Бележки върху спасението – 9


ЙОАН ЗЛАТОУСТ И ПРОШКАТА НА КРЪСТА

от Радостин Марчев

salvation-main

Йоан Златоуст е авторът, който ни е оставил най-голям брой патристични съчинения на изток. Тяхното цялостно изследване в контекст е невъзможно в тази обем. Все пак можем да отбележим три важни неща. Има още

Беседа 29


БЕСЕДА 29

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг (15:14).

1. По-горе апостолът казал: Понеже съм апостол на езичниците аз славя моята служба (Римл. 11:13), също: И тебе няма да пощади (Рмл. 11:21) и още: Не считайте себе си за мъдри (Римл. 12:16) и след това: А ти защо осъждаш брата си (Рим. 14:10), отново: Кой си ти че съдиш чужд слуга (Римл. 14:4), а също така употребил и много други подобни изрази. И след като казал много жестоки неща в своето послание в заключене той лекува (нанесените рани) и с каквото започнал с това и завършва. В началото той казал: Благодаря на моя Бог, че за вашата вяра се говори по целия свят (Римл. 1:8). Тук той казва: уверен съм, че вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание и на това място е казано даже повече отколкото на първото. Той не казал – чух, но уверен съм т.е. няма нужда да научавам от друг, но аз самият съм уверен за вас, самият аз, който ви изобличавах и обвинявах. Пълни с благост: това се отнася към наскоро направеното увещание. (Апостола) като чели казва: аз не мисля, че вие сте жестоки и ненавиждате братята си, когато ви съветвах да се приемате един друг, да не оставяте и да не разваляте Божиите дела, аз зная, че вие сте пълни с благост. Благост, мисля, той тук нарича пълнотата на добродетелите. И не казал – имате благост, но – пълни с благост. Със същата изразителност и продължава: изпълнени с всяко знание. Каква би била ползата ако макар и имащи любов не знаели как трябва да се държат с любимите си? Затова (апостола) прибавил: изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате едни други и не само да се наставлявате но и да наставлявате и другите. Има още

Беседа 26


БЕСЕДА 26

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто (14:14)

1. Апостолът първо спрял осъждащия брат и отклонил го от презрение, след това преминава към наставление и спокойно поучава по-слабия, показвайки и тук велика кротост. Той не казва, че този ще бъде наказан, не употребява даже подобен израз, но за да го убеди по-добре в справедливостта на думите си, само го освобождава от страха относно това и казва: зная и уверен съм. След това, за да не може никой от невярващите да възрази: „И какво от това, че ти си уверен? Ти все още не си толкова достоверен за нас, че да предпочитаме твоите думи пред самия закон и пред това, което ни е съобщено свише.“ – (апостолът) и прибавил: в Господа, тоест, че аз съм научил това от Господа, Той Сам ме е убедил в това, значи това не е присъда на човешки ум. Но кажи, в какво си убеден и какво знаеш? Че нищо не е само по себе си нечисто. Няма нищо нечисто по природа, казва (апостолът), но става нечисто по волята на употребяващия го и само за него бива нечисто, а не за всички. Има още

Беседа 23


БЕСЕДА 23

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Всеки човек да се покорява на властите, които са над него (13:1)

1. (Апостолът) разсъждава много за този предмет и в други послания, когато говори за покорството на слугите на господарите и на подчинените на началниците. Той прави това, за да покаже, че Христос е дал Своите закони, не за да подкопае общото държавно устройство, а за неговото подобряване и заедно с това желае да ни научи да не започваме излишни и безполезни войни. Стигат ни и козните, които застават срещу нас заради истината и няма нужда  да присъединяваме към тях излишни и безполезни изпитания. Забележи колко благовременно (апостолът) започнал да говори за този предмет. След като предложил на слушателя различните изисквания на любомъдрието и ги разположил да живеят в мир с приятели и врагове, научил ги да бъдат полезни и за щастливите, и за нещастните, за нуждаещите се и, да кажем накратко, за всички, след като насадил житие, подобно на ангелското, изтощил гнева, смирил високомерието и съвършено смекчил сърцата им – след всичко това, той предлага наставление за покорство на властите. На практика, ако трябва да въздаваме противоположното на обиждащите, то още повече следва да се покоряваме на вършещите добро. Но това подбуждение (апостолът) отлага за края на своето увещание, а сега не споменава за това доказателство, а ни призовава да правим това като осъзнат дълг. И желаейки да внуши, че всичко това е заповядано не само на миряните, но и на свещениците, и на монасите, той казал така: всеки човек да се покорява на властите, които са над него. Макар ти да си апостол или евангелист, макар да си пророк или някой друг, но подчинението на властите не подронва благочестието. И (апостолът) не казал просто -да бъде послушен, но – да се покорява. Първото основание за такова законоположение, което дава и достатъчно разумни доводи се състои в това, че властите са учредени от Бога. Има още

Беседа 22


 БЕСЕДА 22

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Благославяйте тези, които ви гонят, благославяйте и не кълнете (12:14)

1. Научил римляните как трябва да бъдат разположени един към друг и тясно свързвайки частите (на Христовото тяло), апостолът накрая ги извежда на външната битка, облекчавайки ги със своите предишни наставления. Както ако не си изправил своите лични дела, е много трудно да устроиш чуждите, така постигналите опитност в управлението на своите дела, много лесно се справят с външните. Затова и Павел върви по такъв пъти и задълженията към своите излага след задълженията към чуждите и казва: благославяйте тези, които ви гонят. Не казал: не помнете обидите, не си отмъщавайте, но поискал много повече: първото е свойствено и на мъдрия човек, а последното е свойствено единствено на ангелите. Има още