Анатомия на вярата


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църква,

Варна, 05.08.2018

Ние живеем живота си като разчитаме на нашите сетива. Гледаме пътя с очите си докато отиваме към работа. Чуваме какво ни говорят с ушите си и разчитаме, че другите ще чуят какво им говорим. В почивните дни помирисваме кафето, което съпругата ни приготвя. Бих искал да кажа, че и жените се събуждат от мириса на кафето, което мъжете им носят сутрин, но сигурно това не се случва много често. По-често и двамата се будят от виковете на децата, които са станали по-рано от тях и въобще не ги интересува, че на родителите още им се спи.

Ние разчитаме на сетивата си. Но има някои неща, важни неща, които са отвъд сетивата. Например, ние не можем да видим как един човек идва до вяра. Можем да споделим благата вест с него, можем да се опитаме да отговорим на въпросите му, можем да го доведем на църква, можем да се опитаме да му покажем добър пример с живота си. Но ние не можем да видим какво става в сърцето му. Има още