Да се върнем при Бога


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

„Господ се разгневи много на бащите ви, Затова кажи им: Така казва Господ на Силите: Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; И Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите.” (Захарий 1:2-3) Има още

Да следваме с погрешни мотиви


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте“ (Йоан 6:26). Има още

Внимавайте на себе си


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.“ Галатяни 6:1) Има още

Тоягата и жезъла на овчаря


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер   

Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.“ (Псалм 23:4) Има още

Страх от грях и наказание


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

А той им рече: Аз съм евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата. Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това?“ (Йона 1:9-10) Има още

Злото в нас


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.“ (Марк 7:20-22) Има още

Вярата променя хората


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание” (Евреи 11:9) Има още

Целта на поклонението


от Мартин Лутер

И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил“ (Битие 2:3)

Хората са създадени най-вече, за да познават Бога и да Му се покланят. Денят за поклонение е бил установен  не за овцете и кравите, а за хората, така че те да се научат да познават Бога. Дори след като човешката раса изгубила своето познание за Бога поради греха Бог дал Своята заповед, така че денят за свято поклонение останал в сила. Освен това Бог желаел хората да използват седмия ден, за да изучават Неговoто Слово и да участват в поклонението, което Той установил. Той направил това, така че най-вече ние да можем да осъзнаем, че най-висшето ни призвание и цел в живота е да признаем и да хвалим Бога.

Освен това този ден бил установен, за да ни увери в бъдещия вечен живот. Всичко, което Бог ни заповядва да пазим на този ден за поклонение ни дава ясни указания, че след този живот следва друг. Защо Бог да се грижи да ни говори чрез Своето Слово ако няма да получим вечен живот в бъдеще? Ако няма надежда за бъдещ живот защо да не живеем своя живот сякаш Бог няма какво да ни каже? Не можем ли просто да се преструваме, че не знаем нищо за Него? Понеже Господ на всичко говори единствено на хората и те са единствените, които могат да Го познаят и да знаят за Него то следва, че трябва да има живот след този. За да научим за бъдещия живот ние трябва да познаем Бога и Неговото Слово в този живот.

Да познаваме Бога


от Мартин Лутер

Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви“ (Римляни 1:18-19)

Ние сме толкова ужасно покварени от греха, че оставени сами на себе си не мислим за Бога. Ние сме се отклонили от правдата на закона и сме паднали в една яма от лъжи. Смятаме, че можем да се примирим с Бога чрез делата, които сами сме си измислили. Използвайки човешкия си разум ние сме в състояние да разпознаем Бога в Мойсеевия закон, както ни учи Римляни 1:19. Но евангелското послание ни казва, че ние не можем истински да познаем Бога чрез човешкия си разум. Благовестието е едно ново откровение, което идва от небето. То не просто ни учи на Десетте заповеди, но и ни казва, че ние всички сме заченати в грях и напълно изгубени. Никой не се покорява изцяло на Мойсеевия закон. Ние можем да се спасим единствено чрез благодатта и истината на Исус Христос. Това е дълбината на Неговата природа и Божията воля.

Без значение дали са изкушавани да се прилепват към Мойсеевия закон или към собствената си правда всички хора трябва да признаят, че никой няма да се спаси или дори да познае Бога освен чрез Христос. Никой не е оправдан освен ако преди това не бъде покрит от благодатта и истината на Сина. Тази истина е скрита от човешкия разум: следователно мнозина не знаят нищо за нея.

Ние трябва да намерим закрила в Христос като се приближим до Него със смирение, получавайки всичко чрез Неговата благодат и истина. Това е което Бог възнамерява и желае. Това означава да познаем Бога по правилен начин. Ние не можем да видим Бога чрез Мойсеевия закон или чрез нашия човешки разум. Никой не може да си представи какъв е Той. Никой не може да се изкачи до Неговата висота. Той е твърде възвишен за нас. Единствено родените от Бога ще видят Бога

Да обичаме света


от Мартин Лутер

„Не любете света нито каквото е в света. Ако някой обича света в него няма любов към Отца.“ (1 Йоан 2:15)

Да живеем в света, да виждаме света и да опитваме света са неща различни от това да обичаме света точно както да имаме грях и да чувстваме греха е нещо различно от това да обичаме греха. Авраам със сигурност имаше притежания, но не ги обичаше. Той разбираше, че Бог го е направил слуга над тези притежания и ги управляваше по съответния начин.

Давид беше могъщ цар, но не изискваше нещата да се случват по неговия начин. Вместо това той управляваше според Божията воля. Затова той казва за себе си: „Аз съм странен при Тебе И пришелец, както всичките мои бащи“ (Псалм 39:12). С други думи, той се смяташе за пътник, просто за гост на земята. Давид не управляваше царството си поред собствената си воля, а според Божията воля и за слава на Бога. Така той не обичаше света.

Това не е справедливо. Христос не ни взема от света. По-скоро Той ни оставя в света след нашето кръщение, така че другите да бъдат укрепени и насърчени от нашия пример. Така всеки, който бяга от света живее по един безбожен начин.

Христос казва, че Светия Дух „ще обвини света за грях“ (Йоан 16:8). Света е пълен с хора, които са се отвърнали от Бога и не знаят нищо за Бога. Вместо на Него те разчитат на това, което Бог е създал и използват Неговото творение за собствена прослава.

Готови да се откажем


от Мартин Лутер

„Гол излязох от утробата на майка си; гол и ще се върна там. Господ даде, Господ отне. Да бъде благословено Господното име“ (Йов 1:21)

Не е ли вярно, че вашите пари, собственост, тяло, брачен партньор, деца и приятели са блага създадени и дадени ви от самия Бог?  В крайна сметка те всички принадлежат на Бога, не на вас. Какво ще стане ако Той изпита верността ви като ви ги отнеме? Какво ще стане ако Той пожелае да узнае дали сте готови да се откажете от тях заради Него? Какво ще стане ако поиска да види дали държите повече на тях или на Него? Какво ще стане ако бъдете отделени от тези, които обичате? Мислите ли, че имате правото да се бунтувате и оплаквате, опитвайки се насила да си ги върнете обратно или да се цупите докато не ви бъдат върнати? Ако настоявате, че това са добри дарове дадени ви от Бога и че искате да си ги върнете обратно без значение на каква цена тогава вие правите голяма грешка.

Ако искате да направите правилното нещо не се хвърляйте несмислено напред. Вие трябва да се боите от Бога и да казвате: „Скъпи Господи, хората и нещата, които си ми дал са добри както Ти казваш в Писанието. Все пак аз не зная дали Ти ще ми позволиш да ги задържа. Ако зная, че Ти не желаеш аз да ги притежавам няма да се опитам да си ги върна обратно. Но аз не зная какво искаш да направя. Всичко, което сега мога да видя е, че и си позволил те да ми бъдат отнети. Затова аз предавам всичко на Теб. Ще чакам докато разбера какво трябва да направя. Готов съм да живея с тях или без тях.“

Да бъде Твоята воля


от Мартин Лутер

„Отче, ако желаеш отмини ме с тая чаша, но не Моята воля да бъде, а Твоята“ (Лука 22:42)

Някои хора имат зла воля. Това лесно се вижда понеже те не търпят никакво противоречие. Други хора имат различна воля, която изглежда добра, но всъщност е зла. Това може да се познае от нейния плод – нетърпение. Истински добра воля, ако срещне пречка, казва: „О, Боже, мислех, че това, което желая е добро. Ако то не се изпълни аз съм доволен. Нека да бъде Твоята воля.“ Там където има конфликт и нетърпение там няма нищо добро – без значение колко добро може да изглежда.

Освен тези два вида зла воля има и една добра воля, която Господ не иска ние да вършим. Това е воля от този вид, който имал Давид когато пожелал да построи храм на Бога. Бог го похвалил за това и все пак не позволил то да се осъществи (2 Царе 7:2-29). Такава била и волята, която имал Христос в Гетсиманската градина. Макар да била добра тя трябвало да бъде отхвърлена (Лука 22:42). Така ако искате да спасите целия свят, да възкресявате мъртви, да заведете себе си и всеки друг в небето и да вършите чудеса първо трябва да търсите Божията воля и да покорите своята воля на Неговата. Вие трябва да се молите: „Скъпи Боже, това ми се вижда добро. Ако е угодно на теб нека да се случи. Ако не Ти е угодни нека да остане неизпълнено.“

Бог често отказва на добрата воля, за да не би лъжлива, зла воля да се промъкне под прикритието на добра. Той прави това, за да се научим, че колкото и добра да е нашата воля тя все още не неизмеримо по-ниска от Неговата воля. Така нашата по-ниска воля трябва да се покори на безкрайно добата Божия воля.

 

Словото е Божия Син


от Мартин Лутер

И Словото стана плът ви живя межу нас. И видяхме славата Му, слава като на единородния от Отца, пълна с благодат и истина“ (Йоан 1:14)

Това е първия път когато Йоан нарича Словото единородния на Отца. Може би се чудите Кой е Словото когато Йон казва: „В началото беше Словото“ (Йоан 1:1), „Чрез Него стана всичко“ (ст. 3) и „В Него бе животът и животът беше светлина на човеците“ (ст. 4). В този текст вие виждате, че Словото, което е съществувало с Отца от вечността и е светлината на човеците, е Божият единороден Син. Единствено Словото е Синът и никой друг. Сега знаем какво има предвид Йоан когато използва думата Слово. От ст. 14 нататък Йоан ще говори ясно за царството на Христос. До това място той говори със странни и необикновени думи. Те не са ясни на никой език. Но сега той казва: „Словото е единородния Син.“

Бог има и много други деца. Той обаче има само един Син, чрез Когото е направил всичко. Другите деца не са Словото, чрез което всичко е било създадено. Тези деца са били създадени чрез този единороден Син, Който е в еднаква степен Творец на небето и земята с Отца. Всички останали стават синове чрез Сина. Единствено синът е, както казва Павел, единородния „Божий Син“ (Римляни 1:4). Чрез Него Бог създава и управлява всичко.

Ние трябва да отдаваме на този текст от книгата на Йоан най-голяма почит. Трябва да се утешаваме с него във време на скръб и изкушения. Трябва да се държим за него с вяра понеже той ни напомня, че сме Божии деца.

Христис е нашият откуп


ХРИСТОС Е НАШИЯТ ОТКУП

от Мартин Лутер

Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“ (Галатяни 2:20)

Изразите „Божият Син,“ „възлюби мен“ и „даде Себе Си за мен“ са небесни гръм и мълнии срещу идеята, че ние сме спасени чрез добри дела. Нашата воля и разбиране съдържат толкова голямо нечестие, грешка, мрак и невежество, че можем да бъде освободени единствено посредством изключително голям откуп. Защо смятаме, че нашият човешки разум е естествено склонен към най-доброто и може да ни води правилно? Защо смятаме, че всеки човек ще направи всичко, на което е способен? Защо носим своите ужасяващи грехове, които са просто една сламка, пред един гневен Бог, когото Мойсей нарича „огън пояждащ?“ Защо искаме да се пазарим с Бога опитвайки се да разменим своята плява за благодат и вечен живот? Чуйте този текст. Той казва, че има толкова зло в нашата природа, че светът и цялото творение не могат да ни примирят с Бога. Божият Син трябваше да бъде принесен за греховете ни. Но внимателно обмислете за цената на този откуп. Погледнете Христос Който е бил хванат и принесен за вас. Той е безкрайно по-велик и превъзходен от всичко останало в творението. Как ще отговорите когато чуете, че такъв безценен откуп е бил даден за вас? Все още ли искате да занесете пред Бога добрите си дела? Той е пролял безценната Си кръв за греховете ви.

Оставете резултата на Бога


от Мартин Лутер

След това, като повдигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.“ (Битие 33:1)

Тази история е добър пример как да направим това, което можем и да оставим изходът на Бога. Яков не се колебае да направи това което може в тази ситуация. Той раздели хората, които бяха с него на две групи, изпрати подаръци на брат си и тръгна напред, за да се погрижи за всичко възможно. Някой в отчаянието си би казал: „Няма да правя нищо. Ако е писано да бъдат убит не мога да променя това.“ Хората ще достигнат до такова заключение за своето спасение и ще кажат: „Ако писано да бъда спасен няма да бъда изгубен независимо какво правя.“ Пазете се от подобни нечестиви думи! Наистина вярно е, че каквото е писано да се случи ще се случи. Но вие трябва да помните, че не знаете какво ще се случи. Вие дори не знаете дали ще сте жив или мъртъв утре. Бог не желае да знаете. Затова е глупаво да търсите нещо, което Бог в Своята мъдрост съзнателно е скрил от вас.

По подобен начин е глупаво да обвинявате всичко с това, което Бог е определил. Божият план включва Неговата тайна мъдрост. Ние не можем да я разберем. Бог не желае вие да знаете бъдещето. Така че придържайте се към своето призвание, стойте в границите на Божието Слово и използвате всички ресурси и мъдрост, които Бог ви е дал.

Например аз не мога да предвидя какво ще донесе моето проповядване – кой ще бъде обърнат и кой не. Какво ще стане ако кажа: „Тези, които е писано да се обърнат ще бъдат обърнати дори без усилия от моя страна и няма полза да се опитвам да обърна тези, които няма да бъдат спасени.“ Да кажа това би било глупаво и неправилно. Кои сме ние, за да задаваме подобни въпроси? Погрижете се за своите задължения и оставете резултата на Бога.

 

Да не съдим по изглед


ДА НЕ СЪДИМ ПО ИЗГЛЕД

от Мартин Лутер

„Не съдете по изглед, но съдете справедливо“ (Йоан 7:24)

Исус предупреждава фарисеите да не съдят другите според своето глупаво мислене или според собствените си мнения. Когато гледаме през цветни стъкла всички цветове се разбъркват. По същия начин изопаченото мислене на духовно слепите не им позволява да схванат правилно истината дори когато тази истина се намира точно под носа им. Техните сърца са огорчени и пламтящи с омраза. Подобно на цветни стъкла сърцата им оцветяват начина, по който те виждат другите. Те виждат другите като врагове, които презират и намират за отблъскващи.

В света никой не вижда другия освен през цветни стъкла, освен християните понеже техните очи са светли и чисти. Християните виждат враговете си с очите на милостта и състраданието. Те не желаят злото на тези хора. Ако някой враг е огорчен и зъл с тях вярващите мислят: „Този човек е нещастен. Той вече е напълно осъден. Защо да му желая повече зло? Ако продължава по този начин той със сигурност ще принадлежи на дявола.“ Християните надежда за спасението на враговете си. Междувременно други гледат на ближните си единствено с омраза, завист и гордост. От това следва, че те виждат и нас кaто негодници.

Исус казва на фарисеите: „Престанете да съдите другите според начина, по който те изглеждат и съдете справедливо.“ С други думи Той казва: „Вижте какво правя и кой съм през чисто стъкло.“

Нашите врагове винаги ни критикуват. Те винаги ще ни виждат през цветни стъкла. Ние трябва да оставим нещата така. Без значение какво правим те винаги ще ни виждат през цветни стъкла.

Внимавайте да не съдите другите


ВНИМАВАЙТЕ ДА НЕ СЪДИТЕ ДРУГИТЕ

от Мартин Лутер

„ Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.“ (Матей 7:1-2)

Прошката на греховете и толерантността към другите са незаменими за християнския живот. Ние трябва да си претърпяваме един друг и да си прощаваме. Както учи Павел: „Ние, които сме силни трябва да носим тежестите на слабите и да не угаждаме на себе си.“ (Римляни 15:1). Това има предвид Христос когато казва: „Не съдете.“ Някои християни имат по-големи и по-добри дарби отколкото други. Това е особено необходимо за проповедниците. Но никой не трябва да се държи като по-горен от другия или да мисли себе си за по-добър от тези, които нямат такива дарби. Сред вярващите никой не трябва да се опитва да първенствува над другите.

На повърхността между хората им разлики. Един принц е в по-горна позиция от един фермер. Проповедника е по-образован от обикновения работник. Но в сърцата си християните трябва да са един ум независимо от различните позиции в обществото. Те трябва да пренебрегват външните различия.

Като християнин ти трябва да приемаш другите отстъпвайки на своя ближен дори ако той заема по-ниска позиция в обществото или има по-малко дарби от теб. Трябва да уважаваш работата на слугата, който се грижи за конете колкото уважаваш и своята собствена работа без значение дали това е управление или проповядване. Може да изглежда, че работата ти има по-голямо влияние отколкото тази на твоя ближен, но ти не трябва да съдиш по външния изглед. Винаги трябва да помниш, че твоят ближен християнин има същата вяра и същият Христос като теб. Твоят ближен получава също толкова благодат колкото и ти. Има един Бог, Който е създал всички и дава на всеки неговите собствени дарове. Бог се радва на най-малките колкото и на най-великите.

Да чакаме до сватбата


ДА ЧАКАМЕ ДО СВАТБАТА

от Мартин Лутер

А Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана“ (Битие 25:20)

Исаак бил на 40 години когато се оженил. През тези 40 години той без съмнение преминавал през периоди на огорчение и огнени страсти поради физическите си желания. Физическите желания на човека воюват с духовната природа. Все пак Исаак бил покорен на баща си Авраам, който го научил как да размишлява върху Божиите заповеди и обещания в битката срещу греховната природа. По-късно Бог дал Ревека за жена на Исаак и те живели заедно в хармония.

Има урок скрит в този текст: Исаак е голям пример за младите хора като човек, който се въздържал от секс преди брака. Това е важен въпрос понеже всички младежи трябва да преминат през тази битка. Чистотата и моралната сила на Исаак са ясен показател за начинът, по който той бил възпитан. Баща му го научил да избягва лошите приятели. Исаак размишлявал върху Божиите обещания, молел се и вършил полезни дела. Макар да не е казано конкретно в текста можем да предположим, че той се отдавал на размишление и молитва през първите 40 години на живота си когато не бил женен.

Но някои ще кажат: „Да чакаш до сватбата е непосилно и тежко!“ Те са прави. Това е много подобно на други трудности изискващи търпение, с които вярващите трябва да се срещнат като пост, затвор, студ, болести и гонение. Страстта е сериозно бреме. Все пак вие трябва да й се съпротивлявате и да воювате срещу нея. Но след като я победите чрез молитва страстта ще ви е научила да се молите повече и да пораснете във вярата.

Йоан сочи към Христос


ЙОАН СОЧИ КЪМ ХРИСТОС

от Мартин Лутер

„(Йоан) дойде да свидетелства за светлината, за да могат всички да повярват“ (Йоан 1:7)

Йоан, авторът на тази книга, не поставя голямо ударение върху Йоан Кръстител. Всичко, което авторът казва за него е, че Йоан Кръстител говорел истината, проповядвайки на хората за Христос, светлината и живота за човеците. Авторът не казва, че Йоан Кръстител учел хората на неговия аскетичен начин на живот – да пият само вода, да носят облекло от камилска вълна и да се хранят с акриди и див мед. Йоан не учел тези неща, за да започне една нова секта. Той не желаел хората да следват неговия пример като начин да бъдат спасени. Ако беше направил това Йоан Кръстител би привлякъл голяма тълпа последователи и би станал основател на една нова секта с нов набор от учения. Йоан Кръстител не направил нищо подобно. Той дошъл, за да говори истината. Той имал дадена му от Бога отговорност да насочи хората към Христос и да им каже, че Христос е Божият агнец. Мисията му била да насочи всеки, дори собствените си ученици, не към Себе Си, а към Господ Христос. Той казвал: „Аз не съм Христос. Аз не съм светлината. Аз не мога да ви просветля. Не мога да ви дам живот. Все пак, като Негов представител, искам да вярвате в Христос и да Го оставите да ви води. Аз трябва единствено да проповядвам за Христос. Не желая да говоря за своята дреха от камилска вълна или за някой друг аспект от аскетичния си начин на живот. Отблъскващата ми външност има за цел да ви накара да внимавате повече на моето послание отколкото на самия мен. Христос е живота и светлината на човечеството. Той е вечен и създал небето и земята. Но сега Той е взел върху Себе Си нашата човешка природа. Той е точно тук с вас.“

Когато животът не върви


КОГАТО ЖИВОТЪТ НЕ ВЪРВИ

от Мартин Лутер

Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава. (Битие 28:5)

Яков чакал много години за обещаното благословение и след като го получил трябвало да отиде в изгнание. Той бил принуден да напусне любимите си родители и те били разделени от любимия си син за дълго, дълго време. На пръв поглед човек може да помисли, че нещата не били толкова зле. Но за всеки е много трудно да напусне баща и майка, наследство и удобно обкръжение и да побегне в мизерия и бедност.

Това е прекрасен пример, който ни показва как работи Бог. Той иска от нас да се доверим на Неговите думи и обещания дори когато ни се случва точно обратното на тях. Яков имал обещаното благословение, но трябвало да се държи за него с вяра и да не се съмнява когато не можел да ги види изпълнени. Яков нямал нищо освен тояга в ръката си парче хляб в торбата. Той бил беден, самотен и отхвърлен, но вярвал в Божиите обещания. Примерът на Яков ни учи да живеем чрез вяра. Ние трябва да вярваме на Бога когато Той обещава да ни обича и да ни пази, да се грижи за нас, да ни слуша дори когато не виждаме това да се случва.

Тази история е един чудесен пример за нас. Ние трябва да е научим да зависим от видимото Слово на нашия невидим и невероятен Бог. Понеже Бог няма да ни излъже или измами ние очакваме с увереност и търпение да изпълни Своето обещание. Това е трудно за нас понеже сме свикнали да мислим, че трябва да докоснем, да видим или да усетим. Трябва да се откажем от това, което можем да опитаме единствено чрез сетивата си и да живеем според невидимото.

Силата на Божието Слово


СИЛАТА НА БОЖИЕТО СЛОВО

от Мартин Лутер

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий. (Йоан 6:68-69)

Да, Петре, ти казваш истината! Това е написано като утеха и пример за нас. Макар един от дванадесетте да паднал, което също е важен урок за нас, Бог подкрепил Петър. Всичко лежи в Божията благодат, сила и Слово до такава степен, че ние не можем да вярваме дори на апостолите. Макар един от тях да твърдял, че е толкова силен, че никога няма да падне той не би могъл да направи това ако Бог не го беше благословил и казал: „Аз те избрах.“ Макар Юда да паднал и да останал паднал Петър за разлика от него бил сграбчен толкова силно от Божието Слово, че не можел да остане паднал. Когато се спънал и паднал той отново станал. Трябва да разберете, че Бог позволява на хората да се подхлъзват, така че да се отчаят от себе си. Бог стъпква арогантността, с която ние се раждаме. Мойсей, Аарон, Давид и други падали и все пак отново намерили пътя. Писанието казва, че макар хората да падат Божието Слово остава здраво и никога не пада. Всеки, който пада ще бъде в състояние отново да се изправи чрез силата на Божието Слово. Юда, човекът, който предал Господа, бил първият, който се провалил. Той бил този, който нанесъл вреда на Божието царство макар че стоял над останалите апостоли като отговорник за парите. Ако аз, или някой по-велик, падне – Бог да ме пази от това – това със сигурност би донесло скандал. Но ние трябва да стоим твърди и да почиваме на основата на Словото. Исус казва: „Не ви ли избрах Аз? И един от вас е дявол“ (Йоан 6:70). Този пример ни показва, че не можем да разчитаме на човеци, а трябва да се научим да зависим от Божието Слово.

Смелостта да се изправим пред смъртта


СМЕЛОСТ ДА СЕ ИЗПРАВИМ ПРЕД СМЪРТТА

от Мартин Лутер

И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче…. След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата… в Ханаанската земя.” (Битие 23:2,19)

Историите на хората от Библията трябва да ни наставляват вдъхновяват. Тези примери са по-добри от това да използваме Господа Христа като пример, с който да достигнем и утешим хората със слаба вяра.

Когато такива хора чуят историите на Авраам, Исак, Яков и Сара и как всички те починали, тези посветени и боящи се от Бога хора няма да се боят толкова от смъртта.

Не тяхната слабост притеснява хората със слаба вяра колкото ужасяващият изглед на мъртвите тела. Те си казват: “Ако тялото ми беше като Христовото тяло на земята и ако то не трябваше да бъде унищожено от смъртта и изядено от червеите щях да чакам последния си ден с по-голяма смелост.” Понеже Христос оживя след три дни Неговата смърт не изглежда добър пример за умиращите хора, които са слаби във вярата. Така разумно е на тях да и бъде посочен примера на други хора в Библията, чийто тела изтлели, точно както ще се случи и с нашите.

За разлика от тях тези с по-силна вяра се присмиват на смъртта. Те безстрашно казват: “Какво е смъртта? Какво е ада? Христос, Божия Син, се постави под Божиите закони и умря. Но смъртта на Христос победи смъртта и ни даде живот.” Ние се нуждаем от сила да вярваме и да не се съмняваме, че Христос умря за греховете ни и ни върна към живота. Ако вярваме, че Христос е направил това, така че да можем да бъдем одобрени от Бога ние няма нужда да се боим от смъртта. Христовата смърт ни дава увереност, че нашата собствена смърт не означава нищо.

Но за слабите във вярата са удачни други примери. За тях да знаят, че Сара умряла и била погребана им помага да приемат факта, че същото ще се случи и с тях.

Изопачавайки Писанието


ИЗОПАЧАВАЙКИ ПИСАНИЕТО

от Мартин Лутер

“И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.” (Йоан 14:16)

Когато иначе интелигентни хора чуват тези думи на Христос те хитроумно отговарят: “Тези думи не са Божии, а изцяло човешки. Ако бяха Божии думи Бог би казал: “Аз Сам ще ви изпратя друг Утешител.”” Тези хора искат да учат Светия Дух и да правят тънки разграничения основани на логика и граматика. Те настояват, че никой, който иска нещо не може да бъде Бог. Следователно Христос не може да е Бог. Те убедително твърдят и дори настояват, че Светия Дух не говори истината. В техните очи всичко, което Светия Дух казва или прави е погрешно. Те намират грешка във всичко. Те не са достатъчно благочестиви, за да отделят време и да сравнят тези стихове с други. Вместо това те вземат един стих оттук и друг оттам. Те размишляват над няколко кратки думи и ги изопачават, за да скриятс това, което Библията означава. Ако беше правилно да откъсваме една или няколко думи от текста и да забравим за останалите аз също бих могъл да изопачавам Писанието по всеки начин, който желая.

Но това е правилният начин да пристъпваме към Писанието: гледайте целия пасаж, гледайте какво стои преди и какво след стиха. В този случай ние откриваме, че Христос говори и като Бог и като човек. Това е силно доказателство, че Исус е истински Бог и истински човек както ние вярваме и учим. Как можем да обясним, че Исус говори едновременно и като Бог и като човек? Той може да говори и по двата начина понеже притежава както човешка така и божествена природа. Ако Исус беше говорил навсякъде като Бог никой не би могъл да докаже, че Той е истински човек. Ако беше говорил като човек никой не би знаел, че Той също е и истински Бог.