Големият църковен лов на вещици – 2

от Дейвид Бентли Харт

Доста объркващата истина за прехласването по магьосничеството и за големия лов на вещици в началото на модерния период е, че тези неща не били последните, отчаяни издихания на една интелектуална и религиозна традиция, която бавно потъвала в забвение преди възхода на научното и социалното „просвещение.” Те всъщност били нещо доста ново, един модерен феномен, който в най-добрият случай бил слаб предшественик на някои нови исторически тенденции от късните средни векове и който, вместо да се окаже в противоречие с раждането на светската модерност в определен смисъл бил едно нейно крайно проявление.

Големият църковен лов на вещици – 1

от Дейвид Бентли Харт

Днес най-блестящата и удивителна басня на модерното време е свързана с борбата на западните хора за свобода, за огромната еманципация на западната култура от политическата тирания и за избавлението на Европа от насилието на религиозната нетолерантност. Със сигурност е вярно, че в началния период на модерната епоха европейското общество страдало от хронични и остри конвулсии на жестокост и кръвопролитие, които разкъсвали западното общество на части, отнели хиляди животи и които били свързани с религиозни символи и реторика. Това била епохата на големия лов на вещици, на т. нар. война на религията, на непреставащо преследване на „еретици” и на разпадането на стария католически ред. Учени сме, че трябва да помним това време като кулминация на цялата християнска история на съюза между религиозният абсолютизъм и силата на светската държава – т.е. векове на йерархически деспотизъм, инквизиции, изгаряне на вещици и кръстоносни походи – един съюз, който милостиво бил разбит и заменен от един умерен режим на светско управление и гарантирани права.

Дали обаче тази история е напълно достоверна може да се каже единствено ако първо се постараем да направим определени разграничения между средновековния и модерния период на „религиозно” насилие и след това във всеки един случай да се опитаме да направим разумна оценка на относителната вина на църквата и държавата.

Религиозна нетолерантност и война – 2

РЕЛИГИОЗНА НЕТОЛЕРАНТНОСТ И ВОЙНА

от Дейвид Бентли харт

(преводът представлява част от книгата Atheist Delusions: The Christian Revolution and Its Fashinable Enemies, Yale University Press, 2013)

Последната и най-лошата от „религиозните войни” била, разбира се, тридесетгодишната война, която избухнала през 1618 когато крал Фердинанд от Бохемия (1578-1637) се опитал да консолидира своето управление като наложи всеобща католическа вяра над владенията си и по този начин провокирал протестантските домове в Бохемия и през 1619 една бохемска моравска инвазия в Австрия. Фердинанд, който през 1619 станал император Фердинад II на Свещената римска империя, по всички стандарти бил благочестив католик, но в кампанията си завземе обратно Австрия и Бохемия със сигурност нямал задръжки да приеме военна помощ от страна на лутеранския електор на Саксония, Джон Джордж I (1585-1656). Вярно е, че по време на първата половина от войната, която последвала в Австрия и в германските територии, съществували отделни католически, лутерански и калвинистки партии и че когато чужди протестантски сили – най-вече Дания и Швеция – се включили в боевете те направили това като врагове на Хабсбургската империя. Но в същото време Дания и Швеция през по-голямата част от периода били във война и помежду си и унизителното поражение на първата през 1645 дошло от втората.

Религиозна нетолерантност и война – 1

РЕЛИГИОЗНА НЕТОЛЕРАНТНОСТ И ВОЙНА

от Дейвид Бентли Харт

(преводът представлява част от книгата Atheist Delusions: The Christian Revolution and Its Fashinable Enemies, Yale University Press, 2013)

Насилието на ранната модерност никъде не е изразено толкова ясно или в по-голям мащаб от международните и кръвопролитни конфликти през един период, който по традиция се нарича „религиозните войни.” Поради състава на коалициите участващи в тези конфликти и с оглед на последиците им те би трябвало да бъдат запомнени като първите войни на модерните национални държави, чиято основна цел била да установят върховният авторитет на светската държава над всяка съперничеща й сила и най-вече над властта на църквата.