от Матю Бейтс
В евангелските проповеди за днешния ден Христос често е свеждан до просто едно име, личен идентификатор или друг начин да говорим за Исус. „Само в Христос” и други подобни изрази са езикът, който откриваме в нашите песни и богословски книги. За повечето християни Христос е равнозначно на Исус.
Има ощеРАЗПЕТИ ПЕТЪК: СКАНДАЛЪТ НА КРЪСТА, ГЛУПОСТТА НА БОГА
от Антъни Кели
Притчите дошли от устните на Исус преобръщат обикновения свят с главата надолу. Неговата представа за това, което е важно е съвсем различна. Той поставял под въпрос преди това неоспоримите системи на светската сила и статус. Той зове Своя и нашия свят от неговите себеунищожителни пътища към една вселена на благодат и милост.
Зад всички притчи на Исус стои върховната притча на Неговия живот, смърт и възкресение. В Него светът е обновен и самото значение на времето е променено: една преобразяваща любов е подействала; една любов без край е започнала; светът е обновен в своята младост. Неговото възкресение реформира времето. Преди то да се случи това, което хората обичали най-много винаги било оставено на милостта на това, от което най-много се страхували. Ужасяващата сила на злото и фамилиарността на смъртта управлявали посоката на времето.
Много хора, с които делим място под слънцето смятат, че историята просто върви, незавършена и нерешена. Епохи на възход и упадък идват и отминават. Няма крайна цел. Те може да почитат този Исус от Назарет като един от множеството добри хора, които независимо от своето благородно видение в края на краищата били застигнатии от грубата действителност на реалния свят. Те дори може да смятат Неговото възкресение, ако то изобщо означава нещо, за един поетичен начин да се каже, че любовта ще просъществува във времето. Хубава мисъл; но историята си остава един каталог на ужаси и поражения. Мъртвият си остава мъртъв; и възкресението от мъртвите не е решение за световните злини. Има още
Rado's blog 