ПИСМО ДО РИТОРА ЕВДОКСИЙ
от св. Григорий Назиански (379 г)
Питаш как са нещата при нас? Крайно горчиви. Загубих Василий, загубих и Кесарий, загубих и духовния, и плътския си брат. “Баща ми и майка м и ме оставиха” (Пс. 26:10), ще кажа заедно с Давид. Тялото ми боледува старостта е над главата ми, натрупва се камара от грижи, делата ме задушиха, в приятелите няма вярност, църквата е без пастири, доброто загива, злото е отвън; трябва да се плава нощем никъде не светят огньове, показващи пътя, Христос спи. Какво ли ще трябва да претърпя? Едно е избавленито от злините за мен – смъртта. Но и тамошното е страшно, ако предполагаме по тукашното.
Rado's blog 