Как ни спасява въплъщението?

от Радостин Марчев

Историческото християнство неизменно е отстоявало вярата във въплъщението на Бога като един от крайъгълните камъни на своето учение. Най-просто то казва, че в определен момент във времето второто лице на Троицата, Исус  Христс, е станал човек. Той е направил това, както се е родил от Светия Дух и дева Мария, вземайки от Своята майка човешка природа и обединявайки я със Своята предвечна божествена природа в една единствена личнсот (ипостас). За хората, които го чуват за първи път това може да звучи доста объркващо. Всъщност то е такова дори за тези, които са размишлявали върху него с години. Църквата е прекарала почти 10 века в непрестанни спорове докато успее да формулира най-основните контури на своята вяра – контури, които едва драскат по повърхността на нещо, което човешкия ум просто не може да схване напълно. Въпреки всичко този огромен богословски и философски труд е бил необходим понеже той отговаря на някои от най-важните верови въпроси, без които християнството просто не би могло да съществува – Кой е Христос? Защо е станал човек? и Как ни спасява Той?

Какво (не) означава въплъщението?

от Радостин Марчев

Рождество е времето когато християните празнуват въплъщението на Бога. Второто лице на Троицата „стана плът и живя между нас“ (Йоан 1:14).  Какво обаче означава това? Това просто заявление векове наред е озадачавало църквата и я е карало да се опитва да осмисли същността на това събитие.

Днес все още продължавам често да чувам, че на Рождество Христос прие човешко тяло. Макар това в никакъв случай да не означава, че човекът, който използва израза мисли погрешно фразата със сигурност не е особено удачна. Взета буквално тя означава, че Бог просто е облякъл човешко тяло, подобно на човек, който облича дреха.