Саекил Мател Македонски предложил Сенатът да направи браковете задължителни, понеже толкова много мъже, особено от висшите класи, предпочитали да останат несемейни. Признавайки, че „не можем да живеем в пълна хармония с жените си“ цензорът посочил, че тъй като „не можем да живеем по никакъв начин и без тях“ трябва да се предпочете дългосрочното добруване на държавата. Повече от един век след това Август цитирал този пасаж пред Сената за да оправдае своето законодателство в полза на брака, което не било посрещнато с особено голям ентузиазъм за втори път. (Rawson 1986:11). Причината била, че мъжете в гръко-римския свят намирали за трудно да се разбират с жеите. Както казва Берил Роусън „една тема, която постоянно се появява в латинската литература е, че жените са трудни и затова мъжете не трябва да са особено загрижени да се оженят“ (1986:11).

Ролята на жените за растежа на християнството – 6

от Родни Старк

Факторът раждаемост 

През 59 г. пр. Хр. Юлий Цезар издал закон, според който подарявал земи на мъжете, които са станали бащи на 3 или повече деца, макар че отказал да приеме съвета на Цицерон, според който безбрачието било обявявано за незаконно. 30 години по-късно и отново в 9-та година император Август прокарал закони, даващи политически преференции на мъжете, станали бащи на 3 и повече деца и наложил финансови и политически санкции на бездетните двойки, на неомъжените девойки над 20 години и на неженените мъже над 35 г. Тази политика била продължена от повечето императори след Авуст като към нея били добавени множество допълнителни програми за насърчаване на раждаемостта. Император Траян например осигурявал значителни детски субсидии (Rawson 1986).

Ролята на жените за растежа на християнството – 5

от Родни Старк

Смесените бракове и вторичните обръщения

Както Петър така и Павел приемат женитбата между християни и езичници. Петър съветва жените, чийто съпрузи не са обърнати да бъдат покорни, така че съпрузите им да могат да бъдат спечелени за вярата „както виждат как се обхождате със страх и чистота“ (1 Петър 3:1–2). Павел дава подобен съвет отбелязвайки, че „невярващия мъж се освещава чрез жена си“ (1 Кор. 7:13–14). И двата пасажа обикновено са тълкувани като насоки за хора, чието обръщание се е случило след брака им. В такива обстоятелства, както отбелязва Уейн Мийкс, християнските „правила за развода имат превес над предпочитанията за групова ендогамия“ (1983:101). Но аз смятам, че тези текстове може да отразяват една много по-голяма толерантност спрямо смесените бракове отколкото е било приемано. Аргументите ми са следните.

Ролята на жените за растежа на християнството – 4

от Родни Старк

Полът и религиозните роли

Добре известно е, че ранната църква привличала необичайно голям брой високопоставени жени (Fox 1987; Grant 1 977; 1970; Harnack 1908, vol. 2). Но тук ни интересуват ролите, които жените заемали в ранните християнски общества. Нека да подчертая, че под „ранно християнство“ аз имам предвид периода от приблизително първите 5 века. След това, тъй като християнството се превърнало в доминираща вяра на империята и тъй като числените съотношения между половете отговаряли на спада в различните обръщения на мъжете и жените, ролите на жените станали много по-ограничени.

Ролята на жените за растежа на християнството – 3

от Родни Старк

Съпруги, вдовици и невести

Най-значимият аспект от подобрения статус на жените в християнската субкултура бил, че християните отхвърляли всяко детеубийство. Но по-доброто християнско виждане на жените може да бъде видяно и в тяхното отхвърляне на развода, кръвосмешението, брачната невярност и полигамията. Както посочва Фокс: „вярност без развод била очаквана от всеки християнин“ (1987:354). Освен това, макар забраните за развод и повторна женитба да еволюирали бавно, най-ранните църковни събори постановили, че „двуженците“ не могат да заемат църковни длъжности  (Fox 1987).

Ролята на жените за растежа на християнството – 2

от Родни Старк

Числените съотношения между половете и статуса на жените

Един от най-значимите и оригинални приноси към социологическите изследвания през последните години е теорията на Гутентаг и Секорд (1983), свързваща междукултурните вариации в статуса на жените с междукултурните вариации в численото съотношение между половете. Теорията включва забележително фина връзка между двойните и структурните социални сили и зависимости. За целите на тази глава е достатъчно просто да споменем заключението на Гутентаг и Секорд, че до степента, в която мъжете превишават жените числено, жените ще бъдат поставени в репресивни полови роли, в които мъжете ще ги третират като „второ качество“. Обратното, до степента, в която жените надвишават мъжете теорията предсказва, че жените ще имат относително по-голяма сила и свобода.

Ролята на жените за растежа на християнството – 1

от Родни Старк

Сред съвременното отхвърляне на християнството като патриархално и сексистко е лесно да забравим, че ранната църква е била дотолкова особено привлекателна за жените, че през 370 г. император Влент издал писмена заповед до папа Дамас I, с която изисквал християнските мисионери да престанат да посещават домовете на жените-езичнички. Макар някои езически автори да твърдели, че жените са лесна плячка за всяко „чуждо суеверие“ повечето признавали, че християнството било необикновено привлекателно понеже в християнската субкултура жените имали много по-висок статус от този в гръко-римския свят  (Fox 1 987; Chadwick 1967; Harnack 1 908, vol. 2).