Космическата трилогия на К. С. Луис


Повечето хора по едно или друго време са си задавали въпроса Има ли такова нещо като извънземен живот? Ние четем разкази за паранормални явления и гледаме снимки на НЛО, но колко истина всъщност има зад тези неща. Или ако зададен въпроса от християнска гледна точка Дали Бог е създал живот единствено на Земята или е творил и на други места във вселената.

Клайв Луис отговаря на този въпрос и неговият отговор е силно „Да.“

Луис и „Великата раздяла“


от Радостин Марчев

Резултат с изображение за Великата раздялаНа днешната дата е роден К. С. Луис – едийн от най-големите християнски апологети и автори на всички времена.

Негови книги бяха едни от първите преведени и издадени след промените у нас, така че моят християнски живот е бил свързан с творчеството му горе-долу от самото си начало. Въпреки това мисля, че запознанството ми с него не протече по съвсем обичайния начин. За разлика от повечето хора, макар да харесах „Обикновено християнство” (или „Отвъд човека,” както е заглавието на второто издание) тя не ми направи чак толкова голямо впечатление. Същото мога да кажа и за някои от последвлаите издания – „Четири пъти любов” и „Чудесата.” „Проблемът болка” се представи по-добре, но и след нея все още не бях достатъчно „зарибен.” Истинското ми запалване по Луис дойде от някои малко по-късно преведени негови съчинения – на първо място „Писмата на душевадеца,” с която за мен и досега почти нищо не може да се сравни, но също така и космическата му трилогия (особено „Переландра”) – изненадващо преведена от нехристиянско издателство – и автобиографията му „Застигнат от радостта.[1]Има още

Душевадецът отново на работа


ДУШЕВАДЕЦА ОТНОВО НА РАБОТА

index

от Радостин Марчев

(Публикувано във в. „Зорница,“ Януари 2014)

С такъв ръкопис може да се сдобие всеки, който е разбрал как става това. Но злонамерени или раздразнителни хора, които биха го използвали по неподходящ начин, няма да го научат от мен.

Съветвам читателите да помнят, че дяволът е лъжец. Не всичко, което Душевадецът казва, трябва да се приема за чиста монета, даже и от неговата собствена гледна точка.

К. С. Луис

Драги ми Горчилко,

Разбирам, че след ужасния си провал, който ни остави гладни позволявайки на една душа да се измъкне ти е поверен нов пациент. Не че може да се очаква друго при днешното състояние на Колежа за млади искусители, но се надявам превъзпитанието да те е убедило, че е изцяло в твой интерес това да не се повтаря.

Искаш от мен съвет за променената обстановката на земята. Вярно е, че от последните ти подвизи измина доста време и нещата съвсем не са същите. Все пак нашите директиви би трябвало да са достатъчно ясни дори и за теб.

Предполагам, че си слушал лекцията на Всичкомраз миналата седмица, в която той подробно разяснява нещата. Първокласна работа. Всичките унижаеми нисочества и пъклени омерзничества клатеха доволно глави, а техният гладен вой и звучни примлясквания в очакване на зреещата богата реколта можеха да се чуят даже в най-ниските кръгове на долното ни отечество. Дори самодоволното бръщолевене на ректора Поплювец не можа да ми развали настроението.

Както съм ти казвал и преди, въпреки безбройните опити на изследвателския ни отдел, до този момент ние не сме били в състояние да създадем нищо ново. За да ни влезе нещо в работа се налага първо да изопачим някое творение на Врага. Но точно тук на помощ идва нашата дяволска изобретателност. Благодарение на нея през последното десетилетие няколко млади, креативни двуноги начело със Зуки[1] (дано да го видим настанен на сигурно място в дома на нашия долен отец) сложиха в ръцете ни едно ново оръжие, което досега дава отлични резултати.

Новият ти пациент притежава необходимите възраст и наклонности, така че постарай се да не му позволяваш да излиза често от т. нар. социални мрежи. Макар че вършехме чудесна работа и в блоговете и форумите там все пак от време на време можеше да се прочете и нещо по-смислено, докато в ограниченото face пространство това на практика е почти невъзможно. Не се притеснявай от лекотата за препращане към други източници – ние сме се погрижили така да обработим новото поколение, че ако текста е по-дълъг от 15 реда никой няма да направи дори усилие да го прочете. Така че остави го безопасно да виси в нищото, да занемарява личните си контакти наричайки това истинско общение, да пилее безсмислено времето и да краде от работата си, за да може порядъчно да оглупее. Това е изцяло в наша полза.

От колегата Жабокряк разбрах, че пацентът ти се смята за християнин. Този порок също може да бъде доста успешно излекуван в „християнските” виртуални групи. Не само, че в тях оглупяването може да се осъществи още по-успешно като го оставиш по цял ден на воля да „шерва” картинки, да „лайква” мнения или да пуска стихчета без всякакво по-дълбоко от чисто емоционално намерение да ги приложи на практика, но ние сме се погрижили да зададем и необходимото присъствие и тон в тях. Наблюденията ни показват, че когато животните не виждат кой стои срещу тях и особено когато пишат скрити зад „ник” голяма част от лицемерните им задръжки падат и става много по-лесно да изкараш наяве най-лошото от тях.

Най-доброто, което можеш да направиш ако ти се отдаде възможност е да го превърнеш в активен участник в група посветена на някаква много конкретна и благочестиво звучаща цел – да пази чистотата на църквата или да обори конкретно лъжеучение (или, още по-добре, някой конкретен лъжеучител). Това е идеална почва омразата, личните нападки, критикарството, грозните думи и собствената себеправедност да започнат да никнат като гъби щом се докосне някоя чувствителна струна и разговорът стане емоционално наситен. Може би се чудиш как двуногите животни не могат да схванат колко вреди това на духовният им живот. Вярвай ми, Горчилко, много от тях наистина не могат, а други поради самота, скука, емоционална тръпка или пристрастяване (не прави грешката да пренебрегваш тази полза, тя съвсем не е за подценяване) предпочитат да се убеждават, че щом го разбират то опасност няма. Ние сме се постарали да наситим повечето от тези групи със смели войни на нашия долен отец. Най-чудесният начин е да докараме някой от тях до такова закоравяване, че да е неспособен повече както да вижда собствените си слабости така и да понася тези на своите ближни. Докато остава в това състояние той е напълно неспособен да прощава, все повече се изпълва с огорчение, напуска църква и започва да критикува всичко и всички, но от една позиция на праведност, в името на истината и със съзнанието за неразбран пророк-мъченик. Някои дори развиват един специфичен, могозначителен кодов език изпълнен с термини като „системата” и „фирми”, на който чудесно комуникират помежду си. Да се спукаш от смях. В моята дълга и успешна кариера съм докарал неколцина дотам, след  което те почти сигурно се прибират в нашите долни житници. А сега вече сме им намерили и полезна трибуна, така че от тях да има още по-голяма полза.

Така че, дерзай, Горчилко. Полетата са побелели от плод, жетвата е изобилна и ти си призован да бъдеш или успешен работник или вкусна хапка….

Оставам твой все по-любящ чичо

Душевадеца


[1] Марк Зукърбърг, създателят на facebook