Христологията в евангелието според Марк


ХРИСТОЛОГИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО СПОРЕД МАРК

от Радостин Марчев

Текста представлява курсово задание към предмета New testament theology (I. Howard Marshall)

images

I

Марк е най-краткото и (вероятно) първото от четирите евангелия. В миналото то е било подценявано като източник на самостоятелно богословие (респективно христология[1]), но в по-ново време става безспорно ясно, че това съвсем не е така. В резултат интересът към него и изследванията нарастват значително. Ограниченият обем на настоящото разглеждане дава възможност само да се докоснем до три основни христологични проблема свързани с Марк без всякакви претенции за изчерпателност – (1) титлите и действията на Исус, (2) виждането на Исус за Самия Себе Си  и (3) “месианската тайна” – на основата на които ще направим някои изводи.

Важно е още в самото начало да направим две уточнения, които следва да се имат в предвид във връзка с всичко, което следва. Първо, Марк (както и останалите евангелисти) не е неутрален разказвач. Той има своя цел и тя оказва отражение на начина, по който представя Исус. Марк прави това като влиза в диалог със съществуващите преди него традиции – еврейски, както и раннохристиянски и дори езически[2] – и използва техните мотиви, речник и образност, за да предаде своята идея. Второ (макар че тук само споменаваме това без необходимият допълнителен анализ), за разбирането на марковата христология е важно да имаме в предвид не само това, което евангелистът казва, а и какво пропуска – например теми като девственото зачатие на Исус и идеята за предсъществуването Му напълно липсват от неговият разказ. Има още

Краят на евангелието според Марк (Обновено)


КРАЯТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО СПОРЕД МАРК

images

Вторият по-значим пасаж от Новия Завет (освен Йоан 7:53-8:11), достоверността на който е подложена на сериозни съмнения е краят на Марк (Марк 16:9-20).

Свидетелства за текста във вида, в който ние го познаваме имаме много рано. 1 Апология  на Юстин Мъченик, гл. 45 съдържа възможно, но не сигурно, част от ст. 20 – 4 думи, които се намират в тази част от евангелието, но в различен ред . Поради това не можем да смятаме това свидетелство за особено убедително. Неговият ученик, Тациан (2 век), в своя Диатесарон вече напълно сигурно познава текста – той присъства както в арабската версия така и коментарът на Ефрем на сирийски. Ириней Лионски (края на 2 век) също цитира част от пасажа в Против ересите  3.10.5. Следователно напълно сигурно е, че след средата на 2 век вече имаме завършека на Марк такъв какъвто днес го познаваме. Има още