Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин? – 3


от Радостин Марчев

Третият въпрос, който Кевин Джилс повдига е възможно ли е емпирично да се свърже твърдението, че патриархалното разбиране за отношенията между половете и властта в семейството повишава риска от домашно насилие с реални данни за конкретни църкви. Оказва се, че това не е никак лесно. Сериозни полеви проучвания почти липсват, а където са правени в повечето случаи комплементарните църкви отказват да участват.

Въпреки това съществуват известни данни. Два конкретни случая, свързани съответно с Южнобаптистката конвенция и Англиканския диозец Сидни, получили широка гласност през последните години показват, че това може да се документира.

Има още

Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин? – 2


от Радостин Марчев

Вторият важен въпрос, който Кевин Джилс задава в своята книга е „Какви са причините някои мъже да се превръщат в насилници?” Отговорът, който той дава е двустранен.

Има още

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – завършен


41ZoaFxxKyL

от Кевин Джилс

1. Началото

2. Приноса на две реформирани комплементарни жени

3. Битката на конференцията на ЕБО, Сан Антонио, Ноември, 2016

4. Изоставянето

5. Защо гражданската война между комплементарите избухна през Юни 2016?

6. Защо беше нужно толкова време, за да избухне гражданската война?

7. Накъде продължаваме оттук нататък?

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 7


41ZoaFxxKyL

от Кевин Джилс

Накъде продължаваме оттук нататък с Троицата

Кейлъб Линдберг, журналистът от Християнството днес, който през Юни 2016 каза на християнския свят, че е избухнала гражданска война между компементарите относно Троицата присъстваше на пленарния форум на ЕБО посветен на Троицата в Сан Антонио през Ноември 2016 когато Уеър и Грудъм хвърлиха бомбата, че сега те приемат вечното раждане на Сина и Милърд Ерисън и аз критикувахме тяхното учение за Троицата пред няколко стотин евангелски и реформирани богослови. Вие сигурно мислите, че това е значима новина, но нито един ред не се появи в неговата статия в Християнството днес.

Но не само Християнството днес си замълча за тази изключително важна богословска революция, която се случи в евангелските и реформираните кръгове. След първоначалната експлозия в блогосферата през Юни 2016 много малко беше публикувано. Всичко притихна. Доколкото ми е известно едва ли нещо от случилото се, което аз описвам в тази книга е било споменавано в евангелски публикации, особено в тези контролирани от комлементарите. Изглежда съществува неласно съгласие от всички въвлечени, че неудобното поражение за комлементарите трябва да бъде заметено под килима и никога повече да не се споменава. Има още

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 6


от Кевин Джилс

41ZoaFxxKyL

Защо беше нужно толкова дълго време, за да избухне гражданската война? 

Трябва да призная, че въпросът, който никога не спирам да си задавам е защо на добре информираните евангелски и реформирани богослови им отне толкова време да пристъпят напред и да кажат, че това, което комплементароите учат за Троицата директно противоречи на учението на църковните изповеди? Евангелските богослови, които пишат книги за Троицата би трябвало да знаят, че да се подреждат йерархически личностите в Троицата е същността на грешката на субординацията[1]. Но от всички книги написани от евангелски автори за Троицата в последните 30 години (преди Юни 2016) нито една не информира своите читатели за това[2]. Тяхното мълчание, по отделно и общо, е оглушително. Робърт Летъм е едно съмнително изключение. Както посочих по-горе в своята книга от 2004, The Holy Trinity, той приема, че йерархическото подреждане на божествените лица е ерес и все пак когато говори за отношенията между мъжете и жените той поне устно подкрепя тази грешка. Единственото несъмнено изключение е Милърд Ериксън. Още през 1995 в своята книга God in Three Persons той казва, че да се говори за йерархическо функционално или ролево подчинение на Сина означава онтологична субординация, главната грешка на арианите. Той пише: „Едно временно, функционално подчинение без неравенство в същността изглежда възможно, но не и вечно подчинение[3].”   Има още

Възход и падение на комплиментарното учение за Троицата – 5

Видео


41ZoaFxxKyL

от Кевин Джилс

Защо гражданската война между комплементарите избухна през Юни 2016.           

Въпросът, който искам да задам е защо гражданската война между комплементарите неочаквано избухна през Юни 2016?  Защо някои комполементари достигнаха до убеждението, че това, което водачите на комплемантарното движение учат, че Библията учи, изведнъж се превърна в „ерес?”

Вярвам че войната се е водела вече няколко години. Моите публикации в противовес на комплемантарното учение за Троицата бяха широко известни макар и да бяха широко пренебрегвани понеже бях представян като един от тези опасни „евангелски феминисти” – както Грудъм многократно ме е наричал.  В подкрепа на моето виждане, че писнаията ми за Троицата са били добре познати на комплементарните богослови говори факта, че в по-голямата част от книгите за Троицата написани от комплементари аз съм цитиран много повече от всеки друг богослов.

Два добили широка известност форума свързани с Троицата няколко години преди 2016 със сигурност са просветили евангелския свят, че не всички са на едно мнение относно троицата, но тези две събития изглежда оказаха малко влияние. На 9 Октомври 2008 Trinity Evangelical Divinity School, Диърфийлд, Илиноис, проведе публичен дебат в църквата към семинарията между Уейн Грудъм и Брус Уеър от една страна и Том МакКол и Кийт Яндел от друга.

Публиката беше голяма[1]. Темата беше „Дали отношенията на власт и подчинението съществуват вечно сред лицата на Троицата?” Уеър и Грудъм твърдяха, че това  е така, казвайки, че Библията учи вечно подчинение на Сина на Отца и че това е ортодоксалното учение. Яндел и МакКол твърдяха обратното. Те казаха, че не е историческата ортодоксалност и че вечното функционално подчинение на Сина в смисъл на власт по необходимост води до онтологично подчинение на Сина. Някои присъствали на дебата ми казаха, че са излезли по-неуверени какво да вярват, след като спора е приключил. Объркващо е богослови да заемат диаметрално противоположни позиции като всеки твърди, че Библията подкрепя неговата позиция и че противниците му са изпаднали в ерес[2].

През Септември 2013 Южнобаптистката семинария в Луисвил, Кентъки, имаше подбно събитие, но този път то беше обявено като отворена дискусия, а не като дебат. Брус Уеър уреди конференцията и беше неин председател. Другите участници бяга Уейн Грудъм, Фред Сандърс, Лобърт Летъм и Люис Айърс[3]. Грудъм и Уеър поставиха въпроса ясно говорейки за вечното подчинение на Сина твърдейки, че това учи Библията и това е историческата ортодоксалност. Сандърс и Летъм, които са добре информирани тринитарни богослови представиха доклади, но нито един от тях не се противопостави на учението на Грудъм и Уеър за Троицата. И двамата имат виждания за отношенията между мъжете и жените подобни на Уеър и Грудъм и до този момент не се бяха противопоставяли открито на комплементарното учение за Троицата, макар че и двамата имаха резерви относно това, което Уеър и Грудъм казаха[4]. Люис Айърс представи научно изложение върху Йоан 5:19, текст често използван в тринитарнито спорове от 4 век. След като говори той трябваше да напусне за да се върне в Ангия за една венчавка. По този начин той не взе участие в откритата дискусия  в края на конференцията. В едночасовия разговор бяха изразени някои несъгласия относно детайли, но нито Летъм нито Сандърс дадоха някакъв знак, че отричат йерархическата подредба в божествения живот или в основаване подчинението на жените на троичния живот и отношения. Грудъм и Уеър са приели, че срещата е потвърждение на тяхната увереност, че това, което учат е това, което учи Библията и още един триумф за комплементаризма.

indexНа следващо място аз трябва да спомена един сборник с есета The New Evangelical Subordinationism: Perspectives on the Equality of God the Father and God the Son редактиран от Денис У. Джоуърс и Уейн Хаус и публикуван в началото нa 21012, за който съм сигурен, че също е изиграл роля за последвалата гражданска война, макар според моето мнение тази роля да е сравнително малка. Есетата бяха напълно предсказуеми и оставиха спора не по-малко объркан. Добре познатите и гласовите комплементари Брус Уеър, Дени Бурке, Х. Уейн Хаус, Уейн Грудъм и Д. Скот Хорел представиха обосновка за йерархически подредена Троица твърдейки, че това е историческата ортодоксалност и че тя определя отношенията между мъжете и жените. Противни мнения предсатвиха хора, които могат да бъдат определени като егалитари: Филип Кери, Линда Белвил, Дейвид Спенсър, Кевин Джилс и Денис Джоуърс. Нито един от тях не се позовава на Троицата за подкрепа на виждането, че Библията прави равенството на половете творческият идеал. Тогава, за да стане спорът наистина объркващ, едно старо есе на Крейг Кийнър с някои добавки, често цитирани от комплементаите, беше препечатано като глава в книгата. В него Кийнър твърди, че множество новозаветни текстове, особено в евангелието на Йоан, говорят за подчинението на Сина и по този начин учението за покорствотро на Сина не може да бъде еретично. Кийнър признава, че двамата с него имаме различни мнения по въпроса дали покорството на Сина споменато в евангелието според Йоан и на други места е ограничено до въплъщението на Сина или е вечно, но за повечето читатели на тази книга тази добавка няма да направи въпроса ясен. Редакторите не са открили нито един комплеменар, който да поставя под въпрос или да отхвърля вечното покорство на Сина. Книгата не води доникъде и до голяма степен се оказва пренебрегната.

Аз смятам моята книга издадена през 2012 The Eternal Generation of the Son: Maintaining Orthodoxy in Trinitarian Theology за най-влиятелната до този момент по отношение на избухването на гражданската война. Тя имаше много по-голямо влияние върху евангелските християни от всичко, което съм написал. Предишните ми книги за Троицата бяха широко известни, но в голяма степен пренебрегвани или отхвърляни от комплементарите. Нещата бяха много по-различни с моята книга за вечното раждане на Сина. Тя беше приета от сериозните богослови като сериозен принос към ренесанса на тринитарното мислене сред евангелските християни. През последните 200 години не е излизала нито една книга на тази тема и защитата на вечното раждане беше нужна понеже евангелските християни от времето на Втората световна война бяха започнали да отричат това изповедално учение. Моята книга също така се продаваше много добре. През Юни 2016 Inter Varsity ми писа, че те подготвят второ издание и рез Февруари 2017 – трето. Книгата беше приета много положително и от католици, традиционни протестанти и най-вече от изповядващи реформирани богослови. За първи път реформирани богослови, които бяха комплементари се съгласиха с мен и открито се дистанцираха от Уейн Грудъм и Брус Уеър и други евангелски християни, които отхвърляха учението за вечното раждане на Сина.

Аз ги бях убедил, че това донякъде езотерично и малко разбирано          учение за вечното раждане на Сина е основополагащо за ортодоксалното учение за Троицата. То гарантира двете същностни за тринитарната вяра неща, пълната божественост на Сина и Неговото разграничение от Отца. Да се отхвърли това учение означава да се отхвърли Никейската изповед. Докато обяснявах как Уейн Грудъм и Брус Уеър отхвърлят това учение твърдейки, че то няма библейска подкрепа аз посочих, че това, което те всъщност правят е да отричат никейската предпоставка, че вечното раждане на Сина е основата за разграничението на Отца и Сина. За разлика от това за тях различната власт на Отца и Сина е това, което най-вече и същностно разграничава двамата. Почти всички реформирани  богослови, които отразиха моята книга разбраха, че учението на Уеър-Грудъм за Троицата е директно отричане на Никейста вяра и на рефомираните изповеди.

Никое представяне на моята книга не предизвика такова внимание като това на Майкъл Хортън, J. Gresham Machen професор по богословие и апологетика в семинарията Уестминстър, Сан Диего. Вярвам, че това представяне на моята книга, публикувано през Декември 2014 в Modern Reformation направи възможно за други реформирани богослови открито да се дистанцират от учението на Грудъм-Уеър за Троицата. Хортън се съгласява с мен. Той казва, че да се твърди, че „Никейската изповед заедно с Атанасиевата изповед, Англиканските 39 члена и Уестминстърската изповед на вярата всъщност учат подчиненост на Сина означава да ги изопачим напълно” и че да се учи вечно подчинение на Сина „води до онтологическо подчинение.” Най-изненадващо Хортън избра за специална критика Джон Фрейм, доайенът на реформираните богослови заради това, че поставя под съмнение вечното раждане на Сина и защитава вечното покорство на Сина.

[1] В нета могат да се намерят много описания на дебата. Аз препоръчвам отразеното в Christianity Today от Хансън, “Anathemas All Around.

[2] Пак там.

[3] Благодаря на Робърт Летъм за това, че ми разказа за случая. Друг разказ може да се намери в  Sanders, “A Plain Account of the Trinity and Gender.”

[4] И двамата лично ми споделиха това.

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 4


от Кевин Джилс

41ZoaFxxKyL

Изоставянето

Списъкът на реформираните богослови, които се определят като комплементари и които сега открито заявяват, че твърдо се противопоставят на всяко твърдение, че Троицата е йерархически подредена и по този начин Синът трябва да се покорява на Отца включва, освен Голигър и Трумън: Айми Бирд, Тод Пруит, Майкъл Хортън[1], Райчъл Милър, Стивън Линблед[2], Скот Суейн[3], Робърт Летъм[4], Доналд Маклеод[5], Андрю Уилсън[6] и Марк Джоунс[7] като списъкът със сигурност не е пълен. По-рано някои други реформирани богослови с комплементарни разбирания също говориха смело против това учение: Дъглас Кели[8], Кийт Е. Джонсън[9], Джеймс Касиди[10] и Корнелиъс Плантинга[11], но те бяха много внимателни да не повдигнат каквато и да е критика спрямо комплементарното виждане като такова. Мисля, че ще е вярно ако кажем, че през 2017 г. би имало много малко реформирани богослови, които подкрепят комплементарното учение за Троицата. Към този списък можем да добавим и тези, които, доколкото ми е известно, никога не са заставали публично в опозиция на комплементаризма и които вероятно не виждат себе си като изповедални реформирани християни: Том Маккол[12], Матю Емерсън, Лук Стампс[13] и Фред Сандърс[14]. Накрая аз изброявам евангелските егалитарни богослови (някои от които са реформирани[15]), които разбират, че йерархическото подреждане на божествените лица несъмнено е отричане на изповедите на  църквата: Джилбърт Белезикиян[16], Роджър Никол[17], Милърд Ериксън[18], Филип Кери[19], Стенли Гренц[20], Денис Джоуърс[21], Линда Белвил[22], Джон Джеферсън Дейвис[23], Стенли Гундри[24], Джон Л. Томпсън[25], Греъм Кол[26], Мери Стюърт ван Люуин[27], Стивън Холмс[28], Скот Макнайт[29], Бен Уитърингтън[30], Мариане, мей Томпсън[31], Роджър Олсън[32], Майк Бърд[33], Д. Глен Бътнър[34], Уесли Хил[35] и самият аз – и това е само предстравителен списък на информирани евангелски егалитарни богослови на това мнение. Взети заедно това е един значителен брой уважавани боголсови, които непоклатимо се противопоставят на йерархическото учение за Троицата на Уеър/Грудъм. Има още

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 3


от Кевин Джилс

Битката в конференцията на ЕБО, Сан Антонио, Ноември 2016

Бележка на преводача: Докладът на Кевин Джилс, за който става дума може да бъде прочетен на български ТУК.

41ZoaFxxKyLКонференцията на Евангелското богословско общество (ЕБО) през 2016 беше планирана като начин да се докаже победата на комплементарното тринитарно богословие. Когато беше обявено търсенето на доклади през Април нещата изглеждат добре за комплементарите. Те усещаха, че са „победили.” Аз предложих два възможни доклада свързани с Троицата. През Юни бях уведомен, че и двете предложения са отхвърлени. Не се изненадах. Евангелските егалитари срещат големи трудности в ЕБО[1].  Две седмици по-късно д-р Сам Стормс, новият президент на ЕБО ми писа канейки ме да говоря пръв на един пленарен форум посветен на Троицата на първия ден от конференцията, в който Милърд Ериксън заедно с мен щеше да представлява „егалитарната евангелска” позиция относно Троицата и Уейн Грудъм и Брус Уеър „комлементарната.” Малко от получените през годините писма са ме изненадвали повече. Бих се зарадвал ако знаех какво се случва зад стените на властта в ЕБО по това време. Написах потвърждение на напълно неочакваната покана, но посочих, че не съществува такова нещо като „евангелско егалитарно” учение за Троицата. Аз не бих могъл да говоря на тази тема. Аз обаче бих желал да говоря за учението за Троицата според изповедите на вярата. Д-р Стормс благосклонно прие молбата ми. Аз също така попитах дали е възможно някой, който не е свързан по никакъв начин със спора относно половете да бъде поканен на панела. Предложих по име няколко реформирани богослови, препоръчвайки най-горещо Лобърт Летъм. Също така споменах за възможността да поканим ерудита католик Пол Молнър, който е добре запознат със спора относно Троицата между евангелските християни. Тези предложения бяха отхвърлени. Има още

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 2


41ZoaFxxKyL

от Кевин Джилс

Приноса на две реформирани комплементарни жени

В историята за гражданската война за Троицата сред комплементарите избухнала през Юни 2016 трябва да бъде споменат приноса на две смели и богословски способни жени: Рейчил Милър и Ейми Бирд. Те проправят пътя говорейки открито преди който и да е мъж-богослов да се осмели да напусне комплеменарните редици[1]. И двете са част от реформираната традиция. И двете вярват, че мъжете трябва да водят църквата, но не симпатизират особено на начина, по който мнозина комплементари говорят за жените. И двете са убедени, че йерархическото учение на Грудъм/Уеър за Тоицата е изключена от изповедите на църквата. Ейми Бирд, заедно с Карл Трумън и Тод Пруит, поддържа уебсайта The Alliance of Confessing Evangelicals, The Mortification of Spin. Тя пише под псевдонима „домакиня богослов.” Рейчил Милър от своя страна  е новинарски редактор на The Aquila Report и поддържа собствен уебсайт наречен A Daughter of the Reformation. Има още

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 1


от Кевин Джилс

41ZoaFxxKyL

На 3 Юни 2016 всичко се промени. В евангелската общност избухна гражданска война. Неочаквано се появи дълбок и остър разрив между тези, които наричат себе си комплементари. Спорещите не се разделиха по въпроса за половете, а за Троицата. Две реформирани жени, Райчил Милър и Айми Бирд, за които аз ще кажа повече по-нататък, изказаха опасения за това, което комплементариоте учат за Троицата преди Юни 2016, но битката започна истински едва когато д-р Лиъм Галегър, уважаваният и способен пастир на Десета презвитерианска църква във Филаделфия разпалено нападна комполементарното учение за Троицата. Използвайки много силни думи той обвини д-р Уейн Грудъм и д-р Брус Уеър, водачите на комплеменарното движение, в скъсване с ортодоксалната вяра, в идолопоклонство и в отдалечаване от библейското християнство. Той публикува своето изобличение на тяхното учение на уебсайта на Alliance of Confessing Evangelicals, The Mortification of Spin. Отначало той отхвърля тяхното дребнаво комплементарство:

„Аз не се срамувам да се нарека библейски комлементар. Първоначалното значение на тази дума е свързано с библейското учение за различията и в същото време за допълването на човешките същества създадени по Божия образ без да бяга от предизвикателството да прилага библейските наставления съпругите да се подчиняват на своите съпрузи в Господа или от забраната жени да бъдат ръкополагани в църквата…Но това ново учение (за Троицата) не се ограничава с това. То казва на жените какво те могат и не могат да казват на своите съпрузи и колко инча тяхната коса трябва да е по-дълга от тази на съпрузите им! Те, подобно на древните фарисеи, отиват отвъд Писанието и аргументите им бавно преминават във фарс.” Има още

Никейското и реформаторското учение за Троицата – 3


53

(Доклад представен от Кевин Джилс на форума организиран във връзка с Троицата на годишната конференция на Евангелското Богословско общество, 15 Ноември 2016 в Сан Антония. Другите говорители са  д-р Брус Уеър, д-р Милър Ериксън и д-р Уейн Грудъм. Председател: д-р Сам Сторм)

Тук аз оставям Никейската изповед. Преди да завърша трябва специално да коментирам твърдението на д-р Грудъм от неговото Систематично богословие, стр. 251, че вечното ролево подчинение на Сина е било учението на църквата поне от времето на Никейския събор през 325 г[1]. То просто не е вярно. Има още

Никейското и реформаторското учение за Троицата – 2


от Кевин Джилс

53

(Доклад представен от Кевин Джилс на форума организиран във връзка с Троицата на годишната конференция на Евангелското Богословско общество, 15 Ноември 2016 в Сан Антония. Другите говорители са  д-р Брус Уеър, д-р Милърд Ериксън и д-р Уейн Грудъм. Председател: д-р Сам Сторм)

Никейската изповед от 381 г.

В тази изповед Синът е общностно изповядан със следните думи. Забележете „ние” – ние християните:

Вярваме в един Господ, Исус Христос, единствения (monogenes) Божий Син, вечнороден (gennao) от Отца, Бог от Бога, Светлина от Светлината, Бог истинен от Бог истинен, роден (gennao), несътворен, единосъщен (homoousios) с Отца. Чрез Него всичко е станало. За нас и за нашето спасение Той слезе от небето, въплъти се чрез силата на Духа и дева Мария и стана човек.

Нека да подчертая седем неща, които тази изповед казва ясно и несъмнено за Божия Син. Има още

Никейското и реформаторското учение за Троицата – 1


от Кевин Джилс

53

(Доклад представен от Кевин Джилс на форума организиран във връзка с Троицата на годишната конференция на Евангелското Богословско общество, 15 Ноември 2016 в Сан Антония. Другите говорители са  д-р Брус Уеър, д-р Милърд Ериксън и д-р Уейн Грудъм. Председател: д-р Сам Сторм) Има още

Как са различни мъжете и жените


от Кевин Джилс

indexТясно свързана със специалната употреба на думата роля е специалната употреба на думата различни. Отново и отново ни се казва, че жените и мъжете са „равни, но различни.” Това е същността на „библейското” разбиране за „мъжествеността и женствеността.” Казва ни се, че голямата грешка на евангелските егалитари и феминисти е, че те не запазват различията основополагащи за библейската женственост и мъжественост. Те са обвинени, че защитават на „едно неоснователно приравняване на половете[1].” Харолд О.Брайън смята, че логиката на позицията на неговите опоненти е „пълна полова еднаквост[2].” Робърт Ярброу предупреждава срещу тези, които „размиват дадените ни от Бога различия[3].” В Women in the Church и Recovering Biblical Manhood and Womanhood подобни цитати изобилстват. Казва ни се, че това, което нападат техните опоненти е ясното учение на Писанието за различията между мъжете и жените. Авторите са толкова убедени в това, че когато Пол Джует яростно настоява за различията между половете[4] Джон Пайпър приема това като пример за непоследователност от страна на Джует в неговото разбиране за библейската мъжественост и женственост[5]. Има още