Кръста и царството – 2


КРЪСТА И ЦАРСТВОТО: КАК БОГ СТАВА ЦАР

от проф. Н. Т. Райт

images2

Правейки Божията история отново цяла

В голяма част от западното християнство през годините и особено в доста шумното консервативно християнство реагиращо (съвсем естествено) на просвещенският скептицизъм, ние сме били толкова загрижени да накараме евнагелията да ни кажат, че историята на Исус е историята на въплътения Бог, че повече не сме били в състояние да слушаме внимателно евангелията казващи ни за кой Бог говорят те и какво точно сега прави този Бог. Ние сме готови да слушаме за „богът” на западното въображение и не толкова готови да слушаме за Богът на Израел. Ние сме готови да чуем, че „Исус е Бог” в някакъв смисъл и не толкова готови да чуем, че Богът на Израел е обещал да направи някои конкретни неща и по-конкретно да установи своето сверено царство над Израел и света и че Исус въплъщава това намерение. Има още

Скандалът на кръста и глупостта на Бога


РАЗПЕТИ ПЕТЪК: СКАНДАЛЪТ НА КРЪСТА, ГЛУПОСТТА НА БОГА

от Антъни Кели

images

Притчите дошли от устните на Исус преобръщат обикновения свят с главата надолу. Неговата представа за това, което е важно е съвсем различна. Той поставял под въпрос преди това неоспоримите системи на светската сила и статус. Той зове Своя и нашия свят от неговите себеунищожителни пътища към една вселена на благодат и милост.

Зад всички притчи на Исус стои върховната притча на Неговия живот, смърт и възкресение. В Него светът е обновен и самото значение на времето е променено: една преобразяваща любов е подействала; една любов без край е започнала; светът е обновен в своята младост. Неговото възкресение реформира времето. Преди то да се случи това, което хората обичали най-много винаги било оставено на милостта на това, от което най-много се страхували. Ужасяващата сила на злото и фамилиарността на смъртта управлявали посоката на времето.

Много хора, с които делим място под слънцето смятат, че историята просто върви, незавършена и нерешена. Епохи на възход и упадък идват и отминават. Няма крайна цел. Те може да почитат този Исус от Назарет като един от множеството добри хора, които независимо от своето благородно видение  в края на краищата били застигнатии от грубата действителност на реалния свят. Те дори може да смятат Неговото възкресение, ако то изобщо означава нещо, за един поетичен начин да се каже, че любовта ще просъществува във времето. Хубава мисъл; но историята си остава един каталог на ужаси и поражения. Мъртвият си остава мъртъв; и възкресението от мъртвите не е решение за световните злини. Има още