За една богословска карикатура


от Радостин Марчев

През последните няколко месеца ми се наложи да чета доста литература свързана със сравнение на някои богословски въпроси в православната и протестантската традиции. Едно от нещата, които забелязвам е, че разликите в разбирането на греха и неговото преодоляване рутинно се представя в две направления.

Първото е, че православието за разлика от протестантството отрича всяка идея за наследствена вина като част от учението за първородния грях. Най-просто това означава, че според протестантите вината свързана с първия грях на Адам се прехвърля  (вменява) на всички негови потомци. Резултатът от това е, че всеки човек се ражда виновен пред Бога.

Втората разлика е свързана с твърдението, че протестантите разглеждат греха и неговото преодоляване (т.е. теориите за изкуплението) в стриктно юридически термини и рамка докато православието се характеризира с едно по-терапевтично виждане, което разглежда греха като болест, която трябва да се лекува.    

И в двете твърдения има известна истина, но в същото време по своята същност те представляват карикатури.

Има още