Ти си това, което обичаш – завършен

от Джеймс К. А. Смит

1. Ти си това, което обичаш: Да обичаш е човешко
2. Може би не обичаш това, което си мислиш: Да се учим да четем „светските“ литургии
3. Духът ни среща там където сме: историческо поклонение за постмодерната епоха
4. Коя е твоята история: наративът на формиращото християнско поклонение
5. Пази сърцето си: литургиите на дома
6. Учи децата си: Да учим със сърцата си
7. Правиш това, което искаш: призивни литургии
8. Благословение

Според мен книгата на Джеймс Смит е една от най-важните писани през последните години. Тя повдига въпроса за начина, по който се формира нашето поведение, а отговорите, които дава със сигурност ще изненадат много хора. Това, което той казва се отнася с пълна сила и за култивиране на християнски духовен живот. И макар че днес идеята за формиране на добродетели чрез практика, повторение и изграждане на навици (без това по никакъв начин да омаловажава действието на Св. Дух) да не е нито популярно нито дори особено познато в историята на християнството то е оставило забележима следа.

Искрено се надявам повече хора да прочелата книгата.

Правиш каквото искаш: призивни литургии – завършен

от Джеймс К. А. Смит

Всичко е от значение

Вашата мисия (трябва да изберете да я приемете)

Традиция за иновации

Дарът на ограниченията

Празнични литургии

Благословение

от Джеймс К. А. Смит

We shall not cease from exploration

And the end of all our exploring

Will be to arrive where we started

And know the place for the first time.

—T. S. Eliot, “Little Gidding”

Поклонението завършва с изпращане: ние сме се събрали поради благодатта на нашия (пред)създаващ Бог, за да станем носители на образа, с който Той ни е създал именно, за да можем да бъдем изпратени в света като посланици на примирението (2 Кор. 5:17-20). Бог, Който Сам е любов пренарежда нашите собствени разбъркани любови, привличайки най-дълбоките ни желания обратно към Себе Си, така че ние да можем истински да обичаме своите ближни заради Него. Духът идва да живее в нашите любови не просто, за да ги обнови, но и за да можем да обичаме дори неприятелите си. За това сме били създадени: да обичаме това, което обича Бог. Нашият telos ни връща към самото ни начало. Ние сме създадени, за да бъдем изпратени.

Празнични литургии

от Джеймс К. А. Смит

С какви ритуали започвате деня си? Мнозина от нас са усвоили ежедневни навици без да се замислят много над тях. Сутрешните ни ритуали вероятно включват един цикъл на проверка – на мейли, фейсбук, туитър или Уол стрийт джърнал. Ако някой марсиански антрополог кацне в нашия офис или на масата ни за закуска той може да приеме изгърбената ни над самртфона стойка като вид религиозно поклонение пред някакъв електронен талисман.

Традиция за иновации

от Джеймс К А Смит

Много евангелски християни започват да утвърждават този по-широк смисъл на мисията и едно по-холистично богословие на творението, което утвърждава не само Великото поръчение, но и културния мандат[1]. Както Гейб Лайънс показва в The Next Christians, евангелските християни привнасят едно активистко благочестие към няколко различни културни “канала” – от политиката и технологиите до модата и изкуството. Младите евангелски християни са енергични социални работници интересуващи се от творчество, изобретения и иновации отвъд тясната сфера на църквата. Те също така силно се интересуват от въпроси свързани със справедливостта, потисничеството и социалното безредие. Те желаят да „възстановят” един пречупен свят, искат едновременно да пресъздадат света наново и да го сложат в ред[2]. Очаквам много мейнланй протестанти да бъдат насърчени виждайки, че накрая те се включват в тези начинания.

Вашата мисия (Трябва ли да изберете да я приемете)

от Джеймс К А Смит

Учението за творението не е просто метафизика – едно твърдение какво представлява космоса. Вместо това мислете за библейското богословие на творението както за един манифест, като за заповед, за заръка. По-важно, библейското учение за творението е едно възлагане, мисия, заръка, която ни изпраща в божия добър, но пречупен свят с един призив. Можем да обобщим тази поръчка с три думи: отразяване, развитие и покоряване. Това са думи свързани с нещо, което трябва да се направи, думи изкисващи действие. Нека да обясня всеки един от тези елементи в малко повече детайли.

Да учим със сърцата си – завършен

от Джеймс К.А. Смит

1. Учете децата си добре
2. За какво копнеят истинските поклонници
3. Младежко служение за литургични животни – 1
4. Младежко служение за литургични животни – 2
5. Младежко служение за литургични животни – 3
6. Младежко служение за литургични животни – 4
7. Обучение на въображението
8. Реформиране на формиращите: обучение, което формира
9. Ритуали на преход

Ритуали на преход

от Джеймс К А Смит

Ако литургиите са педагогии на желанията тогава този модел има следствия за всяко ниво на образованието, от К-12 до колежа или университета както и за семинарията. Следването на тази идея беше основния фокус на моята книга Desiring the Kingdom – една картина допълнително допълнена от Teaching and Christian Practices[1], така че тук няма да я повтарям.

Реформиране на формиращите: обучение, което формира

от Джеймс К. А. Смит

Аз станах по-добър преподавател веднага щом станах еретик.

Обучение на въображението

от Джеймс К. А. Смит

Част от тези идеи могат да се използват и в класните стаи, особено в християнски училищен контекст или при домашно образование. Ако литургиите формират това означава, че те са скрити педагогии или стратегии за обучение, които могат да бъдат използвани и в учебна обстановка извън стените на църквата[1]. Това променя целта и задачата на християнското образование, така че то не е свързано с обучението на децата за вярата, нито пък означава просто да ги учим да гледат на света от една „християнска перспектива”. Едно холистично християнско обучение прави тези две неща, но също така има за цел и да въведе децата във вярата, виждайки училищата като допълнителни възможности за създаване на учебна обстановка, която не просто информира, а и формира. Една холистична християнска учебна обстановка не храни единствено интелекта, тя подхранва и въображението.

Младежко служение за литургични животни – 4

от Джеймс К А Смит

И така, как може да изглежда едно формиращо младежко служение за литургични животни? Не е нужно да правим революции. Точно обратното, формиращото младежко служение се основава на няколко основни убеждения и практики.

Младежко служение за литургични животни – 3

от Джеймс К А Смит

Това ме връща към един от най-обичните ми спомени като баща. През първата ми свободна от преподаване година, която прекарах в Кеймбридж, Англия, имахме възможност да прекараме няколко дена в Париж благодарение на едни приятели, които ни подслониха. Взехме ферибота от белите скали на Дувъра, слязохме в Кале и след подкарахме нашата английска кола с десен волан по дяната страна на френските пътища към Париж. През следващите няколко дена търсихме начини да разгледаме града на светлината вписвайки се в ограничения си бюджет. Това в общи линии означава много ходене пеша и гледане сградите отвън. Един ден се разхождахме по улиците на Монтмарте, които ни отведоха до един квартал обитаван от импресионистите, на който е сниман филмът Молен Руж. Докато планирахме обиколката си за следващите няколко часа напред дадохме на всяко от децата си по една монета от две евро. Казахме им „Можете да ги похарчите за каквото искате” (без да им обясняваме, че с тях не могат да си купят кой знае какво).

Младежко служение за литургични животни – 2

от Джеймс К. А. Смит

Докато съвременното младежко служение насърчава сърдечната искреност и издигнатите ръце подобна парадигма всъщност отразява „превъплъщението” на християнската вяра в модерността (терминът е на Чарлз Тейлър и е разгледан по-подробно в глава 4). След като сме свели християнството до едно послание можем да създадем емоционално усещане, което да действа като вход за разпространение на посланието. Но това е знак, че ние сме се отказали от въплътените форми за формиране завещани ни в литургията и духовните дисциплини. Вместо това ние сме създали едно младежко служение, което бърка екстровертността с вярност. Ние ефективно предаваме на младите хора идеята, че искрения последовател на Исус е синоним на „запален” за Исус, въодушевен за Исус, сякаш ученичеството е било синоним на насърчаване на едно буйно, весело, жизнерадостно, забързано за Исус разположение подобно на това, което можем да намерим във жизнерадостен клуб или забавно мероприятие.

Младежко служение за литургични животни – 1

от Джеймс К А Смит

Сравнете атриума на залата за катехизис в църквата Добрият пастир с една съвсем различна сцена. Влизате във високо място предназначено за деца, което съчетава множество елементи на аркада, кафе, танцувален клуб и семейна стая за почивка. Стаята е заредена с енергия, едно жестоко чувство на голо щастие, което е синоним на „оптимистичен” – дори когато се опитва да предаде идеята, че това е място където младите хора са добре дошли дори когато се чувстват „кофти”. Преди всичко това е място, което с всички сили се стреми да бъде място където младите хора желаят да бъдат. Няколко деца са се събрали около Xbox и играят видео игри, така както биха правили това в мазето на някой приятел. Други се изтягат на канапета, гледат инстаграм и небрежно разговарят един с друг за това какво им се е случило през седмицата. Други пък са се надвесили над маси отрупани с понички, сок и бонбони.

За какво копнеят истинските поклонници

             от Джеймс К. А. Смит

Ако надникнете в неделното училище в Епископалната църква св. Георги в Нешвил веднага ще забележите, че мястото е до известна степен отражение на залата за богослужения. Обичайните фланелограф и плакати с библейски стихове за запаметяване подозрително липсват. На тяхно място има нещо, което напомня някаква лаборатория за поклонение. Подобно на практическия опит при който трябва да запалите горелката на Бунзън или да постигнете химична реакция, която шуми и расте това място за млади ученици предлага на децата шанс да се потопят в същите реалности, които се преживяват и горе, в залата за поклонение. Тук децата учат вярата по начини, които са повече осезателни отколкото дидактични. Това е мястото където те се учат, да се изразим така, да хващат котката за опашката.

Да учим със сърцата си

Учете децата си добре

Да учим наизуст

от Джеймс К А Смит

Израстнах в Ембро, малко селце в югозападен Онтария. Ембро беше толкова малко, че не нямахме дори един светофар необходим за придобиване статута на малко градче. Подобно на мнозина други, които са израснали в конкретна обстановка познавах Ембро като петте си пръста – може да се каже, че го знаех наизуст. Но начинът, по който познавах Ембро е показателен за начина, по който мислим за преподаването и ученето „наизуст”.

Пази сърцето си – завършен

1. Литургиите на дома

2. Литургични уроци за домостроителство -1

3. Литургични уроци за домостроителство -2

4. Литургични уроци за домостроителство – 3

5. Пазете сърцата си

6. Да изграждаме катедрали в домовете си

Да изграждаме катедрали в домовете си

от Джеймс К. А. Смит

В своята книга Communities of Practice Етани Венгър разказва една история за двама каменоделци. Всеки е попитан какво прави. Единият отговорил: „Оформям този камък в съвършен квадрат”. Вторият казал: „Строя катедрала”.[1]

Мога да си представя как първия каменоделец се замисля за миг върху отговорът на втория и след това си казва: „Точно така. Бях забравил. Ние строим катедрала”.

Пазете сърцата си

от Джеймс К. А. Смит

Образът на семейство съставено то деца и родители винаги е бил неясен за мен. Разбира се, той представата за семейство, в чийто център са майката и бащата и около които като сателити обикалят децата, а всички заедно служат като една от основните обществени единици. (Част от тъжното положение на нашата епоха е, че една такава картина днес се смята за старомодна и остаряла.) Но като израснал по времето на студената война и формиран от филми като „Червена зора” за мен идеята за подобно семейство също така носи конотациите на бомбено убежище или бетонен бункер, една крепост, която ни защитава от опасностите на злия свят.

Литургични уроци за домостроители – 3

от Джеймс К. А. Смит

Едно мълчаливо разбиране за семейството и дома е изказано в кръщението както и в брачните церемонии. В тези ритуали ние се учим как да бъдем семейство дори ако не винаги мислим за това съзнателно. Когато посетите сватбата на своя братовчед, след това на своя съквартирант и след това на племенника си вие абсорбирате „под радара” едно разбиране за това какво трябва да представлява семейството – точно както сте научили какво става когато дърпате котката за опашката. Това също е част от нашето потапяне в културата където трябва да култивираме нашите културни „апокалиптични” способности да четем с разбиране културните сватбени литургии.

Литургични уроци за домостроители – 2

от Джеймс К А Смит

Заветът ни свързва заедно като една общност, един „град” (полис, както казвали гърците – един вид „република”). Ако ние сме една нова форма на полиса ние сме и нова форма на семейството, „Божието семейство” (Еф. 2:19). В Божието семейство има релативизиране на кръвната връзка. Нашите обещания в кръщението – както родители и като общност – показват, че „семейството” не е просто една затворена единица, на която хората често се покланят като на идол. Ако християнските общности наистина желаят да живеят значимостта на своето кръщение те ще трябва да станат общности, в които кръвните родствени връзки са подчинени на кръвта на Христос.[1]

Литургични уроци за домостроители – 1

от Джеймс К. А. Смит

В поклонението ние се учим на нива, които не винаги осъзнаваме. Практиката на християнското поклонение носи библейски истини, които понякога могат да бъдат повече уловени отколкото осмислени. Те показват какво Бог желае за нас по начини, които могат да бъдат по-силни от обясненията. В църковното поклонение са втъкани важни практики за това какви са благоденстващите домове и семейства. По-ясното им разбиране може да ни даде мъдрост за това как да построим литургично домовете си. Нека да разгледаме две силни картини на покланящи се домове: кръщение и брак.

Литургиите на дома

от Джеймс К. А. Смит

„Ние го обичаме понеже Той пръв ни е обикнал” (1 Йоан 4:19). Тази истина е освежаващото напомняне на това, което описвам: моделът на човешките същества като обичащи и видението за ученичество, което произлиза от него. Божествената инициатива на любовта към нас – дори ако сме врагове (Римл. 5:8-10) – е първата благодат, която едновременно прави възможна и възбужда нашата любов. И обърнете внимание, че забележителното, красиво твърдение на Йоан не е просто, че ние обичаме Бога понеже Той първи ни е обикнал, а че ние обичаме понеже Той първи ни е обикнал. Дори дезориентираните ни любови свидетелстват за факта, че сме създадени по Божия образ.

Коя е твоята история – завършена

от Джеймс К А Смит

1. Да схванем евангелието със сърцата си

2. Поклонението ни характер-изира

3. Поклонението ни възстановява

4. Сюжети: наративната рамка на християнското поклонение

5. Интерлюдия: някои трудни въпроси

6. Дарът на изповедта

Дарът на изповедта

от Джеймс К. А. Смит

Нека да дам един пример: практиката на изповедта и увереността, че ни е простено. Това е само една част от цялостната история разказвана в християнското поклонение, но тя може да покаже какво е заложено на карта когато пропускаме елементи от тази история в поклонението.

Интерлюдия: някои трудни въпроси

от Джеймс Смит

Какво обаче става ако общностното поклонение не изглежда по този начин? Ако не можете да видите нищо, което да се приближава до този наративен сюжет в неделните събирания в метната си църква? Е, с известен страх и трепет, аз ще кажа три неща.

Сюжети: наративната рамка на християнското поклонение

от Джеймс К. А. Смит

В своите традиции (оттук неговата „католичност”, неговата универсалност)[1] историческото християнско поклонение отразява един основен сюжет или разказ, чийто център е божието благодатно примирение на всичко със Себе Си (Колосяни 1:20). Мнозина са отбелязвали, че историческото християнско поклонение приканва общността в една история състояща се от 4 действия:

На път със свети Августин

от Радостин Марчев

За много хора една от най-чаканите християнски книги за 2019 е On the Road with Saint Augustine: A Real-World Spirituality for Restless Hearts (Brazos Press, Октомври, 2019) на Джеймс К. А. Смит. Смит е преподавател по философия и богословие в колежа „Калвин.” Макар и с нетипично за един християнин образование – специализирал съвременна френска философия, вкл. деконструкцията на Дерида – той е проникновен културен критик, който умее да напипва важни съвременни въпроси и (не по-малко важно) да ги предава по разбираем за съвременните хора начин.

Поклонението ни възстановява

от Джеймс К. А. Смит

Формиращото християнско поклонение чертае една картина на Господната красота – и едно видение за шалом-а, който Той желае за творението – по начин, който пленява въображението ни. Ако действаме в съответствие с това, за което копнеем и ако копнеем за това, което е пленило въображението ни тогава реформиращото християнско поклонение трябва да плени въображението ни. Това означава, че християнското поклонение трябва да ни срещне като естетически творения, които са повече докоснати отколкото убеждавани. Въображението ни е един естетичен орган. Сърцата ни са струни на инструменти, на които свирят историите, поезията, образите и метафорите. Ние тактуваме с естетическите си нозе в ритъма на барабаните, които чуваме във въображението си. Както отбелязахме в глава 1 Антоан дьо сент Екзюпери улавя това добре: „Ако искаш да построиш кораб не карай хората да събират дърва и не им възлагай задачи и работа, а ги научи да копнеят за безбрежността на морето.”

Поклонението ни характер-изира

от Джеймс К. А. Смит

Всяка литургия, казваме ние, е ориентирана към някакъв telos – едно подразбиращо се видение за добруване, което се открива в ритуалите. Хората формирани посредством подобни литургии след това се превръщат в хора, които се стремят към и желаят тази цел. Затова ако без да мислим се потапяме в литургиите на консумеризма след време ще „научим,” че целта на човешкия живот е придобиване и консумиране. „Каква е основната цел на човека?” пита консумеристкия катехизис. „Да събира притежания с илюзията, че ще им се наслаждава завинаги.” Или, ако се потопим в това, което Августин описва като „светски ритуали” от различните места на „земния град” ще бъдем формирани така, че да търсим властта като наш telos и да живеем по съответния начин.