Добродетели


ДОБРОДЕТЕЛИ

от Н. Т. Райт

(текстът е част от книгата „After you believe: why Christian character matters”)

indexИ така, кои са християнските добродетели и как можем да ги усвоим? Преди да говорим за това обаче трябва да кажем няколко думи за начинът, по който явно християнските добродетели – смирение, търпени, въздържание и любов – са се развили във времет

Смирението, поне в западния свят, с течение на времето си е извоювало един неохотен респект. Вярно, някои философи (най-вече Ницше) са го нападали, отхвърляйки го като нещо слабо, безгръбначно, причината или знакът за дегенерацията на човека вместо като нещо истински благородно. Смирението лесно може да бъде пародирано от една страна и имитирано от друга. Нито едното нито другото са приятна гледка. Фалшивото смирение е също толкова непривлекателно колкото прекомерното подмазвачество. (Само два пъти съм получавал писма подписани с „Ваш покорен слуга” като и в двата случая беше ясно, че никой от хората, които ми пишеха няма намерение да направи това, което предлагах.) Но нашата култура се е променила в значителна степен от древния свят където себеизтъкването е била очаквана норма – където, например, Цицерон можел да поздрави Рим за добрият му късмет да се възроди точно когато той е консул и където Август можел да напише книга за собствените си постижения и след това да заповяда тя цялата да бъде издълбана на камък на брега на река Тибър, така че да може да бъде четена и до днес. На нас не ни харесва когато днес хората започват да се държат по този начин и сме склонни да им го покажем доста остро. До тази степен нещо от християнската добродетел на смирението е останала, поне външно, в пост-християнската западна култура. Има още