Църквата на Светия Дух


от Радостин Марчев

Текстът е публикуван във в. „Зорница“

Юни 2016

Petdesetnica (Rabbula Gospels, 6c)Християните често говорят за Църквата като за „Божия“ (I Кор. 10:32; Гал. 1:13; I Тим. 3:5) и я наричат „тяло Христово“ (I Кор. 12:27; Ефес. 4:12). Но сякаш доста по-рядко мислят за нея като за Църква на Светия Дух. Това е странно, имайки предвид колко силно е това ударение в Новия завет. Има още

Петдесятница


index

1. Когато дойде Духът от Н Т Райт

2. Силата на небето освободена на земята от Н Т Райт

3. Поток, езеро и река от Н Т Райт

4. Дарът на Светия Дух от Мартин Лутер

5. Скритата страна на Петдесетница

Поток, езеро и река


ПОТОК, ЕЗЕРО И РЕКА

Деяния 2:1-21; Йоан 7:37-39

Проповед на евхаристия на Петдесятница

11 Май 2008

от Н Т Райт

index

Духът Го нямаше още понеже Исус още не се беше прославил.” Тези думи, донякъде изопачени от превода, завършват силния текст, който току що чухме. Той е много рязък и дори донякъде шокиращ. Йоан не пише: „Духът не беше още даден” или „Духът не беше излят върху тях”, а просто: „Духът Го нямаше още”. И това създава поне двойно напрежение. Съществува напрежение между смелото твърдение и това, което намираме на други места в евангелието на Йоан, че Духът вече работи в и чрез Исус. Съществува напрежение и в самия текст, който прочетохме понеже Йоан обяснява какво има в предвид Исус когато вика, на върха на празника Шаторазпъване, „Ако някой е жаден нека дойде при Мене и да пие!” – и когато обещава, че от сърцата на повярвалите ще потекат реки от жива вода. Защо дава обещание ако то все още не е изпълнимо? Бихте ли казали на някого: „Ела и ще ти дам чудесен подарък” ако последният все още не е получен по пощата? Има още

Силата на небето освободена на земята


СИЛАТА НА НЕБЕТО ОСВОБОДЕНА НА ЗЕМЯТА

Проповед на евхаристия и кръщение

Катедралата в Дърам,

Петдесятница (31 Май) 2009

от Н.Т. Райт

index

Какво всъщност искаме когато се молим за Светия Дух?

„Изпрати ни Светия Си Дух, за да ни утешава,” се молим ние през последната седмица, „и ни издигни до същото място където нашият Господ Исус Христос е отишъл преди нас.” Ако използваме съвременната книга за молитва единствената значима разлика там е, че вместо „утеши” ние казваме „укрепи”; „изпрати Светия Си Дух, за да ни укрепи и ни издигни до същото място където нашият Господ Исус Христос е отишъл преди нас.” Въпреки това ние запазваме идеята за „утешение” в новата версия понеже продължаваме да се молим „не ни оставяй без утеха”. Това, разбира се, е едно ехо от прощалната проповед в евангелието на св. Йоан където Исус обещава, че няма да остави учениците Си без утеха, но ще им изправи Собственият Си Дух.

Но за какво точно се молим с тази молитва? Утеха и издигане в небето; поставете тези две идеи в традиционната западна картина за смисъла на християнството и получавате една картина, но поставете ги в техния собствен контекст от 1 век и картината е съвсем различна. И аз смятам, че именно картината от 1 век трябва да бъде схваната отново през 21 век. Има още

Дарът на Светия Дух


ДАРЪТ НА СВЯТИЯ ДУХ

от Мартин Лутер


И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино(Деяния 2:1-13) Има още