Коментар на Битие глава 1


КОМЕНТАР НА БИТИЕ 1

от Жан Калвин

index1. В началото. Да разбираме изразът „начало” като отнасящ се за Христос е напълно своеволно. Понеже Мойсей желае да каже единствено, че светът не е бил усъвършенстван според устройството си, по начина, по който го виждаме днес, а че е бил създаден един празен хаос на небето и земята. Следователно езикът може да бъде обяснен по следният начин. Когато Бог в началото създал небето и земята земята била пуста. Освен това, чрез думата „създаде” той учи, че това, което по-рано не е съществувало е било създадено. Понеже той не използва думата יצר (yatsar,) която означава да оформя, но ברא, (bara), която означава да създам. Следователно неговата идея е, че светът е бил създаден от нищото. Тук е оборена глупостта на тези, които си представят, че безформена материя е съществувала от вечността и които не разбират нищо друго от описанието на Мойсей освен, че света е бил оформен по нов начин и е приел фрма, която преди това не е съществувала. Наистина по-рано това е била често срещана басня сред езичниците, които са приели единствено неясно описание за сътворението и които, според обичая си, изопачават Божията истина със странни допълнения. Но за християнина да се труди (както прави Стехий[1]) измисляйки такива големи грешки е абсурдно и неприемливо. Нека тогава на първо място да бъде казано, че света не е вечен, а е бил създаден от Бога. Няма съмнение, че Мойсей нарича небе и земя тази разбъркана маса, която той, малко след това (Битие 1:2), нарича води. Причината за това е, че тази материя се намирала по целия свят. Освен това това е всеобщо признатото деление на света[2]. Има още

Калвин и обожението – 4


index

Погрешни концепции за обежението и важни разграничения

Калвин не използва най-смелият език на църковните отци верятно, за да предотврати погрешното разбиране, а не понеже поставя под въпрос неговата легитимност. Калвин е бил наясно с езическите и еретическите идеи за обожението, които използват подобен език с много различна цел. Например Калвин е знаел за древната езическа практика да се издигат забележителни герои, царе и откриватели до статуса на богове. Той споменава за тази практика като „измислено обожение” (apotheosis inventorum)[1] и „лъжливо обожение” (falsa apotheosis)[2]. Той проследява появата на политеизма и идолооколонството до тази пактика и я смята за една от най-лошите форми на бунт срещу истинския Бог. Има още

Калвин и обожението – 3


index

Спорове с полу-папистите и Осиандър 

Обожението като такова никога не е било основна тема в споровете на Калвин с неговите опоненти. Все пак езикът и образността на обожението са значими в споровете относно свързани въпроси. Заслужава си да видим колко дълбоко е залегнало това в умът на Калвин чрез начина, по който той представя своят отговор на „полупапистите” и Андреас Осиандър. В тези спорове ние намираме и допълнително важно свидетелство за тезата на тази статия. Някои „полупаписти” учели една доктрина за оправданието, която, казва Калвин, поставя Христос извън вярващия. В отговор Калвин подчертава, че спасителните облаги, кото вярващият получава са резултат от единението между Христос и вярващият. Калвин подчертава природата и степента на това единение – то е единение със Самият Христос, което постоянно нараства докато Той и вярващият станат едно цяло. „Защото ние очакваме спасение от Него, не понеже Той ни се явява отдалеч, а понеже ни прави, присадени към Неговото тяло, да станем участници не само на всички Негови облаги, но и на Самият Себе Си….Христос ти е бил даден до такава степен с всичките Си облаги, че всичко Негово е станало твое, ти си станал част от Него, наистина едно с Него…Той не само се прилепва към нас чрез една невидима връзка на общение, но с едно прекрасно общение ден след ден, Той все повече става едно тяло с нас докато стане напълно едно цяло с нас[1].” Има още

Калвин и обожението – 2


index

Единство с нашият посредник  

За да бъде спасено човечеството от неговото паднало положение то се нуждаело от Христовото застъпничество и посредничество. За да бъде истински посредник между Бога и човека Христос трябвало да е истински човек. За да получи облаги от Христос вярващият трябва да бъде съединен с Него. Поради голямата разлика между нашата нечистота и Божията святост във въплъщението Сина става Емануил „по такъв начин, че Неговата Божествена и нашата човешка природа могат да се свържат. Иначе близостта не би била достатъчно голяма нито приликата достатъчна здрава, за да можем да се надяваме, че Бог ще обитава с нас[1].” Но човешката греховност не е единствената причина, поради която ние се нуждаем от посредник. „Дори ако човека беше останал без всякакво петно неговото положение би било твърде ниско, за да може той да достигне Бога без посредник[2].” Има още

Външните дела на любов не са достатъчни


index

Външните дела на любов не са достатъчни, намерението е това, което има значение

от Жан Калвин

Така ще успеем да умъртвим себе си, ако изпълняваме всички задължения на любовта. Но тези задължения не се изпълняват чрез прости външни действия – макар че не трябва да пропускаме и тях – ако те не се изпълняват от чисто чувство на любов. Защото е възможно човек да изпълнява всяко едно от тези задължения, доколкото става въпрос за външните действия, и пак да бъде далеч от правилното изпълнение. Защото виждате някои, които биват смятани за много щедри, но пак придружават всяко нещо, което дават, с обида, с надменен вид или с остри думи. И до такова бедствено състояние сме достигнали в наши дни, че повечето хора почти никога не дават милостиня без пренебрежение. Такова поведение не би било търпяно дори сред езичниците; но от християните се изисква повече от просто приятелски вид и привлекателност в изпълнението на техните задължения чрез любезно говорене. Първо, те трябва да поставят себе се на мястото на онзи, който се нуждае от тяхната помощ, и да съчувствуват в неговото нещастие, като че ли самите те го чувствуват и понасят, така че чувството на жалост и човечност трябва да ги подтиква да му помогнат както биха помогнали на себе си.

Който е настроен така, ще отиде и ще помогне на своите братя, и не само няма да омърси своите действия с надменност и упреци, но и няма да презира брата, на когото върши добро, като някой, който се нуждае от помощ, и няма да го държи в подчинение като длъжник, точно както няма да нараняваме болната част на тялото, докато останалото тяло се боли за нейното възстановяване, нито ще смятаме, че тя е длъжник на другите части, защото изисква повече усилия, отколкото дава. Размяната на услуги между частите не се смята за щедрост, а като плащане, което поради естествения закон би било чудовищно да бъде отказано. По тази причина онзи, който е изпълнил едно задължение, няма да смята, че вече е свободен, както обикновено става, когато някой богат човек, след като е допринесъл от своето богатство, възлага останалата част от своя товар на другите, като че ли няма нищо общо с тях. Всеки трябва да осъзнава, че колкото и велик да е, той дължи себе си на своите ближни и че единствената граница на неговите добри дела е изчерпването на неговия имот. Размерът на неговия имот трябва да управлява размера на неговата благотворителност.

Sola scriptura и реформацията – 2


SOLA SCRIPTURA И РЕФОРМАЦИЯТА – 2

от Кийт Матисън

index

Жан Калвин

Жан Калвин е роден на 10 Юли, 1508 г. в Ноайон, Франция. Той започнал своето обучение за свщенство в Парижкия университет, но когато баща му решил, че трябва да стане юрист бил изпратен в Орлеанс. Поради липса на ясно писмено свидетелство съществува значим научен спор за точната дата на обръщението на Калвин към протестантизма. Но когато и да станало това ние знаем, че се е случило и понеже ситуацията във Франция била твърде несигурна за протестантите Калвин заминал за Швейцариуя. Скоро след това мнозина френски протестанти, влючително един близък негов приятел били затворени, измъчвани и осъдени на смърт. Заедно с друг свой приятел, Луис де Тилет, той се добрал до Метц, Страстбург и накрая до Базел. Докато се намирал там той чул за страданията на протестантите във Франция и решил да напише книга защитаваща тяхната вяра. През 1536 първото издание на Институтите на християнската религия било публикувано в Базел[1]. Има още