Размисли за страстната седмица – завършен


от Оливър О’Донован

Размисли за страстната седмица – Понеделник

Размисли за страстната седмица – Вторник

Размисли за страстната седмица – Четвъртък

Размисли за страстната седмица – Петък

Размисли за страстната седмица – 4


от Оливър О’Донован

Петък

Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.” (Битие 45:5)

Тази седмица аз разказвах историята за страстите на Исус заедно с историята на Йосиф от книгата Битие. Всяка от тези две истории кулминира с процес и присъда. Страните достигат до решение за това какво означава другата за тях и какво те ще бъдат за нея.

Ние обикновено мислим за присъдата като приемаща формата: „А е права, Б е виновна.” „А” и „Б” са фиксирани единици. Страни в спора, чиято идентичност е била определена от началото и всичко, което присъдите определят е моралното отношение, в което А и Б се намират една спрямо друга.

Но когато Бог се явява на съд „да бъде признат за праведен” означава просто „да бъде признат за Бог.” Понеже Бог е праведност, доброта, справедливост и проявата на Неговата праведност и Неговата справедливост срещу нашата неправда и несправедливост е – най-просто – една теофания, изявата Му като Бог, пред Когото ние падаме и се покланяме. Има още

Размисли за страстната седмица – 3


от Оливър О’Донован

Четвъртък

После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб. (Битие 43:31).

През нощта преди великия съд над Човешкия Син, който примирил хората един с друг и с Бога, Исус направил гощавка, на която поканил учениците Си. Можем да ги наречем Негови „братя” понеже пасхалната вечеря била семейна гощавка, повод да се съберат близките, братята. Има още

Размисли за страстната седмица – 2


от Оливър О’Донован

Вторник

А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо.” (Битие 42:7)

Църковните отци понякога казвали, че кръста е измама извършена от Божия Син спрямо дявола. Криввайки се под маската на виновен човек Той подбудил Клеветника да навреди на себе си и по този начин смълчал обвиненията му.

Без значение дали харесваме или не тази фантазия със сигурност измамата на Йосиф спрямо братята му е изиграна чрез едно прикриване на истинската самоличност. Той приел ролята на враждебен, говорещ грубо странник, роля, която самите те приели спрямо него преди толкова дълго време. Но той направил това като заблуда, не като реалност, не за да вбие клин между братята си, а за да ги събере заедно. Картата в ръката му била, че той знаел всичко за тях. Добрата воля в сърцето му била, че неговото знание послужило да създаде себе-познание и взаимно познание – и по този начин да намери братята, които бил изгубил. Има още

Размисли за страстната седмица – 1


от Оливър О’Донован

Понеделник

А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат стадото. И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан. (Битие 37:16-17)

Пътуването на Йосиф в търсене на братята му се разделя на две части, а между тях стои една среща, незначителна, но носеща последствия, с безименен странник в полята на Сихем.

Сихем, където той е изпратен от баща си да ги търси лежи на много мили северно от поселището на Яков, от другата страна на номадското пасище. Но той е упътен оттам да отиде още по-на север, в Дотан – отвъд обичайното – съдбовно разположен на голям търговски път водещ към морския бряг. Това бил пътят, по който вървели търговците на роби водещ на юг, отново към Египет. Има още