Още веднъж за жените дякони


от Радостин Марчев

Преди време написах, че жените в продължение на векове са били ръкополагани както на изток така и на запад за дяконско служение – един от трите основни църковни чина (заедно с епископа и презвитера) на древната църква. Нещо повече, аз настоявах, че това е отразено в нашите Библии – напр. в текстове като Римл. 16:1 и 1 Тим. 3:11-12 – но често е прикрито чрез лоши преводи. Понякога това се прави напълно съзнателно.

По-долу публикувам превод на църковна молитва използвана специално за ръкополагане на дякониси. Тя е практически идентична с тази за ръкополагане на мъже дякони. Била е в употреба през 8 век във Византийската църква в Константинопол, а автентичността й не подлежи на съмнение.   

Гръцкия и английския текст могат да се намерят на следния адрес

О, Боже, свети и всемогъщи, Който си осветил жените чрез раждането в плът на Твоя единороден Син и наш Бог от Девата и си дал благодатта и очакването на Светия Дух не само на мъжете, но и на жените; погледни сега, Господи, на Твоята слугиня и призови я за делото на Твоето дяконско служение, изпрати върху нея изобилния дар на Светия дух. Пази я в Своята правосалвна вяра, в непорочно поведение и винаги направлявай служеието й според Своята воля.  Понеже на Теб подобава всяка почит, слава и поклонение, на Отца, и Сина, и на Светия Дух. Амин.

След „Амин” дякона се моли както следва:

В мир нека се помолим на Господа. За мир отгоре и нашето спасение, нека да се помолим на Господа. За мира на целия свят, нека да се помолим на Господа. За нашия архиепископ… и за неговите свещеници, помощници, служители, мир, здраве, спасение и за делото на ръцете им, да се помолим на Господа. За тази, която сега се ръкополага за дякониса и за нейното спасение, нека да се помолим на Господа. Бог, който обича хората да й даде благодат за чисто и безукорено дяконско служение, нека да се помолим на Господа. За нашето спасение (смили се за нас и опази ни, о,  Боже, чрез Своята благодат).

Когато молитвата е изказана от дякона и епископа все още е положил ръката сивърху главата на ръкополаганата дякониса, той се моли казвайки:

Суверени Господи, Ти, който не отхвърли жените предлагащи себе си и желаешщи да служат в светия Ти дом според подобаващото, а си ги приел в чина на служителите, дай благодатта на Светия Си Дух върху тази Твоя слугиня, която желае да Ти се предаде и я изпълни с благодатта на дяконството, точно както Си дал благодат за дяконството на Фива, която Си призовал за това служение. Боже, дай й да може да пребъдва непорочна в светите ти храмове, да живее подобаващо и най-вече да бъде чиста. И направи служителката Си съвършена, така че заставайки пред съдийския престол на Христос да може да получи достойна награда за добрия си живот. Заради милостта и любовта към хората на Твоя единороден Син, заедно с когото Си благословен (заедно с всесвятия, добър и животоврен Дух, сега и вевеки. Амин).

О, и обърнете внимание на примера за жена дякон, който изрично се дава в молитвата – Фива от Римл. 16:7! Колкото по-скоро престанем да я представяме като „служителка” и започнем да я изписваме „дякон(иса)” толкова по-добре. Верността ни към Библията като към Божие слово изисква това.  

Александрийската църква възстановява дяконисите


3081454601_36312752a91

На 16.11.2016 Светия Синод на Александрийската православна църква прие решение да възстанови чина на дяконисите.

За събитието можете да прочетете ТУК.

Настоящото ниво на исторически изследвания не оставя съмнения, че в древната църква е имало жени-дякониси както и че върху тях се е извършвало реално ръкоположение практически идентично на това на мъжете дякони. Това на практика ги е превръщало в част от клира. Спорове се водят дали техния чин и служение са били напълно идентични с този на мъжете дякони, които и до днес съществуват в православните църкви.

Преди това подобно решение е било взето и от страна на Еладската православна църква, но до този момент не е направено почти нищо за неговото практическо осъществяване.

Какво точно означава решението на Александрийската църва предстои да видим. Все още има доста неща, които остават неясни. Такива са например въпросите за ръкополагането на дяконисите, тяхната принадлежност (или не) към клира както и същността на тяхното служение в съвременния контекст.

Предстои да видим какво ще е развитието.