от Лесни Нюбиген
„Не можем да мислим освен посредством езика. Езикът въплъщава начините, по които една общност във времето се е научила да схваща своят опит по смислен начин. Той изразява концепциите, които формират нашето разбиране. Езикът е научен единствено когато, от най-ранното си детство, ние го използваме по начина, по който нашите родители, учители и по-възрастни съвременници го използват. Чрез научаването на езика ние биваме въвеждани в една традиция и няма начин да развием способностите си да мислим освен чрез използването на този език….
Развитието на една рационална традиция никога не е отделена от социалните, политическите, военните и културните промени, през които преминава обществото, за което говорим. Традицията никога не е нещо несвързано с тях. Рационалността, която е приета е част от и се съдържа в цялостния живот на общността. Тя отговаря на новите опитности, които тази общност преживява – без значение дали те идват отвън или отвътре. Мисловната традиция не е някакъв безтелесен дух, който притежава живот отделен от цялостния живот на обществото, което носи тази традиция. Рационалността е въплътена в това общество с всичките му елементи и допълнения, конкретност и случки…..
Разумът не оперира във вакум. Способността на човешкия ум да мисли рационално се развива единствено в една традиция, която сама се развива от опита на предишните поколения…Дефиницията на това какво е разумно и какво не е ще бъде определена от традицията, в която даденият въпрос се дискутира….
Ние абсорбираме структурите заслужаващи доверие чрез нашите многообразни традиции подобно на лещите на нашите очила. Това не е нещо, което ние гледаме, а нещо през което гледаме, за да можем да видим света. Лещите на нашите очила изпълняват точно функцията, която лещите на собствените ни очи са създадени да изпълняват. В този смисъл те са част от самите нас. Ние ги обитаваме. Същото е вярно и за голяма част от нашата култура – нейният език, нейните образи, нейните концепции, начините, по които тя разбира нещата и по които действа. Едва когато бъдем изложени на една напълно различна култура и на различен език оформен от напълно различна история ние можем да се обърнем назад и да видим, че това, което винаги сме приемали за даденост е само един начин да виждаме нещата….
Тази реалност оказва огромно влияние върху начина, по който четем Библията. Очевидно е, че ние нямаме начин да разберем Библията освен чрез мисловните концепции и категории, с които ни е снабдила нашата култура през цялото ни интелектуално формиране от най-ранно детство.”
Лесли Нюбиген, The Gospel in a Pluralist Society
Rado's blog 