Изборите и християнският политически манифест


от радостин Марчев

Тази неделя ние ще гласуваме. Изборите са важно нещо. Те не решават всичко, но решават много и имат потенциала да окажат влияние върху почти всяка сфера на живота ни. Има хора, които са толкова огорчени и обезсърчени, че вече не виждат смисъл да дават гласа си. Затова те апатично отказват да отидат до урните или „наказват” всички партии като не гласуват за нито една от тях. На практика с подобна постъпка наказаните в крайна сметка се оказват самите те.

Християните също ще гласуват и е очевидно, че изборите разпалват силни страни в немалко от тях. В това няма нищо лошо. Ние живеем в този свят и е редно да сме съпричастни и ангажирани с проблемите му. Ние избираме и (понякога) биваме избирани. Но аз се надявам, че именно като християни ние можем да видим по-голямата картина и по-далечния хоризонт.

Има още

Изборно пазаруване – нова серия


Резултат с изображение за shopping cart

от Радостин Марчев

През последните няколко седмици имах възможност да общувам с християни, за които по случайност знаех, че са с най-различни политически пристрастия. Темата нито веднъж не беше повдигната между нас и имахме пълно разбирателство. Смятам, че така и трябва да бъде. Църквата не е политическа организация, в която се гласува под строй. В нея вярващи с различни разбирания за това как най-добре следва да се управлява държавата могат да се съберат около един хляб и една чаша – с други думи около Христос. Моето убеждение е, че така и трябва да бъде в една страна с утвърдена многопартийна система, в която всеки гражданин има правото да следва съвестта си. Има още

По изборите (не в Свищов)


от Радостин Марчев

„На сводните избори генералът каза да гласувате за Пенча Телото“ (Алеко Константинов)

index

До ден днешен изпитвам твърде смесени чувства докато препрочитам политическите фейлетони на Алеко Константинов. От една страна е смехът от умело разказаната история, от друга – удивлението, с което авторът почти гениално улавя някои от най-вътрешните движения на родната ни душевност родила феномена „бай-Ганьо,” а от трета съжаление поради факта, че след толкова време в изборния фарс у нас не се забелязва особено голяма разлика – факт, който днешното поколение българи осезаемо изпитва на собствен гръб.

Политическата изява прилича на хамелеон, който преживява безброй превъплъщения, всяко от които намира своето място в някои от неизброимите ниши на обществения живот. През последните години аз с все по-засилен интерес наблюдавам този специфичен сегмент, в който политиката се пресича с религията – или ако трябва да съм по-конкретен християнството и то евангелското християнство. И макар че на фона на мащаба и магнитуда на религиозните емоции предизвикани от, например, битката между Тръмп и Клинтън в Америка нашата действителност бледнее има няколко неща, върху които, смятам, си заслужава да се замислим. Има още