Спрете да използвате Еремия 29:11 извън контекст


СПРЕТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ЕРЕМИЯ 29:11 ИЗВЪН КОНТЕКСТ

от Томас Търнър

Еремия 29:11 се изписва на абитурентски картички, цитира се като насъречение към хора, търсещи Божието водителство и се предписв подобно на лекарска рецепта: „Вземай Еремия 29:11 два пъти дневно с вода и ми се обади утре сутрин. Мисля, че ще се чувстваш по-добре.“

„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ ни казва Еремия 29:11. Това е един от най-любимите и в същото време най-зле разбирани стихове в цялата Библия. Има още

Еремия, Септуагинта, свитъците от Мъртво море и непогрешимостта – 2


ЕРЕМИЯ, СЕПТУАГИНТА, СВИТЪЦИТЕ ОТ МЪРТВО МОРЕ И НЕПОГРЕШИМОСТТА

Какво точно имаме в предвид под „оригинален автограф”?

от Д. Даниел Хейс

images

Кога и защо западната църква се обърнала от LXX към МТ?

На този етап за нас би било полезно да си припомним каноничния процес свързан с LXX и МТ. LXX била преведена от еврейски учени очевидно в Египет около 200 пр. Хр. В предхристиянската епоха LXX била много популярна в еврейските среди и много почитана особено в диаспората. Брук В. Р. Пиърсън отбелязва, че по това време сред евреите дори съществувала традиция, че преводът на LXX е боговдъновен (Пиърсън говори за Писмото към Аристей, Аристобул, син Сирахов, Филон и Йосиф.). Идеята за вдъхновение изглежда растяла с напредването на времето[1]. Има още

Еремия, Септуагинта, свитъците от Мъртво море и непогрешимостта – 1


ЕРЕМИЯ, СЕПТУАГИНТА, СВИТЪЦИТЕ ОТ МЪРТВО МОРЕ И НЕПОГРЕШИМОСТТА

Какво точно имаме в предвид под „оригинален автограф”?

от Д. Даниел Хейсimages

Целта на това есе е да стимулира дискусиите сред евнагелските християни и диалога относно връзката на старозаветната текстова критика, каноничността и ученията за непогрешимостта и вдъхновението. Наблюдението ми е,че съществува слабо взаимодействие и размяна на идеи между тези, кото се борят с детайлите на текстовите проблеми на една книга като Еремия (т.е. текстовите критици) и тези, които прекарват времето си занимавайки се с детайлите на непогрешимостта и вдъхновението (най-вече систематичните богослови). Така от една страна евнагелските учени, които пишат за текстовата критика (Брус Уолтке, Елис Бротсмън, и т.н.) рядко виждат връзката между своята работа и въпроса за непогрешимостта и вдъхновениет. От друга страна систематичните богослови, които пишат по въпросите за вдъхновението и непогрешимостта излежда са в почти пълно неведение за връзката със старозаветната тектoва критика. Има още