ОБРАТНО В ПЪТЯ – 6
(лично изучаване на посланието към ефесяните)
от Радостин Марчев
Няма ясно прекъсване на мисълта на Павел между 4 и 5 глава[1]. Тя продължава практическите наставления за това как трябва да живеят християните като първите 14 стиха представят пред читателя два противоположни примера за подражание.
Темата за подражанието се вижда ясно още в ст. 1. където сме приканени да подражаваме на Бога. В контекста на цялостната идея на посланието вероятно става дума да подражаваме на прошката[2] – ние трябва да прощаваме така както Бог ни е простил, макар да не е имал никаква причина да Го прави[3]. Така ще стане ясно, че ние наистина сме Негови деца (ст. 1б) и Той наш Баща. По този начин наставлението на Павел може да бъде определено като насърчение към “семейна прилика.”
Това въведение веднага е последвано от втори призив – да подражаваме на любовта на Христос[4]. Павел онагледява това описвайки любовта на Христос като “принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.” Извиквайки в паметта на своите читатели идеята за старозаветните жертви, които са били изгаряни на олтара и тяхната миризма се е издигала към Бога апостолът я променя радикално придавайки й конкретно християнски смисъл. На кръста Христос принесе съвършената жертва, която е много по-приемлива (“благоуханна”) за Бога от всички останали жертви. Но жертвата на Христос беше водена от любов към другите. Следователно това е начинът и отношението един християнин да жертва. Разбира се, Павел няма в предвид принасяне на животни. Жертвата, която Христос принесе беше Самият Той. В Римл. 12:1 апостолът развива по-подробно идеята, която тук само загатва: “И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.” С други думи, начинът, по който живеем може да бъде истинска жертва на Бога, която да бъде приета и угодна пред Него. А за да бъде такава трябва да живеем подражавайки на Отец и Христос в милост и любов.
Това въведение от 1-2 ст. след това е развито в стихове 3-14 на основата на контраста светлина – тъмнина. Когато един човек повярва в Христос той става ново създание. Това е отразено чрез кръщелният символизъм (14 ст.)[5]. Но тази новост не може да остане единствено на нивото на мислите и възприемането на света – тя трябва да се изрази и в практически действия, т.е. да даде “плод” (9 ст.) [6] – иначе изобщо не е промяна.
Казвайки това, Павел не остава на нивото на абстракциите и привежда няколко много конкретни примера. Разбира се, те не са изчерпателни (всъщност на тях може с основание да се гледа като на продължение и обобщение на вече казаното от 4 гл.), но предлагат едно много конкретно онагледяване на неговата идея. Стих 3 изброява три порока – блудство, сребролюбив (приравнено на идолопоклонство в 5 ст.) и (донякъде неясно широкото) “всякаква нечистота.” Ст. 4 говори по-конкретно за греховете в говоренето като цинични, обидни и подигравателни думи.
Дал практична насока апостолът продължава като казва, че простото въздържане от подобни думи и действия не е достатъчно – вярващите трябва активно да им се противопоставят където и да се срещнат с тях (11 ст.). Той добавя няколко сериозни предупреждения – тези, които вършат подобни неща нямат място в Божието царство, колкото и да претендират, че вярват в Христос (5 ст.), трябва да търсят и откриват Божията воля за личното си поведение (10 ст.), трябва да внимават да не бъдат заблудени чрез “празни думи” (6 ст.), да не бъдат “несмислени” (ст. 15) и да “изкупват благовремието” (16 ст.).
Последно, в стихове 18-20, Павел представя един контрастен пример поведението на човек опиянен с вино и на християни изпълнен със Светия Дух. Сравнението вероятно не е избрано съвсем произволно – в денят на Петдесетница (Деяния 2) апостолите са били помислени именно за пияни. Но докато пияният човек с размътен ум вика с пълно гърло срамни песни християнинът трезво и с благодарност пее на Господа в сърцето си[7].
Всичко това е достатъчно ясно за съвременния читател не по-малко отколкото е било и за първоначалните адресати през 1 век. Не по-малко ясен е и практическият призив, който върви заедно с него. През 1 век вероятно първият и единствен пример за християнски живот, който ефесяните са виждали е бил този на Павел и на неговите съработници. Сега той иска от тях те да станат подражателни на този пример и сами да го представят на своите съграждани – съседи, приятели, бизнес партньори, колеги и членове на семейството. Ние не можем да си позволим да имаме по-нисък стандарт. В началото на 21 век с настъпването на т. нар. постмодерно време и ширещ се релативизъм голяма част от апологетиката използвана през 20 век е просто неадекватна. Високият стандарт на живот (подражаващ на Бог Отец и на Христос) обаче няма как да бъде нито релативизиран нито успешно оспорен. Той не изисква образование, красноречие или остроумие. Изисква вярност и посвещение към Бога съчетани с милост и любов към хората.
[1] Виж как Д. Стот навлиза в тази глава разглеждайки още 4.
[2] Виж F F Bruce The Epistles to the Colossians, to Philemon, and to the Ephesians, Eerdmans, 2010
[3] Тази тема вече беше разгледана в Част 2
[4] Темата за любовта на Христос е често срещана в павловият корпус. Виж Гал. 2:20; 1 Йоан 3:16; Еф. 5:25; Гал. 1:4; Римл. 8:32
[5] Много вероятно е този стих да е част от химн изпълняван при кръщението. Павел съвсем ясно го въвежда като цитат: “затова казва.” Той намира основа в старозаветни текстове като Ис. 26:19 и 60:1. Непосредственият контекст и развитието на мисълта в пасажа чудесно отговарят на една такава реконструкция.
[6] В ст. 9 вероятно оригиналната фраза е “плодът на светлината,” а сне “плодът на Духа” както е в някои манускрипти и преводи (напр. СИ и Цариградски).
[7] Може би химнът споменат в ст. 14 действа като допълнително онагледяване към този съвет в мисълта на Павел.
Rado's blog 