Sola Scriptura и ранната църква


 SOLA SCRIPTURA И РАННАТА ЦЪРКВА

от Кийт Матисън

index

За да разберем настоящото състояние на дебата за авторитета на Писанието е необходимо да придобием някаква историческа перспектива. Голяма част от объркването заобикалящо дискусията е поради пропуска на християните честно да изследват историческото учение на вярващите, живели преди нас във вярата. Често историческите записи са използвани с единствената цел да се извлекат от тях текстове-доказателства в подкрепа на една предварително приета теза. Макар очевидно да е невъзможно да представим пълно изследване на патристическото разбиране за авторитета в една единствена статия едно общо представяне на писанията на самите отци и на заключенията на специалистите по патристика хвърлят полезна светлина върху историческия въпрос за духовния авторитет.

Голяма част от проблема около историческия дебат за авторитета на Писанието е свързан с неяснотата заобикаляща значението на думата „традиция.” В настоящата й употреба терминът като цяло означава неписаните учения предадени устно на църквата. Поради тази причина тя често е противопоставяна на Писанието. Все пак съществува забележителен научен консенсус, че в ранната църква Писанието и традицията не са били по никакъв начин взаимно изключващи се концепции понеже напълно са съвпадали една с друга[1]. Това означава, че през историята на църквата, включително протестантската реформация, това, което откриваме е една битка, която не може удачно да се характеризира с термините на Писанието срещу традицията. Вместо това ние откриваме съревноваващи се концепции за връзката между Писанието и традицията[2]. Това ще стане ясно по-нататък. Има още