Истинско съзрцание

ИСТИНСКО СЪЗЕРЦАНИЕ
от Мартин Лутер
“Помни Исуса Христа, от семето Давидово, който възкръсна от мъртвите според моето благовествуване;” (2 Тимотей 2:8)

Мнозина са писали и мислели за разликата между съзерцаването на Бога и за служението към Него в света. Някои хора, които са имали най-добри намерения, са прекарали целия си живот в търсене на видения и откровения. Някои са записали всичките си видения. Те очаквали да получават лични послания от Бога без да използват Божието Слово. Какво е това освен един опит да се изкачим на небето без да използваме стълбата, която Бог ни е дал? Те са били измамени от дяволската заблуда. Мислете за своето кръщение. Четете Библията. Слушайте проповеди върху Божието слово. Почитайте баща си и майка си. Помагайте на ближния в нуждите му. Не се крийте в някой ъгъл подобно на хората, които смятат, че личните им молитви ще им осигурят място в Божието лоно. Те смятат, че могат да бъдат близо до Бога без Христос, без Божието Слово и без тайнствата. Тези хора смятат необходимостта да живеят живота си и да вършат ежедневната си работа за нещо, което стои под тях. Аз също мислех така докато Бог не ми откри моята грешка. Идеята да се прекара живота в тихо съзерцание е твърде привлекателна. Човешкият ум се наслаждава в повърхностното занимание с чудотворни знаци и свръхестествени неща, които не е в състояние да разбере. Не се оставяйте сатана да ви заблуди. Подходете към духовните неща по различен начин. Истинският живот на съзерцание е да слушаме Божието Слово и да вярваме в него. Подобно на Павел решете да се занимавате само с едно нещо: “Исус Христос и Него разпънат” (1 Коринтяни 2:2). Исус заедно с Неговото Слово е единственият предмет заслужаващ съзерцание. Не го пренебрегвайте.

Призовавайки Божията помощ

ПРИЗОВАВАЙКИ БОЖИЯТА ПОМОЩ

от Мартин Лутер

“И призови ме в скърбен ден: Ще те избавя, и ще ме прославиш” (Псалм 50:15)

Пасажът описва живота на верните вярващи. Всички нещастия, които ни спохождат са една щастлива игра, която Бог играе с нас. Понякога бащата казва на малките си деца да направят нещо макар да знае, че те не са достатъчно силни или задачата е прекалено трудна. Той може да каже на детето да му донесе кофа или да отнесе неговите ботуши. Когато детето се опитва усърдно да изпълни задачата, макар тя да е твърде тежка за него бащата радостно и бързо му идва на помощ. Той ще похвали детето за неговите усилия. Тази похвала учи детето да се подчинява и детето също така се учи да обича баща си все повече и повече.

Това са игрите, които Бог играе с хората, които Му се боят и са Му верни, които са Негови деца и които Го наричат Татко. Те ни най-малко не се съмняват в Неговата бащинска любов и добри намерения. Те са опитали лично Неговата доброта когато Той снизхожда до тях и им помага по един бащински начин. Бог е доволен от техните усилия и ще похвали всичко, което те правят – дори то да е малко и слабо. Това е много подобно на начина, по който един земен баща оценява и хвали усилията на своите малки деца когато те се опитват да извършат една задача, която е твърде тежка за тях.

 

 

Да се съпротивляваме на света

ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАМЕ НА СВЕТА

от Мартин Лутер

“Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.” (Йоан 15:19)

Тук Христос ни предупреждава за враждата на света срещу християните. Ние трябва да се научим да презираме завистта и омразата на света заедно с всичко останало, което той може да се опита да ни стори. Неизбежно е хората от света да мразят Бога и Христос. И понеже мразят Христос те ще мразят и нас. Понеже тази вражда е непрестанна ние трябва да знаем как да се справим с нея. Ние я побеждаваме както презираме арогантността на света.

Колкото повече позволяваме арогантността на света да ни тревожи толкова повече дяволът и света харесват това. Ако дявола може да ни накара да агонизираме и да се тревожим ден и нощ за враждата на света срещу благовестието той много се забавлява с това и трябва да си запуши устата, за да не се разсмее с глас. Хората от света единствено ще говорят дръзко и гордо все по-високо и по-високо. Те смятат, че са успели понеже са ни накарали да стенем и да плачем. Но ако ние явно ги пренебрегнем те стават гневни, тъжни и раздразнени понеже враговете им ги подиграват в лицето – дори когато тяхното надуто говорене е най-силно. Дяволът е изключително арогантен, такава е и неговата невеста – света. Затова нищо не е по-лошо за него от това да бъде пренебрегнат и подигран. Когато вкуси това и не е в състояние да направи нищо той отстъпва. Иначе той не престава докато не ни обезкуражи и изтощи. Той настоява и натиска толкова дълго и силно, че човек може да умре от скръб. Но когато види, че ние сме решени да се противопоставяме на неговата омраза и оставаме радостни и дори му се подиграваме той първи ще се умори. Той е толкова надменен, че не може да понесе някой да му се подиграва.

 

Стойността на ежедневния труд

СТОЙНОСТТА НА ЕЖЕДНЕВНИЯ ТРУД

от Мартин Лутер

“А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.” (Битие 29:10)

Като глава на Божиите хора и светлина за света Яков бил изключително важен човек. Той имал благословението и обещанието и дори бил чувал Бог да му говори. Забележително е, че той живял сякаш не притежавал нищо. Той живял като обикновен човек и вършел ежедневната си работа, действия, за които Бог не ни е дал никакви наставления в Своето Слово. Бог не казал на Яков как ще му помогне или как ще го води, как ще се случат нещата или дали през тази година ще има добра реколта.

Но той никога не казал: “Аз не зная какво ще се случи затова няма да правя нищо.” Бог ни е казал да правим най-доброто, на което сме способни и да оставим останалото на Него. Той не е обещавал, че всичко, което правим ще бъде успешно. Не ни е нужно да знаем какво ще ни се случи или как всичко ще се нареди. Ние просто трябва да вършим определената ни работа по най-добрия възможен начин.

В Библията ние четем за впечатляващи и героични действия на нашите предшественици във вярата. Заедно с тях ние четем и за смирената, неприятна и отблъскваща работа, която те трябвало да вършат. Това трябва да ни утеши когато ежедневната ни работа ни натежи. Тогава няма да се чувстваме подтиснати или да изпадаме в отчаяние смятайки, че Бог ни е презрял. Вместо това ние трябва да осъзнаем, че всяка работа е направена свята чрез Божието слово и чрез нашата вяра. Но света не вижда работата по този начин. Той смята, че да четем в Библията истории за хора, които вършат обикновена, ежедневна работа е загуба на време. Единствено вярващите са способни да видят и да разберат, че Бог действа в тези обикновени дейности. Тази работа е скъпоценна не само в нашите очи, но и в Божиите.

Да разпъваме грешната природа

ДА РАЗПЪВАМЕ ГРЕШНАТА ПРИРОДА

от Мартин Лутер

“А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.” (Галатяни 5:24)

Павел казва, че всички, които са Христови са разпънали грешната природа заедно с нейните слабости и грехове. Ние като вярващи все още не сме се освободили напълно от грешната си природа и все още имаме склонност към грях. Ние не се боим от и не обичаме Бога достатъчно. Ние сме склонни към гняв, нетърпение, сексуална нечистота и други грешни импулси. Все пак ние не действаме според тези пориви понеже, както Павел казва тук, ние сме разпънали грешната си природа заедно със страстите и похотите й. Подтискането на нечестието, поста или упражняването на други духовни дисциплини не е достатъчно да разпъне грешната природа. Това става единствено когато живеем по Духа (Галатяни 5:16). Божията заплаха да накаже греха служи и като предупреждение и ни възпира от греха. Въоръжени с Божието слово, вяра и молитва ние отказваме да се предадем на желанията на грешната природа. Съпротивлявайки се на грешната природа по този начин ние приковаваме нейните страсти и желания на кръста, така че грешната природа – макар че тя все още е жива и действена – не може да постигне това, което желае понеже нейните ръце и нозе са приковани на кръста.

В заключение ние трябва да разпъваме грешната природа толкова дълго колкото живеем на земята. Това означава, че ние чувстваме нейните желания, но не им се покоряваме. С Божията броня, с духовните оръжия на вярата и надеждата и с меча на Духа ние воюваме срещу грешната природа. С тези гвоздеи ние я приковаваме на кръста въпреки нежеланието й да се покорява на Духа. Когато умрем ще съблечем напълно грешната природа. Когато бъдем възкресени ще имаме чиста природа без греховни желание и стремежи.

Смелост да вярваме в Бога

СМЕЛОСТ ДА ВЯРВАМЕ НА БОГА

от Мартин Лутер

“А Яков не изпрати Вениамин, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.” (Битие 42:4)

Яков решил да държи Вениамин близо до себе си за да не допусне той да бъде убит като брат си Йосиф. Това било много човешка, но глупава мисъл – като че ли Вениамин не можел да умре у дома! Изглежда Яков мислел, че живота и добруването на Вениамин се намират под негов контрол. Ако един такъв велик духовен водач – един, на когото Бог обещал закрила – показал такава слабост какво ще направим ние когато се изправим пред опасности и изпитания?

Подобни примери ни са дадени, за да ни наставляват и утешават, така че да се научим винаги да уповаваме на Бога. В същото време ние трябва да се погрижим за нашите деца и за работата, която Бог ни е поверил Ние не трябва да мислим: “Аз съм дякон и зная, че Бог ще се погрижи за Неговата църква. Това означава, че мога да го карам по-спокойно. Няма нужда да се тревожа за своите отговорности.”

Точно както един баща никога не трябва да бъде ленив или безразличен, ние трябва да бъдем смели и да работим прилежно, за да изпълним своите отговорности. Бог не забранява да се работи. Той не желае да бъдем лениви – макар че Той държи всичко под контрол и всичко се случва по начина, по който Той желае. Ние трябва да бъдем обучени и изпитани чрез опасности, чрез ужасни изпитания и чрез несигурните резултати на собствените ни усилия. Все пак ние винаги трябва да помним Божиите обещания и да бъдем твърди във вярата си. Ние трябва да се молим и да вършим ежедневната си работа, но всичко, което правим трябва да произтича от вяра.

Ново творение

НОВО ТВОРЕНИЕ

от Мартин Лутер

“Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.” (Галатяни 6:15)

Промяна на дрехите или други външни неща не прави ново творение както смятат някои хора. Това се случва чрез обновяван на ума от Светия Дух. По-нататък това е последвано от една промяна в тялото, членовете и чувствата. Защото когато сърцето приеме нова светлина, нови решения и нови импулси чрез благовестието външните сетива също биват обновени. Тогава ухото копнее да чува Божието Слово вместо човешки идеи и представи. Устата и езикът повече не хвалят собствените си дела, правда и власт, но радостно хвалят Божията милост, която е получена в Христос. Това не са промени просто на думи, а истински промени. Те включват един нов ум, нова воля, нови сетива както и нов начин на поведение. Не само очите, ушите, устата и езикът виждат, чуват и говорят по начин различен от преди, но самият ум започва да следва един нов начин на живот.

По-рано, когато сърцата ни са били заслепени от грешки в римските учения ние сме си представяли, че Бог е продавач, Който дава Своята благодат в замяна на нашите добри дела и постижения. Но сега, тъй като светлината на благовестието е изгряла ние знаем, че сме обявени за праведни единствено чрез вяра в Христос. Нашите сърца отхвърлят всички себеизбрани дела и вършат единствено делата на своя призив и делата на любов заповядани от Бога. Те хвалят Бога и радостно се хвалят в своето упование на Божията милост. Когато понасят опасност или трудност нашите сърца страдат с радост и задоволство дори когато грешната ни природа продължава да се съпротивлява. Това е, което Павел има предвид под ново творение.

Да се пазим чисти

ДА СЕ ПАЗИМ ЧИСТИ

от Мартин Лутер

“Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство; да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест, не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;” (1 Солунци 4:3-5)

Всички млади хора трябва да избягват случайните сексуални връзки и да пазят своята чистота. Те трябва да решат да се укрепят срещу похотта и сексуалните страсти като четат и размишляват над някой псалм или друга част от Божието Слово. Когато огънят на страстта ви измъчва и сексуалните подтици стават неустоими прочетете някой псалм или 1-2 глави от Библията. След като пламъците на страстта намалеят се посветете на сериозна молитва. Ако сексуалните ви апетити продължават да ви изкушават бъдете търпеливи. Съпротивлявайте им се колкото е необходимо дори ако това ви отнеме повече от година. Но повече от всичко, продължавайте да се молите! Ако усещате, че не можете да устоявате повече молете се Бог да ви даде посветен брачен партньор, с когото можете да живеете в хармония и истинска любов.

Познавам много хора, които поради своите груби и срамни фантазии са задоволявали страстите си с невъздържана похот. Поради неустойчивите си желания те изоставят себеконтрола и изпадат в ужасна неморалност Накрая те трябва да понесат страшно наказание. Слепи за реалностите на семейния живот някои от тях избират неподходящи партньори и завършват с невъзможни отношения. Те получават това, което заслужават.

Трябва усърдно да се молите и да се борите да устоявате на желанията на вашата грешна природа. Молете се Бог да ви даде Ревека или Исак вместо Далила или Самсон – или някой дори още по-лош. Намирането на добра, посветена съпруга или съпруг не е въпрос на късмет. Това не е резултат от правилен избор както смятат невярващите. Посветеният партньор е най-вече дар от Бога.

Съживени чрез Христос

СЪЖИВЕНИ ЧРЕЗ ХРИСТОС

от Мартин Лутер

“Понеже както в Адам всички умират така и в Христос всички ще оживеят” (1 Коринатяни 15:22)

Тук Павел говори единствено за християните. Той желае да ги научи и утеши за това, че са съживени в Христос. Макар че нехристияните също ще възкръснат от мъртвите възкресението им няма да бъде утеха или радост за тях понеже те ще бъдат възкресени за съд, а не за живот. Това не е утешително или радостно послание за света. Безбожните не желаят да слушат за това. Така се чувствах и аз когато желаех да бъдат свят монах и се стремях да бъда благочестив. По-скоро бих слушал за всичките дяволи в ада отколкото за съдния ден. Косите ми настръхваха когато мислех за него. Целия свят мрази да слуша, че живота му ще свърши. Хората не желаят да умрат и са ужасени когато ние говорим за смъртта и за отвъдния живот. Затова ние всички се вкопчваме в своята святост и мислим, че чрез нея ще успеем да умилостивим Божия съд и да заслужим място в небето. Всичко, което постигаме е, че ни става дори още по-зле и чувстваме още по-голяма омраза към съдния ден.

Няма да кажа нищо за множеството хора, които търсят всичките си удоволствия и утеха тук в този живот, презират Божието слово и не дават пукната пара за Бога и Неговото царство. Не е изненадващо ако такива хора се ядосват когато слушат за възкресението. Но за нас това послание е чиста утеха и радост понеже сме чули, че най-голямото ни съкровище е вече в небето. Само една малка част остава на земята, която Христос ще възкреси и ще привлече към Себе Си толкова лесно колкото човек се събужда от сън.

Дълбоки въздишки и малко думи

ДЪЛБОКИ ВЪЗДИШКИ И МАЛКО ДУМИ

от Мартин Лутер

“Тогава Яков каза:… не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си;…. Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.” (Битие 32:9-11)

Когато се молим ние не трябва “да говорим с много думи като езичниците, които мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене” (Матей 6:7). Хората, които говорят глупости когато се молят не мислят за Божиите обещания и заповеди за молитвата или дори за помощта, от която те толкова отчаяно се нуждаят. Това не е истинска молитва. Аз се молех така когато бях монах. Призовавах Бога във време на нужда, но не знаех нищо за Божието обещание да слуша или дори за заповедта Му да се моля. Аз единствено мърморех думи. Истинската молитва от друга страна идва дълбоко от сърцето. Подобно на молитвата на Яков в този пасаж истинската молитва идва от едно сърце пълно с вяра, което осъзнава както необходимостта да се моли така и Божията заповед да прави това. И двете истини трябва да ни вдъхновяват да се молим и да мислим внимателно за думите, с които се молим. Но някои хора рутинно мърморят своите молитви докато мислите им са някъде далеч. Те не се молят истински понеже дори не знаят какво казват. Една истинска молитва не изисква много думи. Вместо това тя често включва дълги, дълбоки въздишки, без нито една дума. Молитвата на Яков вероятно не се е ограничила с думите записани тук от Мойсей. Най-вероятно Яков е въздишал целия ден и цялата нощ. Съдейки от този пасаж неговата молитва е била много дълга, с малко думи. Макар да трябва да използваме малко думи в молитва ние не трябва да забравяме да бъдем благодарни за това, с което Бог ни е благословил в миналото. Припомнянето на миналите примери за Божията любов и вярност разпалва нашата вяра и е угодно на Бога. Яков показа своята благодарност към Бога когато се моли: “не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си.”

Гледайки обратно на живота

ГЛЕДАЙКИ ОБРАТНО НА ЖИВОТА

от Мартин Лутер

“Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.” (Притчи 16:9)

Ние виждаме Божията ръка да действа в живота ни най-ясно когато размишляваме за изминалите години. Августин казва, че ако хората имаха избор или да умрат или да изживеят отново живота си те без съмнение биха избрали смъртта поради всички опасности и злини, от които те едва са се спасили. В един смисъл това наистина е вярно.

Гледайки назад хората могат да видят колко много те са постигнали и пострадали без да са се опитвали или да са мислели за това или дори противно на техните желания и воля. Те съвсем не мислят за това, което са направили преди това да се случи или когато се е случвало. Сега, след като всичко вече е било направено те са удивени и казват: “Защо това ми се случи когато аз никога не съм мислил за него или съм смятал, че ще се случи нещо съвсем различно? Затова Притчи 16:9 е вярно: “Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му” дори противно на неговите планове и воля. Ние трябва да се съгласим, че собствената ни разум и предвиждане не водят нашият живот и действия. Божията чудна сила, мъдрост и доброта ни водят. Само когато погледнем назад ние истински разбираме колко често Бог е бил с нас когато нито сме виждали ръката Му нито сме чувствали присъствието Му по времето когато това се е случвало. Затова Петър казва: “Той се грижи за нас” (1 Петър 5:7). Дори ако няма книга и проповед която да говори за Бога просто като гледаме назад към живота си ние ще намерим доказателства, че Той нежно ни държи в ръцете Си. Когато гледаме назад как Бог ние е превел и опазил през толкова много злини, врагове и опасности ние можем ясно да видим винаги присъстващата доброта на Бога, която далеч превъзхожда нашите мисли, ум и разбиране.

Божиите повеления сочат пътя

БОЖИИТЕ ПОВЕЛЕНИЯ СОЧАТ ПЪТЯ

от Мартин Лутер

“Понеже законът беше даден чрез Мойссей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос” (Йоан 1:17)

Законите дадени чрез Мойсей са Божии закони. Божиите закони и десетте заповед ни насочват в правилната посока. Те ни показват как да живеем. Казват ни за правдата и за вечния живот. Ние трябва да помним тези наставления, но те не ни дават живот. Божиите закони са подобни на един пръст, който сочи към правилния път. Пръстът е полезна част от тялото. Все пак ако нямаме крака да вървим натам, кола, на която да се возим или дори кон, който да яздим няма да бъдем в състояние да следваме пътя. По подобен начин Божиите закони ни казват какво Бог желае да бъде направено и как желае да вършим това. Те ни показват, че ние не сме способни да им се покоряваме. Божиите закони ни показват каква в действителност е човешката природа – какво може и какво не е в състояние да направи. Божиите закони са ни дадени, за да открият греховете ни, но те нямат силата да ни освободят от тях или да ни помогнат да се освободим. Божиите закони поставят пред нас едно огледало. Когато гледаме към Божиите закони се убеждаваме, че нямаме живот или Божието одобрение. Това, което виждаме в огледалото ни кара да викаме: “Ела, Господи Исусе Христе, помогни ми и ми дай Твоята благодат, така че да мога да извърша това, което Твоите закони изискват.”

Само едно евангелие

САМО ЕДНО ЕВАНГЕЛИЕ

от Мартин Лутер

“Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.” (Ефесяни 4:4-6)

Всички апостоли предавали едно и също послание. Затова ние трябва да внимаваме когато говорим за четирима евангелисти и четири евангелия. Всичко, което апостолите написали е едно евангелие. Думата евангелие не означава нищо друго освен изявяването за Божията благодат изработена и купена от Христос чрез смъртта Му. Всъщност евангелието не е това, което четем в книгите и което е написано с букви. То е една жива дума, глас, който отеква по целия свят. То е публично изявявано и чувано навсякъде. Евангелието също така не е книга със закони, която съдържа множество добри учения, както са учили в миналото. То не ни казва да вършим добри дела, за да станем добродетелни, но изявява Божията благодат към нас дадена свободно и без наши заслуги. То ни казва как Христос е наш представител. Той е платил за греховете ни и ги е изличил, така че ние можем да станем верни и блажени чрез Неговото дело.

Който пише или проповядва за това учи истинското евангелие както са правили всички апостоли и най-вече Павел и Петър в своите послания. Макар че проповедниците учат по различни начини и избират различни думи те проповядват едно и също евангелие. То може да бъде разказано по-кратко или по-обстойно. Но ако проповедниците ни учат, че Христос е нашият Спасител, че ние сме оправдани чрез вяра без дела, тогава това е същото послание. Има само едно евангелие, точно както има само една вяра и едно кръщение.

По стъпките на Христос

ПО СТЪПКИТЕ НА ХРИСТОС

от Мартин Лутер

“Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;” (1 Петър 2:21)

Като Божии служители трябва да напишем на сърцата си, че трябва да сме готови да понасяме това, което се изпречи на пътя ни понеже Христос е направил толкова много за нас. Ние трябва да мислим по следния начин: “Макар и напълно невинен, моят Господ ми служеше и даде живота Си за мен. Трябва ли да откажа да направя същото за Него в отговор? Той беше напълно чист и без грях. Все пак Той смири Себе Си, проля кръвта Си и умря, изтривайки моят грях. Не трябва ли аз също да пострадам малко, за да Му угодя?” Този, който може да мисли за смъртта на Христос без да бъде докоснат от това трябва да е от камък. Понеже ако господарят върви напред и стъпва в калта напълно нормално е неговият слуга също да го последва в калта.

Затова Петър казва: “На това бяхте призовани.” На какво? Да понесем страдания подобно на Христос. Петър казва: “Ако желаете да следвате Христос не трябва да спорите и да се оплаквате твърде много когато сте онеправдани. Вие трябва да понесете това и дори да го забравите.” Помнете, че Христос понесе всичко за вас макар да беше напълно невинен. Той не предяви претенции за справедливост когато беше изправен пред съдиите Си. По същият начин вие трябва да оставите справедливостта настрана и да кажете на себе си: “Благодаря ти, Боже. Аз съм призован да понеса несправедливост. Защо да се оплаквам когато моят Господ не се оплака?”

Доверие в трудно време

ДОВЕРИЕ В ТРУДНО ВРЕМЕ

от Мартин Лутер

“Но докато Йосиф беше в затвора Господ беше с него и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.” (Битие 39:20-21)

Историята за страданията на Йосиф когато бил продаден в робство може да ни утеши. Той страдал ужасно, но Бог изглежда не можел да го чуе или да му отговори. Той не изглеждал като Бог, Който знае какво се случва. Въпреки това Йосиф пазел вярата си. Бог окуражил Йосиф и говорил на сърцето му: “Скъпи Йосифе, чакай. Бъди търпелив. Само вярвай и не се отчайвай. Облегни се на обещанието, което си чул от баща си.” По този начин Бог говорел на Йосиф чрез думите на баща му. Но Йосиф не виждал и не чувал нищо. Това правело Бог да изглежда сляп или мъртъв. Все пак Йосиф вярвал на обещанието, което Бог дал на предшествениците му. Той мислел: “Бог е обещал да бъде с потомците на Авраам. Аз вярвам в Бога на бащите си.” По-късно Бог проговорил по удивителен начин когато направил Йосиф владетел и спасител на Египет.

Тези примери ни са дадени, за да можем да се научим да бъдем търпеливи в страданието. Тогава никога няма да се оплакваме от Бога без значение колко ужасна е скръбта, страха или болката. Наистина Йосиф също понесъл дълбока болка и потиснатост когато бил откъснат от баща си и продаден на чужденци. Той разбирал, че ще бъде роб завинаги без надежда да притежава нищо и дори да върне свободата си.

Понеже нашият Господ позволява подобни неща д се случат на децата Му ние трябва търпеливо да носим лошите неща, които ни се случват. Те не са знак, че Бог ни е изоставил или че ни е гневен. Те са доказателства, че имаме Неговото благоволение. Те показват, че Той изпитва вярата ни.

Контролирай мислите си

КОНТРОЛИРАЙ МИСЛИТЕ СИ

от Мартин Лутер

“А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите” (Битие 32:7)

Докато пътувал, за да се помири с брат си Исав, Яков бил нападнат от съмнения. Той научил, че Исав е богат и има голямо семейство. Той си  мислел: “Ами ако Бог е променил намеренията Си? Може би Той ме е отхвърлил заради брат ми.”

Това били мислите на Яков, но те си останали само това – мисли. Поради човешката природа и слаба вяра не е възможно хората да нямат подобни мисли повече отколкото можем да избегнем другите емоции като нетърпение, гняв и пожелание. Не можете да попречите на мислите и изкушенията да идват в умът ви. Просто не оставяйте тези мисли да се загнездят в умът и така да започнат да влияят на решенията ви.

Трябва да следвате съвета на един отшелник, посетен от един младеж, който се оплаквал от похотливи мисли и други изкупения. Старецът му казал: “Не можеш да попречиш на птиците да летят над главата ти. Но нека само да летят. Не ги оставяй да свият гнездо на главата ти.” Нормално е  да имаме подобни мисли, но нека те да останат само това – мисли. Не ги оставяйте да се развият до степен, в която ще започнете да действате според тях.

Това бил проблемът довел до отчаяние Каин, Саул, Юда и други. Те оставили мислите си да растат и да растат докато накрая казали: “Наказанието ми е по-голямо отколкото мога да понеса? (Битие 4:13) или “Съгреших…..Предадох невинна кръв.” (Матей 27:4). Когато направили това тяхното изкушение се превърнало в осъждение понеже отхвърлили Божието Слово, вяра и молитва. Но въпреки всички тези множество мисли и сурови изкушения, които преживял  тази нощ Яков, той не захвърлил вярата си.

Борба със злите желания

БОРБА СЪС ЗЛИТЕ ЖЕЛАНИЯ

от Мартин Лутер

“Но ако се водите от Духа не сте под закон.” (Галатяни 5:18)

Когато сме нападани свирепо от гняв, омраза, нетърпеливост, сексуални изкушения, скръб или грешни пожелания ние не можем да се избавим от тези желания без значение колко силно го искаме. Какво трябва да направим? Да се отчаем? Не. Ние трябва да кажем: “Моята грешна природа воюва и се бори срещу Духа. Нека да воюва колкото си иска. Аз няма да й се оставя. Аз ще живея по Духа и ще бъда воден от Него и няма да задоволявам желанията на грешната природа. Ако направя това аз съм свободен от закона. Той ще ме обвинява и заплашва, но напразно.”

Когато сте изкушавани не трябва да се разстройвате, така че дявола да може да преувеличи греха. Тогава той може да направи греховете ви да изглеждат толкова големи, че да помислите, че веднага и напълно ще бъдете победени и по този начин да не чувствате нищо освен божият гняв и отчаяние. В такъв момент не следвайте своите чувства, но се дръжте за думите на Павел: “Ако сте водени от Духа” – т.е. ако се насърчавате чрез вяра в Христос – “не сте под закон.” Тогава вие разполагате с най-здравата защита, с която да изгасите всички огнени стрели, които дяволът е изстрелял по вас (Ефесяни 6:16). Всичките убеждения и ярост от страна на грешната природа не могат да ви наранят или осъдят понеже следвате Духа и не се предавате на грешната природа или угаждате на желанията й. Следователно това е единствената рецепта. Когато почувстваме подбудите на грешната природа да се надигат в нас трябва да вземем мечът на Духа – т.е. словото на спасението. Тогава без съмнение ще бъдем победители, макар че ще чувстваме точно обратното докато трае битката.

Възможностите около нас

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ОКОЛО НАС

от Мартин Лутер

“И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши. Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля.” (Ефесяни 5:15-17)

Не трябва да се съмняваме дали Бог в Своята непроменима мъдрост желае да ни помогне и ни даде това, от което се нуждаем. Вместо това ние трябва да казваме с увереност: “Вярвам, че Бог ще се погрижи за мен, но не зная планът Му. Не зная как Той ще изпълни Своето обещание.”

Така ние трябва да се възползваме от възможностите, които ни се предоставят. Ние трябва да печелим парите си работейки усърдно и прилежно. За да останем живи трябва да приемаме мляко, храна, да се обличаме с дрехи и т.н. Трябва да засяваме полетата и да жънем реколтата. Да се грижим за себе си е отговорност дадена ни от Бога.

Не можем да използваме Божието обещание да се грижи за нас като извинение да не работим прилежно. Това би било погрешно. Бог не желае ние да бъдем мързеливи и да стоим бездейни. Той ни казва в Битие: “С пот на челото си ще ядеш прехраната си докато се върнеш в земята понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.” (Битие в3:19). Той също така казва за земята: “Тръни и бодили ще ти ражда.” (18 ст.).

Господ казва: “Обещавам да се грижа за теб и да ти дам храна. Но Аз желаят от теб да се възползваш по най-добрият начин от възможностите, които поставям пред теб. В противен случай ти ме изпитваш. Все пак ако си в нужда и нямаш никакви възможности Аз ще се погрижа за теб и ще ти дам храна по чуден начин. Но помни следното: ако имаш някаква възможност не забравяй, че Аз съм Този, който ти ги предоставя, така че да бъдеш в състояние да се грижиш за себе си.”

Бог работи тайно

БОГ РАБОТИ ТАЙНО

от Мартин Лутер

“И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет” (Битие 37:28)

Бог смирява Своите преди да ги възвиши. Убива ги, за да ги съживи. Стъпква ги преди да ги почете. Събаря ги, за да ги вдигне. Божиите начини показват голямо изкуство и мъдрост. Ние не можем да разберем как подобни събития са част от Божия план докато този план не бъде изпълнен. Когато тези неща се случват те не могат да бъдат разбрани освен единствено чрез вяра.

По същият начин вярата в Божия Син ще ме утешава докато живея на тази земя. Дори тялото ми ще заровено в земята и изядено от червеи; то ще изгние и ще изтлее (Йов 17:14). Аз не виждам Божият план за мен когато гледам към смъртта. Все пак Бог е обещал, че аз ще се върна към живот. Христос казва: “Понеже Аз живея и вие ще живеете” (Йоан 14:19). Но как ще живея? Аз ще живея вечно в едно тяло, което е по-ярко и по-прекрасно от слънцето. Сега аз не мога да видя и да почувствам нищо от това. Но аз го вярвам и мога да чакам. Вечният живот вече е приготвен. Както казва Павел: “Отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден” (2 Тимотей 4:8).

Но Бог върши всичко тайно. Ние трябва да сме търпеливи докато Бог крие намеренията Си от нас. Яков и Йосиф не били в състояние да погледнат в бъдещето. Но чрез продажбата на Йосиф на исмаиляните бъдещето било приготвено. Бог вижда бъдещето сякаш то вече се е случило. Всичко, което Той желае да стане накрая ще се случи!

Бъдещето, което не виждаме

БЪДЕЩЕТО, КОЕТО НЕ ВИЖДАМЕ

от Мартин Лутер

“в Него, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля,” (Ефесяни 1:11)

Пазете се от философия, която кара хората да казват “Какво мога да направя? Каква е ползата да се моля?” Да, вярно е, че това, което е определено ще стане. Все пак на нас не ни е заповядано да знаем какво ще се случи. На практика на нас ни е забранено да знаем това. Ние изпитваме Бога когато се занимаваме с непознаваеми неща. Бог ни е дал Писанията, за да можем да знаем това, което трябва и да не знаем каквото не трябва. Той очаква от нас да действаме според това знание. Това, което не можем да знаем ние трябва да оставим на Бога. Трябва да се заемем с нашите отговорности, призвание и място в живота. Бог и единствено Бог знае какво е предопределено. Ние не знаем.

Вземете например времето когато Иоав бил нападнат както отпред така и в гръб от враговете си. Той не казал на брат си: “Чакай, нека да видим какво е предопределено и след това да действаме по съответния начин.” Вместо това той казал: “Ако арамейците са твърде силни за  мен тогава ти ще ми дойдеш на помощ; но ако амонитите са твърде силни за мен тогава аз ще ти дойда на помощ. Бъди силен и нека да се бием смело за нашите люде и за града за нашия Бог.” (2 Самуил 10:11-12).

Така ние също трябва да се концентрираме върху задълженията си без значение дали нещо е предопределено или не. Понеже нямаме слово или светлина от Бога за това ние не знаем нищо. Затова ние трябва да изхвърлим мисълта да открием дали нещо е предопределено от нашите ум и сърце. Нека бъдещето да остане неясно. Нека да бъде тайно и скрито. Междувременно ние трябва да вършим това, което знаем, че трябва да правим. Ние трябва да живеем чрез Божието Слово и светлината, която Той ни е дал.

На слизане от планината

НА СЛИЗАНЕ ОТ ПЛАНИНАТА

от Мартин Лутер

“И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее” (Битие 22:19)

Авраам оставил хълма Мория. Това било мястото където му било заповядано да принесе сина си Исаак – където той чул гласа и изпитал Божието присъствие. Това място било света планина  – място каквото нямало друго по целия свят. Тук Авраам получил Божието обещание.

Тази история показва колко много бил загрижен Авраам за задълженията си към семейството и дадените му от Бога отговорности като глава на дома. Понеже Бог не му дал други заповеди след тази опитност той не започнал да върши нещо друго. Той се завърнал към обичайните си семейни дейности – надзор на слугите си и наставление на своята жена и семейство. Животът му не изглеждал особено религиозен или духовен. Авраам оставил всичко това на планината Мория. Той не оставил дори факта, че видял ангели да го задържи там. Той се върнал при младежа, който държал осела му.

Ако някои прекалено религиозни хора трябва да коментират този пасаж те биха поставили под въпрос благочестието на Авраам и биха го осъдили за това, че оставил планината. Те биха казали, че ако Авраам наистина бил такъв необикновен пример за следващите поколения то той не би напуснал това свето място. Преди всичко това било мястото където Авраам срещнал Бога и Неговите ангели. Как може той да се върне при своето магаре и ежедневната си работа? Що за благочестие е това? Забележително е колко много такива хора презират честната работа и ежедневните задължения.

Ревящ лъв

РЕВЯЩ ЛЪВ

от Мртин Лутер

“Бъдете трезвени и будни. Противникът ви дяволът обикаля като ревящ лъв търсейки кого да погълне.” (1 Петър 5:8).

Петър ни предупреждава и желае ние да отворим очите си. Това е стих, който заслужава да бъде изписан със златни букви. Тук виждате какъв е живота в действителност. Той почти може да ни накара да пожелаем да сме мъртви. Тук ние живеем на територията на сатана. Положението ни е подобно на това на пътешественици, които отсядат в страноприемница, само за да научат, че почти всички хора в нея са крадци. Ако трябва да престоят в там те трябва да се въоръжат по най-добрият възможен начин и вероятно да не спят много. По същият начин сега ние живеем на тази земя където княз е злият дух. Той контролира сърцата на хората, които са под негова власт и чрез тях върши всичко, което пожелае. Това е ужасна ситуация ако можем да я видим правилно.

Затова Петър ни предупреждава да бъдем нащрек. Той желае да бъдем като верни слуги, които разбират какво наистина се случва. Затова той казва: “Бъдете себеобуздани.” Защото тези, които ядат и пият твърде много са като наядени свине, които не са способни на нищо. Затова ние винаги трябва да пазим това съкровище с нас. “Бъдете нащрек,” казва той, не само духовно, но и физически. Понеже мързеливците, които обичат да спят няма да могат да противостоят на дявола след като са преяли и препили. Достатъчно трудно е дори за тези, които имат Духа да се противят на дявола.

На Бога или на парите служим

НА БОГА ИЛИ НА ПАРИТЕ СЛУЖИМ

от Мартин Лутер

“Никой не може да служи на двама господар. Защото или единият ще обикне, а другият ще намрази или към единият ще се привърже, а другият ще презира. Така и вие не можете да служите на Бога и на парите” (Матей 6:24)

Малката дума служа е ключът към този стих. Не е грешно да имаш пари и собственост, брачен партньор и деца и къща или дом. Но не оставай тези притежания да те контролират. Вместо това ти ги направи твои слуги и бъди техен господар.

Помни какво казват хората за добрите и щедри хора: “Те са господари напарите си.” Парите не ги контролират, за разлика от алчният човек, който пренебрегва Божието Слово и всичко останало, което Бог желае. Един такъв човек по-скоро ще откаже да протегне ръка за помощ отколкото да се откаже от парите си. Този вид алчност е белег за скъпернически, детински и нечувствителни натури. Тези хора не използват добре своите ресурси и дори не им се наслаждават. Те пренебрегват вечните богатства заради парите. Те преследват собствените си егоистични цели и пренебрегват Божието Слово като смятат, че могат да се обърнат към него в по-удобно време. Междувременно те се борят да вземат всичко, което могат без да дават дори една стотинка за Божието дело. Ако бъдат оставени те ще потъват все по-дълбоко и по-дълбоко в алчност и ревност отдалечавайки се все повече и повече от Божието Слово. Накрая сърцата им ще бъдат изпълнени с цинизъм и те ще се превърнат в Божии врагове.

Така Христос се обръща строго към тях когато казва: “или единият ще обикне, а другият ще намрази или към единият ще се привърже, а другият ще презира.” Това е същото сякаш казва: “Любовта към парите превръща хората във врагове на Бога.” Това в края на краищата се случва когато служим на богатството. Христос също така казва: “Понеже където е съкровището там е и сърцето ти” (Матей 6:21). Ние преследваме това, което обичаме. Ние говорим за него понеже там са сърцата и умовете ни. Августин е напълно прав когато казва: “Това, което обичам е моят бог.”

Внимателно покорство

ВНИМАТЕЛНО ПОКОРСТВО

от Мартин Лутер

“И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.” (Битие 22:10-11)

Ангел от небето бил свидетел на това, което Авраам вършел. Да, Самият Бог и всички ангели наблюдавали. Ангелът не пристигнал забързан в последният момент от другия край на света. Не, той през цялото време наблюдавал Авраам и Исаак. Той гледал как Авраам връзва синът си и вдига ножа. Синът доброволно се подчинил и очаквал смъртоносният удар. Без съмнение сълзи капели по бузите на Авраам и Исаак лежал на гърба си гледайки към небето. През цялото време ангелът гледал. Точно когато Авраам вдигал ножът си ангелът го повикал по име. Колко близо са Божиите ангели до тези от нас, които следват Бога и живеят вярно! Покорство като това на Авраам доставя огромна наслада на Бога. От всички жертви, които можем да принесем най-приемливата за Бога е тази: да се отървем от греха, да живеем свят живот, да се покоряваме на Бога и да убием грешната природа. Това е много болезнено и неприятно за нас. Все пак ние трябва да се покорим на Божията “добра, угодна и съвършена воля” (Римляни 12:2).

Ние просто говорим за тези неща, но Авраам и Исаак ги преживели. Те направили това, което Бог поискал. В сравнение с тях ние дори не сме започнали. Внимателното покорство е угодно на Бога, но то е неприятно и неугодно за нас самите. Нищо не е по-болезнено от това да се освободим от греха и да убиваме грешната си природа. Все пак ние трябва да се научим да се покоряваме и да започнем да следваме примерът на Авраам. Авраам не се опитвал да се измъкне от това, което трябвало да направи. Вместо това той гледал напред към това, че угажда на Бога с едно радостно очакване.

Един ум и сърце

ЕДИН УМ И СЪРЦЕ

от Мартин Лутер

“А, най-после, бъдете всички едномислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри.” (1 Петър 3:8)

Трябва да се стремим да живеем в мир един с друг. Петър и Павел подчертават, че трябва да имаме едно сърце, един дух и един ум. Това, което изглежда добро и право на един човек трябва да бъде приемано и от останалите. Това е силно учение, което трябва да се стремим да разберем.

Не всички могат да правят едно и също нещо. Всеки трябва да върши собствената си работа. Глупаво е да казваме, че всички трябва да вършим едно и също нещо както някои проповедници учат. Те проповядват легенди за светците – че този светец извършил едно дело, а друг друго. След това те заключават, че ние всички трябва да вършим тези дела. Без съмнение Авраам извършил прекрасно дело когато принесъл синът си, понеже Бог конкретно му заповядал това. Но и езичниците искат да жертват синовете си. Това е отвратително пред Бога. По подобен начин цар Соломон направил добре като построил храма и Бог го наградил за това. Сега тези слепи глупаци идват и ни казват да градим църкви и храмове когато Бог не е заповядал нищо подобно. Така днес нещата са обърнати: те ни казват, че трябва да вършим едно и също нещо, но има различни мнения какво трябва да бъде то. Това учение е противно на благовестието.

Ние трябва да учим, че трябва да има един ум и множество различни дела, едно сърце и много ръце. Не трябва всички да се опитваме  да вършим едно и също нещо. Вместо това всеки трябва да внимава на собствените си задължения. Иначе не можем да имаме един ум и едно сърце. Трябва да позволим на делата да се различават, така че всеки да приеме това, което Бог му е поверил.

Нов и различен човек

НОВ И РАЗЛИЧЕН ЧОВЕК

от Мартин Лутер

“Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родиш отново” (Йоан 3:7)

Това новорождение се изявява най-ясно когато изпитанията и смъртта се приближават. Тогава става ясно дали човек е преживял новорождението. По това време човешкият разум – старата светлина – се гърчи и бори, понеже не желае да се откаже от своето свойствено мислене. Той не желае да се откаже и да се обърне към благовестието. Разумът просто няма да се откаже от своята собствена светлина. Но тези, които са новородени се предават и следват Бога. Те се отказват от собствената си светлина, живот, притежания, чест и всичко други, което имат. Те вярват на това, което Йоан е записал в своето евангелие и се държат за него. Като истински Божии деца те ще приемат своето вечно наследство. Ако вашата стара, арогантна светлина на разума помръкне, умре и бъде заменена от една нова светлина тогава целият ви живот ще се промени. Понеже когато разумът ви е променен волята скоро ще го последва. За да станете нов трябва да тичате към благовестието с цялата си същност. Трябва да съблечете старата си кожа както правят змиите. Когато кожата й остарее змията търси тесен процеп в скалата. По подобен начин и вие трябва да отидете при благовестието и Божието Слово. Вие трябва уверено да вярвате неговото обещание, че Бог не може да лъже. Така вие събличате старата си кожа, оставяте зад себе си старата светлина, арогантност, воля, любов, желание и всичко, което говорите и вършите. Вие ставате нов и различен човек, който вижда всичко по различен начин.

Не отлагайте

НЕ ОТЛАГАЙТЕ

от Мартин Лутер

“Като станаха сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми. … Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.”

Този текст от библията ни дава добър пример. Слугата на Исак желае да отведе бъдещата жена на господаря си при нейният съпруг. Това ни напомня, че когато трябва да вършим Божията воля ние не трябва да шикалкавим и да отлагаме. Ние трябва да разчистим всички препятствия, които ни пречат да завършим каквото трябва.

Дори нехристиянските писатели казват, че след като внимателно сме обмислили нещата хората трябва да приложат на своите намерения действия и бързо да ги доведат докрай. Римският държавник и историк Салуст дава следният съвет: “След като си обмислил нещата действай бързо!” Бонавентура също казва нещо чудесно относно това: “Тези, които пропускат големите възможности сами ще бъдат пропуснати,.” Но най-лошо от всичко е когато хората отлагат това, което Бог изисква те да направят.

Отлагането носи сериозна вреда. Тези, които не отговарят бързо когато Светия Дух ги призовава ще пропуснат шанса си. Светия Дух рядко вика повече от веднъж. Научил съм това от личен опит. Когато е необходимо да се моля, да чета или да приемам свято причастие колкото по-дълго отлагам толкова по-малка нужда чувствам да го направя. Светия ух не дава даровете си на тези, които отлагат. Той предпочита тези, които доброволно се подчиняват и с радост изпълняват Божията заповед без бавене. Виждаме това отношение в Псалм 119:60: “Побързах, и не се забавих. Да опазя Твоите заповеди.” Светия Дух одобрил тази готовност в Ребека когато тя с готовност дала вода на Елеазар и изтичала да каже на семейството си за неговото посещение. Подобни примери от живота на Божиите служители трябва да ни вдъхновяват да се съпротивляваме на глупостта на отлагането

Изкуството на вярата

ИЗКУСТВОТО НА ВЯРАТА

от Мартин Лутер

“А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.”

Благодатта присъства когато сърцето ни е възстановено чрез обещанието на чистата Божия милост. Тогава сърцето ни може да каже заедно с автора на Псалм 42: “Защо си отпаднала и тревожна, душе моя? Нима виждаш само закона, греха, ужаса, тъгата, отчаянието, смъртта, ада и дявола? Не присъстват ли също и благодатта, прощението на греховете, правдата, утешението, радостта, мира, живота, небето, Христос и Бога? Престани да се безпокоиш, душе моя. Какво са закона, греха и всичкото зло сравнени с тях? Надявай се на Бога. Той не пожали Собственият Си Син, но Го предаде на кръстна смърт за греховете ти.”

Така, когато си уплашен от закона можеш да кажеш: “Законе, ти не си единственото нещо и не си всичко. Освен теб има нещо по-велико и по-добро, а именно благодатта, вярата и благословението. Те не ме обвиняват, плашат и осъждат. Те ме утешават, казват ми да очаквам най-доброто и ме уверяват в сигурността на победата и спасението в Христос. Така че няма причина да се отчайвам.”

Всеки, който истински разбира това може да бъде наречен богослов. Някои водачи, които винаги се хвалят с Духа вярват, че разбират живота на вяра твърде добре. Все пак аз и други като мен знаят, че едва сме положили основите. Ние сме радостни ученици в училището където учим изкуството на вярата. Без значение колко добре учим докато оставаме в това греховно тяло никога няма да научим всичко.

Очиствайки пръчките

ОЧИСТВАЙКИ ПРЪЧКИТЕ

от Мартин Лутер

“Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.” (Йоан 15:2)

Христос казва, че Отец Му е градинарят, който се грижи за Неговата лоза. Бог разделя дивите пръчки от останалите така че те да не растат и да не повреждат истинската лоза. Бог оставя само последните и пази истинската лоза. Той определя коя трябва да бъде отрязана и премахната от лозата.

Но на нас всичко това ни изглежда много различно. Ние виждаме дивите клони да растат и да се разпростират. Те са много по-силни и дебели от останалите. Те изглеждат като единствените пръчки, които ще дадат плод. За разлика от тях ние изглеждаме малки, тънки и безплодни. Да, хората желаят да ни изкоренят и да ни отсекат като безполезни и неподходящи. Но лъжливите лози изглеждат сякаш ще пребъдват завинаги и целият свят ги почита високо.

Ние се нуждаем от духовно разбиране и проницателност. Без значение колко много противници се надигат срещу християните Бог винаги ги отсича и опазва един остатък от вярващи. От времето на апостолите досега много ереси са предизвиквали ученията за Христос, за кръщението, за Господната трапеза, за оправданието чрез вяра и т.н. Тези ереси са толкова силни, че изглежда, че те са верните учения и християнската църква трябва да изчезне. Но Бог е отсякъл всички тези лъжливи пръчки и е опазвал истинските пръчки, така че ние все пак държим истинското учение, кръщение и Господна вечеря така както апостолите са ни ги предали. Запоявайки с Авел вярата е влязла в света и ще остане дотогава докато има вярващи. Никой от тях няма да бъде отсечен от лозата. Всички ще останат там. Така ние не трябва да гледаме колко големи и силни са тези диви пръчки. Трябва да гледаме истинските пръчки в Христос.

Да плуваш с Божието обещание

ДА ПЛУВАШ С БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

от Мартин Лутер

“Тогава Бог благослови Ной и синовете му казвайки: Плодете се умножавайте се и напълнете земята” (Битие 9:1)

Ужасът от Божия гняв свършил. Земята била унищожена и всичко живо загинало. Сега благословението на Бог към Ной и синовете му било готово да дойде. Те трябвало да поставят ново начало на човешката  раса. Без съмнение те се страхували докато очаквали това да се осъществи. Да живееш изцяло чрез вяра е трудно. Ной и семейството му живеели по този начин, с очи приковани в небето. Светът бил покрит с вода. По него нямало сухо място. Божиите думи били единствената им подкрепа докато те плували върху водата.

Когато хората не се намират във физическа опасност те смятат вярата за нещо маловажно. Но погледнете Ной. Той бил заобиколен от вода – почти погълнат от потопа. Той би спасен не чрез собствените си усилия, но чрез упование на Божията милост. Той имал увереност понеже уповавал на това, което Бог бил казал.

Думите “Бог си спомни” в Битие 8:1 показват колко трудно било положението на Ной. Мойсей показва, че Ной се носел безцелно по водата толкова дълго време, че сякаш Бог го бил забравил. Някои хора се борят с подобни мисли, чувствайки, че живеят в тъмнина  и лишени от Божието благоволение. Хората, които чувстват, че Бог ги е забравил скоро откриват, че да живеят единствено чрез Божието Слово – живеят чрез вяра – е по-трудно отколкото да водят живот на сурова духовна дисциплина.