In memoriam – д-р Гордън Фий


от Радостин Марчев

На 25 октомври е починал д-р Гордън Фий – един от любимите ми богослови. С основание може да се твърди, че той е най-значимият богослов, който петдесетното движение е дало до този момент (макар че понастоящем и други имена могат да претендират за това – не на последно място Амос Янг).   

Има още

Молитва и пророкуване в събранието – 3


index

от Гордън Фий

Значението на 1 Коринтяни 11:10

1 Коринтяни 11:10 е най-озадачаващото изречение в целия пасаж. Това е така поради три причини: (1) това, което се казва не е това което бихме очаквали на основата на 1 Кор. 11:7, (2) неочакваната употреба на думата „власт“ във връзка с главата на жената е както изненадваща, така и на пръв поглед несвързана с това, което е казано преди това и (3) втората предложена причина „заради ангелите“ е забулена в неяснота. Има още

Молитва и пророкуване в събранието – 2


от Гордън Фий

index

За жените, които се молят и пророкуват

Независимо от възраженията, които понякога се изтъкват[1], текстът доста ясно казва, че жените редовно са участвали в „молитвите и пророкуването“, които са били част от поклонението в църквите под надзора на Павел. Това е в пълно съгласие с това, което откриваме  по-късно в 1 Кор. 14, където Павел няколко пъти казва, че „всички говорят на езици“ (1 Кор. 14:23), че „всички можете да пророкувате един след друг“ (14:29) и че когато се съберат всички „всеки има (някакво участие)“ (14:26). Никакво свързано с мъжете и женитеразграничение не е направено относно тези въпроси и нашият настоящ текст прави сигурно, че думата „всички“ означава това, което можем да очакваме да означава: че мъжете и жените по еднакъв начин са участвали във вербалното изражение на поклонението във всяка от домашните църкви. Има още

Молитва и пророкуване в събранието – 1


1 Коринтяни 11:2–16

Гордън Фий

index

Тълкуването на 1 Кор. 11:2–16 дълго време е било една от фокусните точки в изучаването на Павловото писмо[1]. Причината за това са най-вече няколко ключови асекта на пасажа, които са забулени с мистерия, включително конкретната природа на социокултурния проблем, който разглежда Павел. Какво е било това, което коринтските жени (предполагаме, че) са правили и което е предизвикало този отговор? Как отговорът на Павел работи като аргумент и особено значението на няколко важни термина[2]? В същото време, аргументацията като цяло е особено нехарактерна за Павел, както по отношение на неговото обикновено по-свободно отношение спрямо представения проблем, така и на неговия аргумент, основаващ се най-вече на културния срам, вместо на личността и делото на Христос. Накрая, основното твърдение в ст. 5, че жените трябва да се молят и да пророкуват в общото събрание, се намира в рязък контраст с изискването за пълна тишина „в църквата“ в 1 Кор. 14:34–35[3]. Има още

Първенството на духовните дарби за църковното служение – 4


от Гордън Фий

index

Следствия за жените служещи в църквата: да дадем приоритет на Духа

Едно нещо е да приемем, както мнозина правят, приоритета на Духа, Който дава дарби за служение както казваме тук. Съвсем друго е, биха казали те, за жените да получат длъжности в църквата. Затова трябва да добавим няколко финални думи по въпроса. Тук нашите проблеми са особено усложнени поради неяснотата спомената в първата секция на това есе. И трябва отново да кажем с пълна откровеност, че библейските записи просто не показват такава загриженост по този въпрос от това, която виждаме в споровете в съвременната църква – да не споменавам историята на църквата като цяло. Има още

Първенството на духовните дарби за църковното служение – 3


от Гордън Фий

index

Словесното служение в новозаветната църква

Когато достигнем до въпросите свързани с „основано на дарбите служение” съществуват два вида проблеми, кото трябва да бъдат адресирани. (1) Какво означава „служение”? Можем ли да направим легитимно разграничение между служението като „длъжност” в църквата и служението като служба на църквата? (2) Какви са доказателствата, че жените са били участвали в служение включващо поучение, особено наставление от Писанията? Мястото, от което трябва да започнем е библейските доказателства за втория въпрос: жени надарени за служение. Има още

Първенството на духовните дарби за църковното служение – 2


от Гордън Фий

index

Една херменевтична начална точка

Една от най-големите трудности, които „библейските християни” срещат е да влязат в крачка с термина библейски в тази формула. Въпросът тук е колко предписателни правим библейските текстове, които просто описват какво е и се прави, но не казват точно, че нещата задължително трябва да стават по този начин. Дали аналогиите и примерите могат да бъдат виждани като „еднакви за всички места и време” явни наставления? Ако да, защо? Каква е херменевтиката, която превръща някои неща, които просто са описани, като църковния ред и отношенията между половете в служението и дарбите, в предписателни докато в същото време сред мнозина, които поддържат това виждане едни други, напълно предписателни думи на Павел: „Копнейте да пророкувате и не забранявайте да се говорят езици” (1 Кор. 14:39), са последователно, понякога безцеремонно, пренебрегвани? Отговорът, разбира се, е една херменевтика, която е културно обусловена и несвързана с библейските данни! И понеже самите текстове не дават основание за това, на каква основа някои вярващи са развили една „йерархична херменевтика”, която настоява за вечната валидност на 1 Тимотей 3:1-11 и включва задълженията на надзорниците, макар текста да не говори за тези въпроси, докато въпроси свързани с грижата за и повторната женитба на вдовицитев 1 Тимотей 5:1-16 нямат никаква тежест? Има още

Първенството на духовните дарби за църковното служение – 1


от Гордън Фий

index

Това есе ще разгледа как дарбите от Духа влияят на нашето разбиране за служението на хората и областите, в които те могат да служат в църквата. Започвам с едно  опровержение свързано с концепцията за „равенство”. Това, което е поставено на карта не е дали хората са еднакво надарени: те не са. Това, което е заложено на карта е дали Бог Свети Дух, надарявайки Божиите хора, някога е правил полът първостепенно изискване за определен вид дарби. Аз ще твърдя, че в това отношение библейските данни изглеждат ясни: Духът не действа по този начин.

Но, за да достигнем до това ние трябва още веднъж да преминем през една вече добре утъпкана земя свързана с: (1) природата на библейското откровение и авторитет включително херменевтиката на ad hoc документите, които не се опитват да отговорят на определен проблем и (2) сложната природа на ранните църковни „структури”, отразени в нашите документи, които не се обръщат към тези структури като към нещо от първостепенна важност. Под въпрос в употребата на такива текстове е въпросът: Какво учи Библията? – и какво имаме предвид под „учи” когато „поучението” не е директно? След това идва въпросът за постоянната употреба на думата „библейско” в нашата собствена реторика: какво имаме предвид под тази дума? И ако включим това, което в други случаи е просто описание на каква основа се придвижваме от описание към предписание?

Това, което се надявам да направя по този начин в тази глава е (1) да посоча неяснотата на библейските текстове по отношение на църковните структури и служения, (2) да дефинирам една херменевтическа начална точка, от която нашето търсене да може легитимно да започне и (3) да разгледам различните текстове, които казват или загатват, че дарбите на Духа надхвърлят всяка структура и пол. Има още

Конкретност и надвременност


ВОДОРАЗДЕЛНАТА ЛИНИЯ – КОНКРЕТНОСТ ИЛИ НАДВРЕМЕННОСТ

1 Тимотей 2:9-15 като пример

от Гордън Фий

index

В предишните 2 глави казахме (1) че евангелската херменевтика има за своя основна задача нуждата да чуе Божиите думи в човешките думи на Писанието като нито ги прави нещо по-малко от вечни думи както често прави либералната херменевтика нито налага всички конкретни неща както правят фундаменталистите – но по един   непоследователен и често невнимателен начин; (2) че пътят напред все още лежи във въпроса за намерението на автора, да открием какво човешкият автор има в предвид под тези думи и защо, означава в същото време да чуем Божието вечно слово и (3) че една новозаветна херменевтика по необходимост трябва да отразява благовестието както своя цел вместо на някакъв законов код. Има още

Културният контекст на Ефесяни 5:18-6:9


КУЛТУРНИЯТ КОНТЕКСТ НА ЕФЕСЯНИ 5:28-6:9

Съществува ли определена от Бога йерархия в църквата и в дома основана единствено върху пола?

от Гордън Фий

index

Гордън Фий е професор по Нов Завет  в Regent College Ванкувър, Канада

Започвам тази статия с едно уточнение понеже заглавието предполага много повече отколкото човек може да каже на едно толкова ограничено място. То предполага много повече знание за предмета отколкото аз в действителност имам – всъщност съвсем безопасно можем да кажем, че не знаем много повече за предмета отколкото знаем. Това, което се надявам да направя е да предложа няколко идеи свързани с културната рамка на пасажа станал ключов за хората от двете страни на въпроса дали съществува Божествено определена йерархия в живота на църквата и семейството основана единствено на пола. Има още