Целта на поклонението


от Мартин Лутер

И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил“ (Битие 2:3)

Хората са създадени най-вече, за да познават Бога и да Му се покланят. Денят за поклонение е бил установен  не за овцете и кравите, а за хората, така че те да се научат да познават Бога. Дори след като човешката раса изгубила своето познание за Бога поради греха Бог дал Своята заповед, така че денят за свято поклонение останал в сила. Освен това Бог желаел хората да използват седмия ден, за да изучават Неговoто Слово и да участват в поклонението, което Той установил. Той направил това, така че най-вече ние да можем да осъзнаем, че най-висшето ни призвание и цел в живота е да признаем и да хвалим Бога.

Освен това този ден бил установен, за да ни увери в бъдещия вечен живот. Всичко, което Бог ни заповядва да пазим на този ден за поклонение ни дава ясни указания, че след този живот следва друг. Защо Бог да се грижи да ни говори чрез Своето Слово ако няма да получим вечен живот в бъдеще? Ако няма надежда за бъдещ живот защо да не живеем своя живот сякаш Бог няма какво да ни каже? Не можем ли просто да се преструваме, че не знаем нищо за Него? Понеже Господ на всичко говори единствено на хората и те са единствените, които могат да Го познаят и да знаят за Него то следва, че трябва да има живот след този. За да научим за бъдещия живот ние трябва да познаем Бога и Неговото Слово в този живот.

Да познаваме Бога


от Мартин Лутер

Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви“ (Римляни 1:18-19)

Ние сме толкова ужасно покварени от греха, че оставени сами на себе си не мислим за Бога. Ние сме се отклонили от правдата на закона и сме паднали в една яма от лъжи. Смятаме, че можем да се примирим с Бога чрез делата, които сами сме си измислили. Използвайки човешкия си разум ние сме в състояние да разпознаем Бога в Мойсеевия закон, както ни учи Римляни 1:19. Но евангелското послание ни казва, че ние не можем истински да познаем Бога чрез човешкия си разум. Благовестието е едно ново откровение, което идва от небето. То не просто ни учи на Десетте заповеди, но и ни казва, че ние всички сме заченати в грях и напълно изгубени. Никой не се покорява изцяло на Мойсеевия закон. Ние можем да се спасим единствено чрез благодатта и истината на Исус Христос. Това е дълбината на Неговата природа и Божията воля.

Без значение дали са изкушавани да се прилепват към Мойсеевия закон или към собствената си правда всички хора трябва да признаят, че никой няма да се спаси или дори да познае Бога освен чрез Христос. Никой не е оправдан освен ако преди това не бъде покрит от благодатта и истината на Сина. Тази истина е скрита от човешкия разум: следователно мнозина не знаят нищо за нея.

Ние трябва да намерим закрила в Христос като се приближим до Него със смирение, получавайки всичко чрез Неговата благодат и истина. Това е което Бог възнамерява и желае. Това означава да познаем Бога по правилен начин. Ние не можем да видим Бога чрез Мойсеевия закон или чрез нашия човешки разум. Никой не може да си представи какъв е Той. Никой не може да се изкачи до Неговата висота. Той е твърде възвишен за нас. Единствено родените от Бога ще видят Бога

Да обичаме света


от Мартин Лутер

„Не любете света нито каквото е в света. Ако някой обича света в него няма любов към Отца.“ (1 Йоан 2:15)

Да живеем в света, да виждаме света и да опитваме света са неща различни от това да обичаме света точно както да имаме грях и да чувстваме греха е нещо различно от това да обичаме греха. Авраам със сигурност имаше притежания, но не ги обичаше. Той разбираше, че Бог го е направил слуга над тези притежания и ги управляваше по съответния начин.

Давид беше могъщ цар, но не изискваше нещата да се случват по неговия начин. Вместо това той управляваше според Божията воля. Затова той казва за себе си: „Аз съм странен при Тебе И пришелец, както всичките мои бащи“ (Псалм 39:12). С други думи, той се смяташе за пътник, просто за гост на земята. Давид не управляваше царството си поред собствената си воля, а според Божията воля и за слава на Бога. Така той не обичаше света.

Това не е справедливо. Христос не ни взема от света. По-скоро Той ни оставя в света след нашето кръщение, така че другите да бъдат укрепени и насърчени от нашия пример. Така всеки, който бяга от света живее по един безбожен начин.

Христос казва, че Светия Дух „ще обвини света за грях“ (Йоан 16:8). Света е пълен с хора, които са се отвърнали от Бога и не знаят нищо за Бога. Вместо на Него те разчитат на това, което Бог е създал и използват Неговото творение за собствена прослава.

Готови да се откажем


от Мартин Лутер

„Гол излязох от утробата на майка си; гол и ще се върна там. Господ даде, Господ отне. Да бъде благословено Господното име“ (Йов 1:21)

Не е ли вярно, че вашите пари, собственост, тяло, брачен партньор, деца и приятели са блага създадени и дадени ви от самия Бог?  В крайна сметка те всички принадлежат на Бога, не на вас. Какво ще стане ако Той изпита верността ви като ви ги отнеме? Какво ще стане ако Той пожелае да узнае дали сте готови да се откажете от тях заради Него? Какво ще стане ако поиска да види дали държите повече на тях или на Него? Какво ще стане ако бъдете отделени от тези, които обичате? Мислите ли, че имате правото да се бунтувате и оплаквате, опитвайки се насила да си ги върнете обратно или да се цупите докато не ви бъдат върнати? Ако настоявате, че това са добри дарове дадени ви от Бога и че искате да си ги върнете обратно без значение на каква цена тогава вие правите голяма грешка.

Ако искате да направите правилното нещо не се хвърляйте несмислено напред. Вие трябва да се боите от Бога и да казвате: „Скъпи Господи, хората и нещата, които си ми дал са добри както Ти казваш в Писанието. Все пак аз не зная дали Ти ще ми позволиш да ги задържа. Ако зная, че Ти не желаеш аз да ги притежавам няма да се опитам да си ги върна обратно. Но аз не зная какво искаш да направя. Всичко, което сега мога да видя е, че и си позволил те да ми бъдат отнети. Затова аз предавам всичко на Теб. Ще чакам докато разбера какво трябва да направя. Готов съм да живея с тях или без тях.“

Да бъде Твоята воля


от Мартин Лутер

„Отче, ако желаеш отмини ме с тая чаша, но не Моята воля да бъде, а Твоята“ (Лука 22:42)

Някои хора имат зла воля. Това лесно се вижда понеже те не търпят никакво противоречие. Други хора имат различна воля, която изглежда добра, но всъщност е зла. Това може да се познае от нейния плод – нетърпение. Истински добра воля, ако срещне пречка, казва: „О, Боже, мислех, че това, което желая е добро. Ако то не се изпълни аз съм доволен. Нека да бъде Твоята воля.“ Там където има конфликт и нетърпение там няма нищо добро – без значение колко добро може да изглежда.

Освен тези два вида зла воля има и една добра воля, която Господ не иска ние да вършим. Това е воля от този вид, който имал Давид когато пожелал да построи храм на Бога. Бог го похвалил за това и все пак не позволил то да се осъществи (2 Царе 7:2-29). Такава била и волята, която имал Христос в Гетсиманската градина. Макар да била добра тя трябвало да бъде отхвърлена (Лука 22:42). Така ако искате да спасите целия свят, да възкресявате мъртви, да заведете себе си и всеки друг в небето и да вършите чудеса първо трябва да търсите Божията воля и да покорите своята воля на Неговата. Вие трябва да се молите: „Скъпи Боже, това ми се вижда добро. Ако е угодно на теб нека да се случи. Ако не Ти е угодни нека да остане неизпълнено.“

Бог често отказва на добрата воля, за да не би лъжлива, зла воля да се промъкне под прикритието на добра. Той прави това, за да се научим, че колкото и добра да е нашата воля тя все още не неизмеримо по-ниска от Неговата воля. Така нашата по-ниска воля трябва да се покори на безкрайно добата Божия воля.

 

Словото е Божия Син


от Мартин Лутер

И Словото стана плът ви живя межу нас. И видяхме славата Му, слава като на единородния от Отца, пълна с благодат и истина“ (Йоан 1:14)

Това е първия път когато Йоан нарича Словото единородния на Отца. Може би се чудите Кой е Словото когато Йон казва: „В началото беше Словото“ (Йоан 1:1), „Чрез Него стана всичко“ (ст. 3) и „В Него бе животът и животът беше светлина на човеците“ (ст. 4). В този текст вие виждате, че Словото, което е съществувало с Отца от вечността и е светлината на човеците, е Божият единороден Син. Единствено Словото е Синът и никой друг. Сега знаем какво има предвид Йоан когато използва думата Слово. От ст. 14 нататък Йоан ще говори ясно за царството на Христос. До това място той говори със странни и необикновени думи. Те не са ясни на никой език. Но сега той казва: „Словото е единородния Син.“

Бог има и много други деца. Той обаче има само един Син, чрез Когото е направил всичко. Другите деца не са Словото, чрез което всичко е било създадено. Тези деца са били създадени чрез този единороден Син, Който е в еднаква степен Творец на небето и земята с Отца. Всички останали стават синове чрез Сина. Единствено синът е, както казва Павел, единородния „Божий Син“ (Римляни 1:4). Чрез Него Бог създава и управлява всичко.

Ние трябва да отдаваме на този текст от книгата на Йоан най-голяма почит. Трябва да се утешаваме с него във време на скръб и изкушения. Трябва да се държим за него с вяра понеже той ни напомня, че сме Божии деца.

Христис е нашият откуп


ХРИСТОС Е НАШИЯТ ОТКУП

от Мартин Лутер

Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“ (Галатяни 2:20)

Изразите „Божият Син,“ „възлюби мен“ и „даде Себе Си за мен“ са небесни гръм и мълнии срещу идеята, че ние сме спасени чрез добри дела. Нашата воля и разбиране съдържат толкова голямо нечестие, грешка, мрак и невежество, че можем да бъде освободени единствено посредством изключително голям откуп. Защо смятаме, че нашият човешки разум е естествено склонен към най-доброто и може да ни води правилно? Защо смятаме, че всеки човек ще направи всичко, на което е способен? Защо носим своите ужасяващи грехове, които са просто една сламка, пред един гневен Бог, когото Мойсей нарича „огън пояждащ?“ Защо искаме да се пазарим с Бога опитвайки се да разменим своята плява за благодат и вечен живот? Чуйте този текст. Той казва, че има толкова зло в нашата природа, че светът и цялото творение не могат да ни примирят с Бога. Божият Син трябваше да бъде принесен за греховете ни. Но внимателно обмислете за цената на този откуп. Погледнете Христос Който е бил хванат и принесен за вас. Той е безкрайно по-велик и превъзходен от всичко останало в творението. Как ще отговорите когато чуете, че такъв безценен откуп е бил даден за вас? Все още ли искате да занесете пред Бога добрите си дела? Той е пролял безценната Си кръв за греховете ви.

Оставете резултата на Бога


от Мартин Лутер

След това, като повдигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.“ (Битие 33:1)

Тази история е добър пример как да направим това, което можем и да оставим изходът на Бога. Яков не се колебае да направи това което може в тази ситуация. Той раздели хората, които бяха с него на две групи, изпрати подаръци на брат си и тръгна напред, за да се погрижи за всичко възможно. Някой в отчаянието си би казал: „Няма да правя нищо. Ако е писано да бъдат убит не мога да променя това.“ Хората ще достигнат до такова заключение за своето спасение и ще кажат: „Ако писано да бъда спасен няма да бъда изгубен независимо какво правя.“ Пазете се от подобни нечестиви думи! Наистина вярно е, че каквото е писано да се случи ще се случи. Но вие трябва да помните, че не знаете какво ще се случи. Вие дори не знаете дали ще сте жив или мъртъв утре. Бог не желае да знаете. Затова е глупаво да търсите нещо, което Бог в Своята мъдрост съзнателно е скрил от вас.

По подобен начин е глупаво да обвинявате всичко с това, което Бог е определил. Божият план включва Неговата тайна мъдрост. Ние не можем да я разберем. Бог не желае вие да знаете бъдещето. Така че придържайте се към своето призвание, стойте в границите на Божието Слово и използвате всички ресурси и мъдрост, които Бог ви е дал.

Например аз не мога да предвидя какво ще донесе моето проповядване – кой ще бъде обърнат и кой не. Какво ще стане ако кажа: „Тези, които е писано да се обърнат ще бъдат обърнати дори без усилия от моя страна и няма полза да се опитвам да обърна тези, които няма да бъдат спасени.“ Да кажа това би било глупаво и неправилно. Кои сме ние, за да задаваме подобни въпроси? Погрижете се за своите задължения и оставете резултата на Бога.

 

Да не съдим по изглед


ДА НЕ СЪДИМ ПО ИЗГЛЕД

от Мартин Лутер

„Не съдете по изглед, но съдете справедливо“ (Йоан 7:24)

Исус предупреждава фарисеите да не съдят другите според своето глупаво мислене или според собствените си мнения. Когато гледаме през цветни стъкла всички цветове се разбъркват. По същия начин изопаченото мислене на духовно слепите не им позволява да схванат правилно истината дори когато тази истина се намира точно под носа им. Техните сърца са огорчени и пламтящи с омраза. Подобно на цветни стъкла сърцата им оцветяват начина, по който те виждат другите. Те виждат другите като врагове, които презират и намират за отблъскващи.

В света никой не вижда другия освен през цветни стъкла, освен християните понеже техните очи са светли и чисти. Християните виждат враговете си с очите на милостта и състраданието. Те не желаят злото на тези хора. Ако някой враг е огорчен и зъл с тях вярващите мислят: „Този човек е нещастен. Той вече е напълно осъден. Защо да му желая повече зло? Ако продължава по този начин той със сигурност ще принадлежи на дявола.“ Християните надежда за спасението на враговете си. Междувременно други гледат на ближните си единствено с омраза, завист и гордост. От това следва, че те виждат и нас кaто негодници.

Исус казва на фарисеите: „Престанете да съдите другите според начина, по който те изглеждат и съдете справедливо.“ С други думи Той казва: „Вижте какво правя и кой съм през чисто стъкло.“

Нашите врагове винаги ни критикуват. Те винаги ще ни виждат през цветни стъкла. Ние трябва да оставим нещата така. Без значение какво правим те винаги ще ни виждат през цветни стъкла.

Внимавайте да не съдите другите


ВНИМАВАЙТЕ ДА НЕ СЪДИТЕ ДРУГИТЕ

от Мартин Лутер

„ Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.“ (Матей 7:1-2)

Прошката на греховете и толерантността към другите са незаменими за християнския живот. Ние трябва да си претърпяваме един друг и да си прощаваме. Както учи Павел: „Ние, които сме силни трябва да носим тежестите на слабите и да не угаждаме на себе си.“ (Римляни 15:1). Това има предвид Христос когато казва: „Не съдете.“ Някои християни имат по-големи и по-добри дарби отколкото други. Това е особено необходимо за проповедниците. Но никой не трябва да се държи като по-горен от другия или да мисли себе си за по-добър от тези, които нямат такива дарби. Сред вярващите никой не трябва да се опитва да първенствува над другите.

На повърхността между хората им разлики. Един принц е в по-горна позиция от един фермер. Проповедника е по-образован от обикновения работник. Но в сърцата си християните трябва да са един ум независимо от различните позиции в обществото. Те трябва да пренебрегват външните различия.

Като християнин ти трябва да приемаш другите отстъпвайки на своя ближен дори ако той заема по-ниска позиция в обществото или има по-малко дарби от теб. Трябва да уважаваш работата на слугата, който се грижи за конете колкото уважаваш и своята собствена работа без значение дали това е управление или проповядване. Може да изглежда, че работата ти има по-голямо влияние отколкото тази на твоя ближен, но ти не трябва да съдиш по външния изглед. Винаги трябва да помниш, че твоят ближен християнин има същата вяра и същият Христос като теб. Твоят ближен получава също толкова благодат колкото и ти. Има един Бог, Който е създал всички и дава на всеки неговите собствени дарове. Бог се радва на най-малките колкото и на най-великите.

Да чакаме до сватбата


ДА ЧАКАМЕ ДО СВАТБАТА

от Мартин Лутер

А Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана“ (Битие 25:20)

Исаак бил на 40 години когато се оженил. През тези 40 години той без съмнение преминавал през периоди на огорчение и огнени страсти поради физическите си желания. Физическите желания на човека воюват с духовната природа. Все пак Исаак бил покорен на баща си Авраам, който го научил как да размишлява върху Божиите заповеди и обещания в битката срещу греховната природа. По-късно Бог дал Ревека за жена на Исаак и те живели заедно в хармония.

Има урок скрит в този текст: Исаак е голям пример за младите хора като човек, който се въздържал от секс преди брака. Това е важен въпрос понеже всички младежи трябва да преминат през тази битка. Чистотата и моралната сила на Исаак са ясен показател за начинът, по който той бил възпитан. Баща му го научил да избягва лошите приятели. Исаак размишлявал върху Божиите обещания, молел се и вършил полезни дела. Макар да не е казано конкретно в текста можем да предположим, че той се отдавал на размишление и молитва през първите 40 години на живота си когато не бил женен.

Но някои ще кажат: „Да чакаш до сватбата е непосилно и тежко!“ Те са прави. Това е много подобно на други трудности изискващи търпение, с които вярващите трябва да се срещнат като пост, затвор, студ, болести и гонение. Страстта е сериозно бреме. Все пак вие трябва да й се съпротивлявате и да воювате срещу нея. Но след като я победите чрез молитва страстта ще ви е научила да се молите повече и да пораснете във вярата.

Йоан сочи към Христос


ЙОАН СОЧИ КЪМ ХРИСТОС

от Мартин Лутер

„(Йоан) дойде да свидетелства за светлината, за да могат всички да повярват“ (Йоан 1:7)

Йоан, авторът на тази книга, не поставя голямо ударение върху Йоан Кръстител. Всичко, което авторът казва за него е, че Йоан Кръстител говорел истината, проповядвайки на хората за Христос, светлината и живота за човеците. Авторът не казва, че Йоан Кръстител учел хората на неговия аскетичен начин на живот – да пият само вода, да носят облекло от камилска вълна и да се хранят с акриди и див мед. Йоан не учел тези неща, за да започне една нова секта. Той не желаел хората да следват неговия пример като начин да бъдат спасени. Ако беше направил това Йоан Кръстител би привлякъл голяма тълпа последователи и би станал основател на една нова секта с нов набор от учения. Йоан Кръстител не направил нищо подобно. Той дошъл, за да говори истината. Той имал дадена му от Бога отговорност да насочи хората към Христос и да им каже, че Христос е Божият агнец. Мисията му била да насочи всеки, дори собствените си ученици, не към Себе Си, а към Господ Христос. Той казвал: „Аз не съм Христос. Аз не съм светлината. Аз не мога да ви просветля. Не мога да ви дам живот. Все пак, като Негов представител, искам да вярвате в Христос и да Го оставите да ви води. Аз трябва единствено да проповядвам за Христос. Не желая да говоря за своята дреха от камилска вълна или за някой друг аспект от аскетичния си начин на живот. Отблъскващата ми външност има за цел да ви накара да внимавате повече на моето послание отколкото на самия мен. Христос е живота и светлината на човечеството. Той е вечен и създал небето и земята. Но сега Той е взел върху Себе Си нашата човешка природа. Той е точно тук с вас.“

Когато животът не върви


КОГАТО ЖИВОТЪТ НЕ ВЪРВИ

от Мартин Лутер

Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава. (Битие 28:5)

Яков чакал много години за обещаното благословение и след като го получил трябвало да отиде в изгнание. Той бил принуден да напусне любимите си родители и те били разделени от любимия си син за дълго, дълго време. На пръв поглед човек може да помисли, че нещата не били толкова зле. Но за всеки е много трудно да напусне баща и майка, наследство и удобно обкръжение и да побегне в мизерия и бедност.

Това е прекрасен пример, който ни показва как работи Бог. Той иска от нас да се доверим на Неговите думи и обещания дори когато ни се случва точно обратното на тях. Яков имал обещаното благословение, но трябвало да се държи за него с вяра и да не се съмнява когато не можел да ги види изпълнени. Яков нямал нищо освен тояга в ръката си парче хляб в торбата. Той бил беден, самотен и отхвърлен, но вярвал в Божиите обещания. Примерът на Яков ни учи да живеем чрез вяра. Ние трябва да вярваме на Бога когато Той обещава да ни обича и да ни пази, да се грижи за нас, да ни слуша дори когато не виждаме това да се случва.

Тази история е един чудесен пример за нас. Ние трябва да е научим да зависим от видимото Слово на нашия невидим и невероятен Бог. Понеже Бог няма да ни излъже или измами ние очакваме с увереност и търпение да изпълни Своето обещание. Това е трудно за нас понеже сме свикнали да мислим, че трябва да докоснем, да видим или да усетим. Трябва да се откажем от това, което можем да опитаме единствено чрез сетивата си и да живеем според невидимото.

Силата на Божието Слово


СИЛАТА НА БОЖИЕТО СЛОВО

от Мартин Лутер

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий. (Йоан 6:68-69)

Да, Петре, ти казваш истината! Това е написано като утеха и пример за нас. Макар един от дванадесетте да паднал, което също е важен урок за нас, Бог подкрепил Петър. Всичко лежи в Божията благодат, сила и Слово до такава степен, че ние не можем да вярваме дори на апостолите. Макар един от тях да твърдял, че е толкова силен, че никога няма да падне той не би могъл да направи това ако Бог не го беше благословил и казал: „Аз те избрах.“ Макар Юда да паднал и да останал паднал Петър за разлика от него бил сграбчен толкова силно от Божието Слово, че не можел да остане паднал. Когато се спънал и паднал той отново станал. Трябва да разберете, че Бог позволява на хората да се подхлъзват, така че да се отчаят от себе си. Бог стъпква арогантността, с която ние се раждаме. Мойсей, Аарон, Давид и други падали и все пак отново намерили пътя. Писанието казва, че макар хората да падат Божието Слово остава здраво и никога не пада. Всеки, който пада ще бъде в състояние отново да се изправи чрез силата на Божието Слово. Юда, човекът, който предал Господа, бил първият, който се провалил. Той бил този, който нанесъл вреда на Божието царство макар че стоял над останалите апостоли като отговорник за парите. Ако аз, или някой по-велик, падне – Бог да ме пази от това – това със сигурност би донесло скандал. Но ние трябва да стоим твърди и да почиваме на основата на Словото. Исус казва: „Не ви ли избрах Аз? И един от вас е дявол“ (Йоан 6:70). Този пример ни показва, че не можем да разчитаме на човеци, а трябва да се научим да зависим от Божието Слово.

Смелостта да се изправим пред смъртта


СМЕЛОСТ ДА СЕ ИЗПРАВИМ ПРЕД СМЪРТТА

от Мартин Лутер

И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче…. След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата… в Ханаанската земя.” (Битие 23:2,19)

Историите на хората от Библията трябва да ни наставляват вдъхновяват. Тези примери са по-добри от това да използваме Господа Христа като пример, с който да достигнем и утешим хората със слаба вяра.

Когато такива хора чуят историите на Авраам, Исак, Яков и Сара и как всички те починали, тези посветени и боящи се от Бога хора няма да се боят толкова от смъртта.

Не тяхната слабост притеснява хората със слаба вяра колкото ужасяващият изглед на мъртвите тела. Те си казват: “Ако тялото ми беше като Христовото тяло на земята и ако то не трябваше да бъде унищожено от смъртта и изядено от червеите щях да чакам последния си ден с по-голяма смелост.” Понеже Христос оживя след три дни Неговата смърт не изглежда добър пример за умиращите хора, които са слаби във вярата. Така разумно е на тях да и бъде посочен примера на други хора в Библията, чийто тела изтлели, точно както ще се случи и с нашите.

За разлика от тях тези с по-силна вяра се присмиват на смъртта. Те безстрашно казват: “Какво е смъртта? Какво е ада? Христос, Божия Син, се постави под Божиите закони и умря. Но смъртта на Христос победи смъртта и ни даде живот.” Ние се нуждаем от сила да вярваме и да не се съмняваме, че Христос умря за греховете ни и ни върна към живота. Ако вярваме, че Христос е направил това, така че да можем да бъдем одобрени от Бога ние няма нужда да се боим от смъртта. Христовата смърт ни дава увереност, че нашата собствена смърт не означава нищо.

Но за слабите във вярата са удачни други примери. За тях да знаят, че Сара умряла и била погребана им помага да приемат факта, че същото ще се случи и с тях.

Изопачавайки Писанието


ИЗОПАЧАВАЙКИ ПИСАНИЕТО

от Мартин Лутер

“И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.” (Йоан 14:16)

Когато иначе интелигентни хора чуват тези думи на Христос те хитроумно отговарят: “Тези думи не са Божии, а изцяло човешки. Ако бяха Божии думи Бог би казал: “Аз Сам ще ви изпратя друг Утешител.”” Тези хора искат да учат Светия Дух и да правят тънки разграничения основани на логика и граматика. Те настояват, че никой, който иска нещо не може да бъде Бог. Следователно Христос не може да е Бог. Те убедително твърдят и дори настояват, че Светия Дух не говори истината. В техните очи всичко, което Светия Дух казва или прави е погрешно. Те намират грешка във всичко. Те не са достатъчно благочестиви, за да отделят време и да сравнят тези стихове с други. Вместо това те вземат един стих оттук и друг оттам. Те размишляват над няколко кратки думи и ги изопачават, за да скриятс това, което Библията означава. Ако беше правилно да откъсваме една или няколко думи от текста и да забравим за останалите аз също бих могъл да изопачавам Писанието по всеки начин, който желая.

Но това е правилният начин да пристъпваме към Писанието: гледайте целия пасаж, гледайте какво стои преди и какво след стиха. В този случай ние откриваме, че Христос говори и като Бог и като човек. Това е силно доказателство, че Исус е истински Бог и истински човек както ние вярваме и учим. Как можем да обясним, че Исус говори едновременно и като Бог и като човек? Той може да говори и по двата начина понеже притежава както човешка така и божествена природа. Ако Исус беше говорил навсякъде като Бог никой не би могъл да докаже, че Той е истински човек. Ако беше говорил като човек никой не би знаел, че Той също е и истински Бог.

Истинско съзрцание


ИСТИНСКО СЪЗЕРЦАНИЕ
от Мартин Лутер
“Помни Исуса Христа, от семето Давидово, който възкръсна от мъртвите според моето благовествуване;” (2 Тимотей 2:8)

Мнозина са писали и мислели за разликата между съзерцаването на Бога и за служението към Него в света. Някои хора, които са имали най-добри намерения, са прекарали целия си живот в търсене на видения и откровения. Някои са записали всичките си видения. Те очаквали да получават лични послания от Бога без да използват Божието Слово. Какво е това освен един опит да се изкачим на небето без да използваме стълбата, която Бог ни е дал? Те са били измамени от дяволската заблуда. Мислете за своето кръщение. Четете Библията. Слушайте проповеди върху Божието слово. Почитайте баща си и майка си. Помагайте на ближния в нуждите му. Не се крийте в някой ъгъл подобно на хората, които смятат, че личните им молитви ще им осигурят място в Божието лоно. Те смятат, че могат да бъдат близо до Бога без Христос, без Божието Слово и без тайнствата. Тези хора смятат необходимостта да живеят живота си и да вършат ежедневната си работа за нещо, което стои под тях. Аз също мислех така докато Бог не ми откри моята грешка. Идеята да се прекара живота в тихо съзерцание е твърде привлекателна. Човешкият ум се наслаждава в повърхностното занимание с чудотворни знаци и свръхестествени неща, които не е в състояние да разбере. Не се оставяйте сатана да ви заблуди. Подходете към духовните неща по различен начин. Истинският живот на съзерцание е да слушаме Божието Слово и да вярваме в него. Подобно на Павел решете да се занимавате само с едно нещо: “Исус Христос и Него разпънат” (1 Коринтяни 2:2). Исус заедно с Неговото Слово е единственият предмет заслужаващ съзерцание. Не го пренебрегвайте.

Призовавайки Божията помощ


ПРИЗОВАВАЙКИ БОЖИЯТА ПОМОЩ

от Мартин Лутер

И призови ме в скърбен ден: Ще те избавя, и ще ме прославиш(Псалм 50:15)

Пасажът описва живота на верните вярващи. Всички нещастия, които ни спохождат са една щастлива игра, която Бог играе с нас. Понякога бащата казва на малките си деца да направят нещо макар да знае, че те не са достатъчно силни или задачата е прекалено трудна. Той може да каже на детето да му донесе кофа или да отнесе неговите ботуши. Когато детето се опитва усърдно да изпълни задачата, макар тя да е твърде тежка за него бащата радостно и бързо му идва на помощ. Той ще похвали детето за неговите усилия. Тази похвала учи детето да се подчинява и детето също така се учи да обича баща си все повече и повече.

Това са игрите, които Бог играе с хората, които Му се боят и са Му верни, които са Негови деца и които Го наричат Татко. Те ни най-малко не се съмняват в Неговата бащинска любов и добри намерения. Те са опитали лично Неговата доброта когато Той снизхожда до тях и им помага по един бащински начин. Бог е доволен от техните усилия и ще похвали всичко, което те правят – дори то да е малко и слабо. Това е много подобно на начина, по който един земен баща оценява и хвали усилията на своите малки деца когато те се опитват да извършат една задача, която е твърде тежка за тях.

 

 

Да се съпротивляваме на света


ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАМЕ НА СВЕТА

от Мартин Лутер

“Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.” (Йоан 15:19)

Тук Христос ни предупреждава за враждата на света срещу християните. Ние трябва да се научим да презираме завистта и омразата на света заедно с всичко останало, което той може да се опита да ни стори. Неизбежно е хората от света да мразят Бога и Христос. И понеже мразят Христос те ще мразят и нас. Понеже тази вражда е непрестанна ние трябва да знаем как да се справим с нея. Ние я побеждаваме както презираме арогантността на света.

Колкото повече позволяваме арогантността на света да ни тревожи толкова повече дяволът и света харесват това. Ако дявола може да ни накара да агонизираме и да се тревожим ден и нощ за враждата на света срещу благовестието той много се забавлява с това и трябва да си запуши устата, за да не се разсмее с глас. Хората от света единствено ще говорят дръзко и гордо все по-високо и по-високо. Те смятат, че са успели понеже са ни накарали да стенем и да плачем. Но ако ние явно ги пренебрегнем те стават гневни, тъжни и раздразнени понеже враговете им ги подиграват в лицето – дори когато тяхното надуто говорене е най-силно. Дяволът е изключително арогантен, такава е и неговата невеста – света. Затова нищо не е по-лошо за него от това да бъде пренебрегнат и подигран. Когато вкуси това и не е в състояние да направи нищо той отстъпва. Иначе той не престава докато не ни обезкуражи и изтощи. Той настоява и натиска толкова дълго и силно, че човек може да умре от скръб. Но когато види, че ние сме решени да се противопоставяме на неговата омраза и оставаме радостни и дори му се подиграваме той първи ще се умори. Той е толкова надменен, че не може да понесе някой да му се подиграва.

 

Стойността на ежедневния труд


СТОЙНОСТТА НА ЕЖЕДНЕВНИЯ ТРУД

от Мартин Лутер

А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.” (Битие 29:10)

Като глава на Божиите хора и светлина за света Яков бил изключително важен човек. Той имал благословението и обещанието и дори бил чувал Бог да му говори. Забележително е, че той живял сякаш не притежавал нищо. Той живял като обикновен човек и вършел ежедневната си работа, действия, за които Бог не ни е дал никакви наставления в Своето Слово. Бог не казал на Яков как ще му помогне или как ще го води, как ще се случат нещата или дали през тази година ще има добра реколта.

Но той никога не казал: “Аз не зная какво ще се случи затова няма да правя нищо.” Бог ни е казал да правим най-доброто, на което сме способни и да оставим останалото на Него. Той не е обещавал, че всичко, което правим ще бъде успешно. Не ни е нужно да знаем какво ще ни се случи или как всичко ще се нареди. Ние просто трябва да вършим определената ни работа по най-добрия възможен начин.

В Библията ние четем за впечатляващи и героични действия на нашите предшественици във вярата. Заедно с тях ние четем и за смирената, неприятна и отблъскваща работа, която те трябвало да вършат. Това трябва да ни утеши когато ежедневната ни работа ни натежи. Тогава няма да се чувстваме подтиснати или да изпадаме в отчаяние смятайки, че Бог ни е презрял. Вместо това ние трябва да осъзнаем, че всяка работа е направена свята чрез Божието слово и чрез нашата вяра. Но света не вижда работата по този начин. Той смята, че да четем в Библията истории за хора, които вършат обикновена, ежедневна работа е загуба на време. Единствено вярващите са способни да видят и да разберат, че Бог действа в тези обикновени дейности. Тази работа е скъпоценна не само в нашите очи, но и в Божиите.

Да разпъваме грешната природа


ДА РАЗПЪВАМЕ ГРЕШНАТА ПРИРОДА

от Мартин Лутер

А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.” (Галатяни 5:24)

Павел казва, че всички, които са Христови са разпънали грешната природа заедно с нейните слабости и грехове. Ние като вярващи все още не сме се освободили напълно от грешната си природа и все още имаме склонност към грях. Ние не се боим от и не обичаме Бога достатъчно. Ние сме склонни към гняв, нетърпение, сексуална нечистота и други грешни импулси. Все пак ние не действаме според тези пориви понеже, както Павел казва тук, ние сме разпънали грешната си природа заедно със страстите и похотите й. Подтискането на нечестието, поста или упражняването на други духовни дисциплини не е достатъчно да разпъне грешната природа. Това става единствено когато живеем по Духа (Галатяни 5:16). Божията заплаха да накаже греха служи и като предупреждение и ни възпира от греха. Въоръжени с Божието слово, вяра и молитва ние отказваме да се предадем на желанията на грешната природа. Съпротивлявайки се на грешната природа по този начин ние приковаваме нейните страсти и желания на кръста, така че грешната природа – макар че тя все още е жива и действена – не може да постигне това, което желае понеже нейните ръце и нозе са приковани на кръста.

В заключение ние трябва да разпъваме грешната природа толкова дълго колкото живеем на земята. Това означава, че ние чувстваме нейните желания, но не им се покоряваме. С Божията броня, с духовните оръжия на вярата и надеждата и с меча на Духа ние воюваме срещу грешната природа. С тези гвоздеи ние я приковаваме на кръста въпреки нежеланието й да се покорява на Духа. Когато умрем ще съблечем напълно грешната природа. Когато бъдем възкресени ще имаме чиста природа без греховни желание и стремежи.

Смелост да вярваме в Бога


СМЕЛОСТ ДА ВЯРВАМЕ НА БОГА

от Мартин Лутер

“А Яков не изпрати Вениамин, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.” (Битие 42:4)

Яков решил да държи Вениамин близо до себе си за да не допусне той да бъде убит като брат си Йосиф. Това било много човешка, но глупава мисъл – като че ли Вениамин не можел да умре у дома! Изглежда Яков мислел, че живота и добруването на Вениамин се намират под негов контрол. Ако един такъв велик духовен водач – един, на когото Бог обещал закрила – показал такава слабост какво ще направим ние когато се изправим пред опасности и изпитания?

Подобни примери ни са дадени, за да ни наставляват и утешават, така че да се научим винаги да уповаваме на Бога. В същото време ние трябва да се погрижим за нашите деца и за работата, която Бог ни е поверил Ние не трябва да мислим: “Аз съм дякон и зная, че Бог ще се погрижи за Неговата църква. Това означава, че мога да го карам по-спокойно. Няма нужда да се тревожа за своите отговорности.”

Точно както един баща никога не трябва да бъде ленив или безразличен, ние трябва да бъдем смели и да работим прилежно, за да изпълним своите отговорности. Бог не забранява да се работи. Той не желае да бъдем лениви – макар че Той държи всичко под контрол и всичко се случва по начина, по който Той желае. Ние трябва да бъдем обучени и изпитани чрез опасности, чрез ужасни изпитания и чрез несигурните резултати на собствените ни усилия. Все пак ние винаги трябва да помним Божиите обещания и да бъдем твърди във вярата си. Ние трябва да се молим и да вършим ежедневната си работа, но всичко, което правим трябва да произтича от вяра.

Ново творение


НОВО ТВОРЕНИЕ

от Мартин Лутер

Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.” (Галатяни 6:15)

Промяна на дрехите или други външни неща не прави ново творение както смятат някои хора. Това се случва чрез обновяван на ума от Светия Дух. По-нататък това е последвано от една промяна в тялото, членовете и чувствата. Защото когато сърцето приеме нова светлина, нови решения и нови импулси чрез благовестието външните сетива също биват обновени. Тогава ухото копнее да чува Божието Слово вместо човешки идеи и представи. Устата и езикът повече не хвалят собствените си дела, правда и власт, но радостно хвалят Божията милост, която е получена в Христос. Това не са промени просто на думи, а истински промени. Те включват един нов ум, нова воля, нови сетива както и нов начин на поведение. Не само очите, ушите, устата и езикът виждат, чуват и говорят по начин различен от преди, но самият ум започва да следва един нов начин на живот.

По-рано, когато сърцата ни са били заслепени от грешки в римските учения ние сме си представяли, че Бог е продавач, Който дава Своята благодат в замяна на нашите добри дела и постижения. Но сега, тъй като светлината на благовестието е изгряла ние знаем, че сме обявени за праведни единствено чрез вяра в Христос. Нашите сърца отхвърлят всички себеизбрани дела и вършат единствено делата на своя призив и делата на любов заповядани от Бога. Те хвалят Бога и радостно се хвалят в своето упование на Божията милост. Когато понасят опасност или трудност нашите сърца страдат с радост и задоволство дори когато грешната ни природа продължава да се съпротивлява. Това е, което Павел има предвид под ново творение.

Да се пазим чисти


ДА СЕ ПАЗИМ ЧИСТИ

от Мартин Лутер

Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство; да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест, не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;” (1 Солунци 4:3-5)

Всички млади хора трябва да избягват случайните сексуални връзки и да пазят своята чистота. Те трябва да решат да се укрепят срещу похотта и сексуалните страсти като четат и размишляват над някой псалм или друга част от Божието Слово. Когато огънят на страстта ви измъчва и сексуалните подтици стават неустоими прочетете някой псалм или 1-2 глави от Библията. След като пламъците на страстта намалеят се посветете на сериозна молитва. Ако сексуалните ви апетити продължават да ви изкушават бъдете търпеливи. Съпротивлявайте им се колкото е необходимо дори ако това ви отнеме повече от година. Но повече от всичко, продължавайте да се молите! Ако усещате, че не можете да устоявате повече молете се Бог да ви даде посветен брачен партньор, с когото можете да живеете в хармония и истинска любов.

Познавам много хора, които поради своите груби и срамни фантазии са задоволявали страстите си с невъздържана похот. Поради неустойчивите си желания те изоставят себеконтрола и изпадат в ужасна неморалност Накрая те трябва да понесат страшно наказание. Слепи за реалностите на семейния живот някои от тях избират неподходящи партньори и завършват с невъзможни отношения. Те получават това, което заслужават.

Трябва усърдно да се молите и да се борите да устоявате на желанията на вашата грешна природа. Молете се Бог да ви даде Ревека или Исак вместо Далила или Самсон – или някой дори още по-лош. Намирането на добра, посветена съпруга или съпруг не е въпрос на късмет. Това не е резултат от правилен избор както смятат невярващите. Посветеният партньор е най-вече дар от Бога.

Съживени чрез Христос


СЪЖИВЕНИ ЧРЕЗ ХРИСТОС

от Мартин Лутер

“Понеже както в Адам всички умират така и в Христос всички ще оживеят” (1 Коринатяни 15:22)

Тук Павел говори единствено за християните. Той желае да ги научи и утеши за това, че са съживени в Христос. Макар че нехристияните също ще възкръснат от мъртвите възкресението им няма да бъде утеха или радост за тях понеже те ще бъдат възкресени за съд, а не за живот. Това не е утешително или радостно послание за света. Безбожните не желаят да слушат за това. Така се чувствах и аз когато желаех да бъдат свят монах и се стремях да бъда благочестив. По-скоро бих слушал за всичките дяволи в ада отколкото за съдния ден. Косите ми настръхваха когато мислех за него. Целия свят мрази да слуша, че живота му ще свърши. Хората не желаят да умрат и са ужасени когато ние говорим за смъртта и за отвъдния живот. Затова ние всички се вкопчваме в своята святост и мислим, че чрез нея ще успеем да умилостивим Божия съд и да заслужим място в небето. Всичко, което постигаме е, че ни става дори още по-зле и чувстваме още по-голяма омраза към съдния ден.

Няма да кажа нищо за множеството хора, които търсят всичките си удоволствия и утеха тук в този живот, презират Божието слово и не дават пукната пара за Бога и Неговото царство. Не е изненадващо ако такива хора се ядосват когато слушат за възкресението. Но за нас това послание е чиста утеха и радост понеже сме чули, че най-голямото ни съкровище е вече в небето. Само една малка част остава на земята, която Христос ще възкреси и ще привлече към Себе Си толкова лесно колкото човек се събужда от сън.

Дълбоки въздишки и малко думи


ДЪЛБОКИ ВЪЗДИШКИ И МАЛКО ДУМИ

от Мартин Лутер

“Тогава Яков каза:… не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си;…. Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.” (Битие 32:9-11)

Когато се молим ние не трябва “да говорим с много думи като езичниците, които мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене” (Матей 6:7). Хората, които говорят глупости когато се молят не мислят за Божиите обещания и заповеди за молитвата или дори за помощта, от която те толкова отчаяно се нуждаят. Това не е истинска молитва. Аз се молех така когато бях монах. Призовавах Бога във време на нужда, но не знаех нищо за Божието обещание да слуша или дори за заповедта Му да се моля. Аз единствено мърморех думи. Истинската молитва от друга страна идва дълбоко от сърцето. Подобно на молитвата на Яков в този пасаж истинската молитва идва от едно сърце пълно с вяра, което осъзнава както необходимостта да се моли така и Божията заповед да прави това. И двете истини трябва да ни вдъхновяват да се молим и да мислим внимателно за думите, с които се молим. Но някои хора рутинно мърморят своите молитви докато мислите им са някъде далеч. Те не се молят истински понеже дори не знаят какво казват. Една истинска молитва не изисква много думи. Вместо това тя често включва дълги, дълбоки въздишки, без нито една дума. Молитвата на Яков вероятно не се е ограничила с думите записани тук от Мойсей. Най-вероятно Яков е въздишал целия ден и цялата нощ. Съдейки от този пасаж неговата молитва е била много дълга, с малко думи. Макар да трябва да използваме малко думи в молитва ние не трябва да забравяме да бъдем благодарни за това, с което Бог ни е благословил в миналото. Припомнянето на миналите примери за Божията любов и вярност разпалва нашата вяра и е угодно на Бога. Яков показа своята благодарност към Бога когато се моли: “не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си.”

Гледайки обратно на живота


ГЛЕДАЙКИ ОБРАТНО НА ЖИВОТА

от Мартин Лутер

“Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.” (Притчи 16:9)

Ние виждаме Божията ръка да действа в живота ни най-ясно когато размишляваме за изминалите години. Августин казва, че ако хората имаха избор или да умрат или да изживеят отново живота си те без съмнение биха избрали смъртта поради всички опасности и злини, от които те едва са се спасили. В един смисъл това наистина е вярно.

Гледайки назад хората могат да видят колко много те са постигнали и пострадали без да са се опитвали или да са мислели за това или дори противно на техните желания и воля. Те съвсем не мислят за това, което са направили преди това да се случи или когато се е случвало. Сега, след като всичко вече е било направено те са удивени и казват: “Защо това ми се случи когато аз никога не съм мислил за него или съм смятал, че ще се случи нещо съвсем различно? Затова Притчи 16:9 е вярно: “Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му” дори противно на неговите планове и воля. Ние трябва да се съгласим, че собствената ни разум и предвиждане не водят нашият живот и действия. Божията чудна сила, мъдрост и доброта ни водят. Само когато погледнем назад ние истински разбираме колко често Бог е бил с нас когато нито сме виждали ръката Му нито сме чувствали присъствието Му по времето когато това се е случвало. Затова Петър казва: “Той се грижи за нас” (1 Петър 5:7). Дори ако няма книга и проповед която да говори за Бога просто като гледаме назад към живота си ние ще намерим доказателства, че Той нежно ни държи в ръцете Си. Когато гледаме назад как Бог ние е превел и опазил през толкова много злини, врагове и опасности ние можем ясно да видим винаги присъстващата доброта на Бога, която далеч превъзхожда нашите мисли, ум и разбиране.

Божиите повеления сочат пътя


БОЖИИТЕ ПОВЕЛЕНИЯ СОЧАТ ПЪТЯ

от Мартин Лутер

“Понеже законът беше даден чрез Мойссей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос” (Йоан 1:17)

Законите дадени чрез Мойсей са Божии закони. Божиите закони и десетте заповед ни насочват в правилната посока. Те ни показват как да живеем. Казват ни за правдата и за вечния живот. Ние трябва да помним тези наставления, но те не ни дават живот. Божиите закони са подобни на един пръст, който сочи към правилния път. Пръстът е полезна част от тялото. Все пак ако нямаме крака да вървим натам, кола, на която да се возим или дори кон, който да яздим няма да бъдем в състояние да следваме пътя. По подобен начин Божиите закони ни казват какво Бог желае да бъде направено и как желае да вършим това. Те ни показват, че ние не сме способни да им се покоряваме. Божиите закони ни показват каква в действителност е човешката природа – какво може и какво не е в състояние да направи. Божиите закони са ни дадени, за да открият греховете ни, но те нямат силата да ни освободят от тях или да ни помогнат да се освободим. Божиите закони поставят пред нас едно огледало. Когато гледаме към Божиите закони се убеждаваме, че нямаме живот или Божието одобрение. Това, което виждаме в огледалото ни кара да викаме: “Ела, Господи Исусе Христе, помогни ми и ми дай Твоята благодат, така че да мога да извърша това, което Твоите закони изискват.”

Само едно евангелие


САМО ЕДНО ЕВАНГЕЛИЕ

от Мартин Лутер

Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички. (Ефесяни 4:4-6)

Всички апостоли предавали едно и също послание. Затова ние трябва да внимаваме когато говорим за четирима евангелисти и четири евангелия. Всичко, което апостолите написали е едно евангелие. Думата евангелие не означава нищо друго освен изявяването за Божията благодат изработена и купена от Христос чрез смъртта Му. Всъщност евангелието не е това, което четем в книгите и което е написано с букви. То е една жива дума, глас, който отеква по целия свят. То е публично изявявано и чувано навсякъде. Евангелието също така не е книга със закони, която съдържа множество добри учения, както са учили в миналото. То не ни казва да вършим добри дела, за да станем добродетелни, но изявява Божията благодат към нас дадена свободно и без наши заслуги. То ни казва как Христос е наш представител. Той е платил за греховете ни и ги е изличил, така че ние можем да станем верни и блажени чрез Неговото дело.

Който пише или проповядва за това учи истинското евангелие както са правили всички апостоли и най-вече Павел и Петър в своите послания. Макар че проповедниците учат по различни начини и избират различни думи те проповядват едно и също евангелие. То може да бъде разказано по-кратко или по-обстойно. Но ако проповедниците ни учат, че Христос е нашият Спасител, че ние сме оправдани чрез вяра без дела, тогава това е същото послание. Има само едно евангелие, точно както има само една вяра и едно кръщение.

По стъпките на Христос


ПО СТЪПКИТЕ НА ХРИСТОС

от Мартин Лутер

Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;” (1 Петър 2:21)

Като Божии служители трябва да напишем на сърцата си, че трябва да сме готови да понасяме това, което се изпречи на пътя ни понеже Христос е направил толкова много за нас. Ние трябва да мислим по следния начин: “Макар и напълно невинен, моят Господ ми служеше и даде живота Си за мен. Трябва ли да откажа да направя същото за Него в отговор? Той беше напълно чист и без грях. Все пак Той смири Себе Си, проля кръвта Си и умря, изтривайки моят грях. Не трябва ли аз също да пострадам малко, за да Му угодя?” Този, който може да мисли за смъртта на Христос без да бъде докоснат от това трябва да е от камък. Понеже ако господарят върви напред и стъпва в калта напълно нормално е неговият слуга също да го последва в калта.

Затова Петър казва: “На това бяхте призовани.” На какво? Да понесем страдания подобно на Христос. Петър казва: “Ако желаете да следвате Христос не трябва да спорите и да се оплаквате твърде много когато сте онеправдани. Вие трябва да понесете това и дори да го забравите.” Помнете, че Христос понесе всичко за вас макар да беше напълно невинен. Той не предяви претенции за справедливост когато беше изправен пред съдиите Си. По същият начин вие трябва да оставите справедливостта настрана и да кажете на себе си: “Благодаря ти, Боже. Аз съм призован да понеса несправедливост. Защо да се оплаквам когато моят Господ не се оплака?”