In memoriam – Джеймс Дън


Вчера, на 26.06.2020, на 81 годишна възраст, почина големият новозаветен учен Джеймс Д. Г. Дън.

Дън е роден на 21 Октомври 1939 година. Учи икономика и статистика в университета в Глагоу. След дипломирането си се насочва към богословието и защитава докторска степен в Кеймбридж. Преза целия си живот преподава в университетите Нотингам и Дърам. Лицензиран служител към Шотландкста църква, макар че по време на престоя си в Нотингам проповядва в Методистка църква. Има още

Какво е евангелието?


Резултат с изображение за Neither jew nor greek Dunn

Джеймс Дън прави изключително проницателен коментар относно смисъла на думата „евангелие.“ Говорейки за Марк, който вероятно е първото написано евангелие, той обръща внимание че неговият автор, съзнателно или не, на практика създава нов литературен жанр – наречен именно евангелие. Последният е припознат като такъв от ранните християни и се налага в историята. Фактът, че днес ние наричаме първите четири книги от Новия Завет с това име би трябвало да ни подскаже нещо важно за съдържанието на понятието.

По-нататък Дън пише:

Наричайки историята на цялостната мисия на Исус,  а не само Неговата смърт и възкресение „евангелие“ Марк подчертава, че двете неща не могат да бъдат разделяни. Смисълът на Исусовата мисия не може да бъде схванат напълно отделно от Неговата смърт и възкресение, но и пълното значение на смъртта и възкресението на Исус не могат да бъдат схванати отделени от контекста на Неговата мисия като цяло. Да се цени мисията на Исус разделена от Неговата смърт и възкресение би означавало тя да се изкриви. Но да се цени описанието на Исусовата смърт и възкресение отделена от Неговата мисия като цяло би било еднакво подвеждащо.  Евангелието за страданията на Исус било централната, но не и единствената част от посланието за Божието царство.“

Днес, когато голям брой християни и дори цели църкви са склонни да прегръщат едно евангелие, което не просто набляга на кръста, но изключва всичко останало от живота на Исус като второстепенно това е чудесно и необходимо напомняне. Може дори да се окаже, че някои от тези, които гласовито претендират, че познават най-добре евангелието всъщност са изрязали големи и важни части от него.

Божията правда- завършен


от Джеймс Дън

james-dunn

1. Мартин Лутер и обременената съвест

2. Правда за езичниците: Павел и оправданието чрез вяра

3.Божията правда

Текстът представлява първите 3 глави от книгата The Justice of God: A Fresh Look at the Old Doctrine of Justification by Faith писана съвместно от Джеймс Дън и Алън Сагет.

Преводът включва единствено частта написана от Д. Дън Има още

Божията правда


от Джеймс Дън

james-dunn

Има още едно измерение на нашия предмет, което не трябва да забравяме. За него ние трябва да се върнем обратно към Стария Завет. Вече видяхме колко е важно да се придвижим отвъд традиционното реформаторско разбиране за оправданието чрез вяра към по-ранния контекст на Павел. Сега трябва да минем отвъд Павел към по-ранния език, от който той черпи. От Лутер към Павел; от Павел къ Стария Завет. Единствено по този начин ние ще бъде в състояние да съберем различните нишки, които заедно съставляват моделът на Божията правда така както тя е разбирана в библейската традиция.

Смисълът на това е, че „правдата” или „оправданието” е изцяло старозаветна концепция. Лутер бил в състояние да определи идеята за „оправдание чрез вяра” като централна за неговото преформулиране на християнското послание понеже Павел до голяма степен вече бил направил това в своето оригинално твърдение за смисълът на християнството. Но Павел не е измислил тази концепция или език. Когато Павел извежда на преден план езикът за правда/оправдание той използвал езикът на Стария Завет. Както щe видим Павел се потопил в една важна тема на старозаветните писания. Има още

Правда за езичниците: Павел и оправданието чрез вяра


 

ПРАВДА ЗА ЕЗИЧНИЦИТЕ: ПАВЕЛ И ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА

от Джеймс Дън

james-dunn

Видяхме как Лутер чете обратно своята собствена опитност в тази на Павел. Видяхме как опитността на Павел и неговият протест срещу юдаизма от неговото време са били разбирани в светлината на лутеровите опитност и протест. Но ние също така отбелязахме, че лутеровия прочит на Павел е до известна степен погрешно разбиране на Павел. Павел не споделя опитността на неспокойна съвест характерна за Лутер преди неговото обръщение. И учението на Павел за Божията щедрост в приемането на грешниците по благодат е изцяло еврейска по своя характер.

Можем ли да поправим или да подобрим този прочит? Какви последствия може да има едно по-ясно разбиране за това какво има предвид Павел под оправдание чрез вяра и Божията правда за едно свежо богословско разбиране? Има още

Мартин Лутер и обременената съвест


от Джеймс Дън

james-dunn

По някое време през 1515 или 1516 г. Мартин Лутер направил великото откритие, от което се родила Реформацията. Той открил „оправданието чрез вяра“ – едно учение, което оттогава стои в центъра на протестантското мислене. Не е прекалено да кажем, че това откритие преобразило европейското християнство и заедно с това политическата и културната европейска история. Но това било и учение, което накарало Лутер да скъса с Римската църква и църковните водачи и владетели да вземат страна за или против Реформацията с всички произлизащи от това последствия. Има още

Оправдание чрез вяра и съд според делата в богословието на Павел – завършен


от Джеймс Дън

james-dunn

ЧАСТ 1

ЧАСТ 2

Джеймс Д. Г. Дън (роден 21.10.1939 е британски новозаветен учен и в продължение на много години Lightfoot Professor of Divinity в университета на Дъръм.

Дън има МА и BD от университета в Гласгоу и PhD и DD от Кеймбридж. За 2002 Дън е бил президент на Studiorum Novi Testamenti Societas, международна органиозация за новозаветни изследвания. Сами трима британски учени са били избирани на този пост в продължение на 25 години. От 2006 той става член на Британската академия.

През 2006 е публикуван сборник посветен на проф Дън съдържащ статии от 27 новозаветни учени свързани с новозаветното изследване и Светия Дух.

Дън (заедно с Н. Т. Рай и Е. П. Сандърс) е свързван по-специално с т. нар. Нова перспектива върху Павел.

Той е ръкоположен сужител на Шотландската църква и местен методистки проповедник.

Публикациите на проф. Дън включват:

  • James D. G. Dunn (1970). Baptism in the Holy Spirit (Studies in Biblical Theology Second Series 15). London: SCM Press.
  • James D. G. Dunn (1975). Jesus and the Spirit. London: SCM Press.
  • James D. G. Dunn (1985). The Evidence for Jesus. Philadelphia: Westminster Press. ISBN978-0-664-24698-3.
  • James D. G. Dunn (1980). Christology in the making: a New Testament inquiry into the origins of the doctrine of the incarnation. Philadelphia: Westminster Press. ISBN0-664-24356-8.
  • James D. G. Dunn (1988). Romans 1-8, 9-16. Waco, Tex: Word Books. ISBN0-8499-0252-5.
  • James D. G. Dunn (1990). Jesus, Paul, and the law: studies in Mark and Galatians. Louisville, Ky: Westminster/John Knox Press. ISBN0-664-25095-5.
  • James D. G. Dunn (1990). Unity and diversity in the New Testament: an inquiry into the character of earliest Christianity. London: SCM Press. ISBN0-334-02436-6.
  • James D. G. Dunn (1991). The Partings of the Ways between Christianity and Judaism and their Significance for the Character of Christianity. London: SCM Press. ISBN0-334-02508-7.
  • James D. G. Dunn (1993). The Epistle to Galatians. Peabody, Mass: Hendrickson Publishers. ISBN1-56563-036-X.
  • James D. G. Dunn and Alan M. Suggate (1994). The justice of God: a fresh look at the old doctrine of justification by faith. Grand Rapids, Mich: W.B. Eerdmans. ISBN0-8028-0797-6.
  • James D. G. Dunn (1996). The Epistles to the Colossians and to Philemon: a commentary on the Greek text. Grand Rapids, Mich: William B. Eerdmans Publishing. ISBN0-8028-2441-2.
  • James D. G. Dunn (1998). The theology of Paul the Apostle. Grand Rapids, Mich: W.B. Eerdmans Pub. ISBN0-8028-3844-8.
  • James D. G. Dunn (editor) (2003). The Cambridge companion to St. Paul. Cambridge, UK: Cambridge University Press. ISBN0-521-78694-0.
  • James D. G. Dunn, general editor, editor of the New Testament; John W. Rogerson, editor of the Old Testament and Apocrypha (2003). Eerdmans commentary on the Bible. Grand Rapids, Mich: W.B. Eerdmans. ISBN0-8028-3711-5.
  • James D. G. Dunn (2003). Christianity in the Making: Vol. 1, Jesus Remembered. Grand Rapids, Mich: William B. Eerdmans Publishing. ISBN0-8028-3931-2.
  • James D. G. Dunn (2005). A New Perspective On Jesus: What The Quest For The Historical Jesus Missed (Acadia Studies in Bible and Theology). Grand Rapids, Mich: Baker Academic. ISBN0-8010-2710-1.
  • James D. G. Dunn (2007). The New Perspective On Paul. Grand Rapids, Mich: W.B. Eerdmans Publishing. ISBN0-8028-4562-2.
  • James D. G. Dunn (2008). Christianity in the Making: Vol. 2, Beginning from Jerusalem. Grand Rapids, Mich: William B. Eerdmans Publishing. ISBN0-8028-3932-0.
  • James D. G. Dunn (2009). The Living Word (second edition). Minneapolis, MN: Fortress Press. ISBN978-0-8006-6355-1.
  • James D. G. Dunn (2010). Did the first Christians worship Jesus?. London – Louisville, KY: Society for promoting Christian knowledge. ISBN978-0-281-05928-7.
  • James D. G. Dunn (2011). Jesus, Paul, and the Gospels. Grand Rapids, Mich: William B. Eerdmans Publishing. ISBN978-0-8028-6645-5.
  • James D. G. Dunn (2013). The Oral Gospel Tradition. Grand Rapids, Mich: William B. Eerdmans Publishing. ISBN978-0-8028-6782-7.
  • James D. G. Dunn (2015). Christianity in the Making: Vol. 3, Neither Jew nor Greek: A Contested Identity. Grand Rapids, Mich: William B. Eerdmans Publishing. ISBN978-0-8028-3933-6.

Оправдание чрез вяра и съд според делата в богословието на Павел – 2


АКО ПАВЕЛ МОЖЕ ДА ВЯРВА КАКТО В ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА ТАКА И В СЪД СПОРЕД ДЕЛАТА ЗАЩО ТОВА ТРЯБВА ДА Е ПРОБЛЕМ ЗА НАС?

от Джеймс Дън

james-dunn

Даден статус или трансформация на човека?

Тук аз се обръщам към продължителният спор между реформираното и католическото богословие в тази връзка обикновено изразявано чрез въпроса дали правдата е „вдъхната” или „вменена.” Дали Христовата правда винаги е една „чужда правда,” нещо, което християнинът никога не притежава? Невъзможно ли е статуса „праведен” да бъде приписан на един грешник освен като статус даден на някой, който никога няма да бъде нещо по-малко или различно от незаслужен[1]? Или обещанието на благовестието е, че вярващият грешник ще стане праведен и ще действа праведно? Има още

Оправдание чрез вяра и съд според делата в богословието на Павел – 1


АКО ПАВЕЛ МОЖЕ ДА ВЯРВА КАКТО В ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА ТАКА И В СЪД СПОРЕД ДЕЛАТА ЗАЩО ТОВА ТРЯБВА ДА Е ПРОБЛЕМ ЗА НАС?

от Джеймс Дън

james-dunn

Един от най-големите проблеми в писането на новозаветно богословие или на новозаветното виждане по дадена тема или въпрос е, че бързо откриваме че не съществува едно единствено или последователно богословие. Разбира се, има някои основни неща – напр. централното място на Христос или призива към вяра/доверие. Но когато тези основни неща бъдат разгледани задълбочено или отнесени към една различна ситуация по-разнообразните изражения на тези учения бързо се оакзват трудни да бъдат държани заедно. Аз говоря за това в моята книга Unity and Diversity in the New Testament[1] където казвам, че е напълно възможно да изолирам една центрирана керигма или благовестие от новозаветните писания, едно централно учение, с което новозаветните автори биха се съгласили. Но веднага щом тези основни съгласия бъдат развити по-сериозно в отделните книги и отнесени към различни конкретни ситуации те започват да се различават[2]. Един очевиден случай е благовестието за езичниците и баговестието за обрязването за което е постигнато съгласие в Галтяни 2:9 – едно и също благовестие, да, но са необходими само няколко параграфа (Гал. 2:11-16), за да видим, че въпросът за това как благовестието е разбирани и обяснявано по никакъв начин не е постигнато съгласие или единство и обща мисия. Има още