Бележки върху спасението – 1

ЕДИН ТЕРМИНОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ

от Радостин Марчев

Божията правда- завършен

от Джеймс Дън

1. Мартин Лутер и обременената съвест

2. Правда за езичниците: Павел и оправданието чрез вяра

3.Божията правда

Текстът представлява първите 3 глави от книгата The Justice of God: A Fresh Look at the Old Doctrine of Justification by Faith писана съвместно от Джеймс Дън и Алън Сагет.

Преводът включва единствено частта написана от Д. Дън

Божията правда

от Джеймс Дън

Има още едно измерение на нашия предмет, което не трябва да забравяме. За него ние трябва да се върнем обратно към Стария Завет. Вече видяхме колко е важно да се придвижим отвъд традиционното реформаторско разбиране за оправданието чрез вяра към по-ранния контекст на Павел. Сега трябва да минем отвъд Павел към по-ранния език, от който той черпи. От Лутер към Павел; от Павел къ Стария Завет. Единствено по този начин ние ще бъде в състояние да съберем различните нишки, които заедно съставляват моделът на Божията правда така както тя е разбирана в библейската традиция.

Смисълът на това е, че „правдата” или „оправданието” е изцяло старозаветна концепция. Лутер бил в състояние да определи идеята за „оправдание чрез вяра” като централна за неговото преформулиране на християнското послание понеже Павел до голяма степен вече бил направил това в своето оригинално твърдение за смисълът на християнството. Но Павел не е измислил тази концепция или език. Когато Павел извежда на преден план езикът за правда/оправдание той използвал езикът на Стария Завет. Както щe видим Павел се потопил в една важна тема на старозаветните писания.

Правда за езичниците: Павел и оправданието чрез вяра

 

ПРАВДА ЗА ЕЗИЧНИЦИТЕ: ПАВЕЛ И ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА

от Джеймс Дън

Видяхме как Лутер чете обратно своята собствена опитност в тази на Павел. Видяхме как опитността на Павел и неговият протест срещу юдаизма от неговото време са били разбирани в светлината на лутеровите опитност и протест. Но ние също така отбелязахме, че лутеровия прочит на Павел е до известна степен погрешно разбиране на Павел. Павел не споделя опитността на неспокойна съвест характерна за Лутер преди неговото обръщение. И учението на Павел за Божията щедрост в приемането на грешниците по благодат е изцяло еврейска по своя характер.

Можем ли да поправим или да подобрим този прочит? Какви последствия може да има едно по-ясно разбиране за това какво има предвид Павел под оправдание чрез вяра и Божията правда за едно свежо богословско разбиране?

Мартин Лутер и обременената съвест

от Джеймс Дън

По някое време през 1515 или 1516 г. Мартин Лутер направил великото откритие, от което се родила Реформацията. Той открил „оправданието чрез вяра“ – едно учение, което оттогава стои в центъра на протестантското мислене. Не е прекалено да кажем, че това откритие преобразило европейското християнство и заедно с това политическата и културната европейска история. Но това било и учение, което накарало Лутер да скъса с Римската църква и църковните водачи и владетели да вземат страна за или против Реформацията с всички произлизащи от това последствия.

Оправданието като юридическа декларация и участие в завета -1

ОПРАВДАНИЕТО КАТО ЮРИДИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ И УЧАСТИЕ В ЗАВЕТА: VIA MEDIA МЕЖДУ РЕФОРМИРАНАТА И РЕВИЗИОНИСТКАТА ПАРАДИГМА ВЪРХУ ПАВЕЛ

от Майкъл Бърд

Д-р Майкъл Бърд (Ph.D University of Queensland) е преподавател по Новозаветно богословие в  Crossway College in Brisbane, Australia. Той е автор на няколко книги включително  Jesus and the Origins of the Gentile Mission (2006), The Saving Righteousness of God (2007), A Bird’s-Eye View of Paul (2008), Colossians and Philemon (2009), Crossing Over Sea and Land: Jewish Missionary Activity in the Second Temple Period (2009), и Are You the One Who is to Come? The Historical Jesus and the Messianic Question (2009).

Резюме: Появата на новата перспектива върху Павел е довела до възобновяване на дебата относно виждането на Павел за оправданието. Спорът е относно това дали да бъдеш „праведен” означава един легален статус пред Бога или едно легализиране на заветните отношения. Това изследване твърди, че и дата елемента са необходими за едно цялостно разбиране на Павел. Защитниците на новата перспектива се опитват да сложат цялия език за „праведността” под чадър на „завета” докато привържениците на реформирания възглед говорят за праведноста от социалният контекст на отношенията евреи-езичници в църквите на Павел. Аз твърдя, че според Павел оправданието създава едни нови хора, с нов статус, в нов завет, като предвкусване на новия век.