За кого говори Павел


Римл. 2:11-16 като кратко екзегетично упражнение

от Радостин Марчев

Първите 3 глави от посланието на апостол Павел към римляните отдавна са виждани от много тълкуватели като текст постановяващ всеобщата греховност на човечеството пред Бога.[1] В гл. 1 апостолът заявява, че езичниците нямат извинение поради общото двойно откровение на природата и съвестта, което им е било дадено. В гл. 2 той допълва, че същото се отнася и за евреите въпреки претенциите им, че са избран народ. Макар че са получили откровение и чрез тях Бог да желае да донесе спасение на света те също се оказват част от всеобщия проблем. Накрая, в гл. 3, апостолът обобщава своята идея за всеобщата греховност добавяйки една дълга катена от старозаветни цитати като доказателство за това.

В цялото това логическо движение на мисълта обаче Римл. 2:12-16 стои сякаш не на място. Има още