Възкресенското предизвикателство

от Радостин Марчев

(текста е публикуван във в. „Зорница“ – м. април)

Мнозина християни виждат възкресението на Христос като един вид завършек на изкупителното Му дело на кръста – като доказателство, че жертвата е приета, силите на злото са победени и ние можем да сме уверени в своето спасение. Това е вярно и дори да спрем дотук, Възкресение все още щеше да бъде велик празник и повод за славна радост. Новия завет обаче продължава по-нататък, добавяйки нови и нови щрихи към значението на празния гроб.

На земята както и на небето – 3

от Н Т Райт

На земята както и на небето – 2

от Н Т Райт

Възкресение поставя началото на новия свят   

Предизвикателството е предзивикателство на новото творение. Да се изразим най-общо: възкресението на Исус се предлага на историка и учения не по-малко отколкото на християнина или богослова, не както някакво странно събитие в света, а като напълно характеризиращо, прототипно и основополагащо събитие в света такъв, какъвто той е започнал да бъде. То не е абсурдно събитие в стария свят, а символ и начална точка на новия. Твърднеието на християнството е от такъв магнинут: Исус от Назарет е поставил началото на не просто нова религозна възможнст, не просто нова етика или нов път за спасение, а ново творение. 

—Surprised by Hope 67

Как да не превърнем Възкресение в клише

от Радостин Марчев

Утре западния свят ще празнува Възкресение Христово. Ние трябва да чакаме още един месец, но празника вече е на хоризонта и подготовката за него започва. За пастирите това е вероятно най-натоваренто време от годината и те започват (надявам се!) отрано да мислят каква серия от тематични проповеди да подготвят, а редовите вярващи – точно обратното – пресмятат колко почивни дни ще им се паднат. Християнският календар е гъсто запълнен със събития отбелязващи последните седмици от живота на нашия Господ.

В цялата тази празнична суматоха е доста лесно Възкресение да се формализира. Тази опасност е особено голяма за дългогодишните вярващи, които са чели и препрочитали библейските текстове, слушали са множество проповеди и знаят наизуст обичайния репертоар от песни. Колкото и странно да звучи напълно възможно е най-вълнуващата вест да бъде сведена до тривиално клише.

Самият аз си дадох сметка за тази опасност преди няколко години. Решението, което намерих за себе си е около големите християнски празници да се опитвам да прочета някоя хубава книга свързана с тях. Събития като Рождество и Възкрсение винаги могат да ни кажат повече, много повече от това, което знаем, мислим, че знаем или предполагаме, че може да съществува.

Вероятно това няма да е удачно решение за всеки и други хора ще трябва да търсят различни възможности, които работят за тях. Ето обаче моят избор за тазгодишното Възкресение. Месец е достатъчно време.

Timothy Keller. Hope in Times of Fear: The Resurrection and the Meaning of Easter. Viking, 2021.

Matthew Emerson. „He Descended to the Dead“: An Evangelical Theology of Holy Saturday. IVP Academic, 2019.

Ще се приближиш ли? – 10

от Сара Коакли

Неделя на възкресението: „Noli me tangere“

„Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.” (Йоан 20:18)

В светлината на възкресенското утро, което сега изгрява аз искам да попитам: Очакваш ли, копнееш ли, заедно с Мария  Магдалена, да „видиш Господа” в този живот? И ако да какво може да означава това? Какво означава да „видим” възкръсналият Исус, да се посветим да вярваме в Него и в Неговият живот след смъртта? Какво означава да твърдим заедно с това, че в нашата вселена има една божествена, трансцедентна сила, която се издига отвъд смъртта, трагедията и провалът, която пленява сърцата и умовете ни и преобръща живота ни от мрак в светлина?

За християните всичко стои на този въпрос. Ако няма възкресение, ако „мъртвите не се възкресяват” тогава нашата вяра наистина е „суетна” както се изразява св. Павел. Проблемът идва – нека да сме честни – с изясняването на това какво точно, е поискано от нас да вярваме.

Възкресен за оправданието ни

от Радостин Марчев

(текстът е публикуван във в. Зорница, април 2017) 

Християнската вяра е неразривно свързана с възкресението – възкресението на Исус Христос и надеждата, която то дава за нашето собствено бъдещо възкресение. Това учение намира изобилна подкрепа в цялото Писание, кулминираща в прекрасното изложение на апостол Павел в 15 глава от неговото Първо послание към коринтяните. Но същият автор в едно друго свое писмо – Римляни 4:25 пише думи, които повечето християни не знаят нито какво да правят, нито как да разбират:

Исус, нашия Господ…беше предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

Внимателното разглеждане на стиха ни разкрива няколко неща.

Възкресението и сетивата: в защита на Тома неверни

от Оливър О‘Донован

„И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:26-27).

Наричаме я “горната стая“ приемайки, че това е същата „голяма приготвена горна стая,“ в която Исус е празнувал Пасхата. Но св. Йоан я описва единствено чрез заключените й врати.

Ние говорим за горницаТА така както говорим и за възкресениеТО, винаги с определителен член. Съществува единствено възкресениеТО – само едно и единствено, не някакво неопределено нещо, което при нужда можем да смесим с други опитности – така както има и една единствена горница, където възкресението на Исус станало известно. Не някъде, по някое време, но на това място и на това време.

Горницата не е нашето място нито нашето време. Тя е мястото и времето, което Бог е избрал за да изяви възкресението на Своя Син.

Завръщането на царя

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЦАРЯ

Марк 13 – Велика събота

Това е част от възкресенската  серия “По пътя към кръста и цената на ученичеството” изнесена във

Християнска евангелска баптистка църква Варна

от Радостин Марчев

4.05.2013

(Аудио ТУК)

Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.
Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение,
като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.

Събрали сме се тази вечер, за да очакваме възкресение. Навън е тъмно и това съответства на мрака през трите дена когато Христос е в гроба. Но ние като християни знаем какво ще стане. След малко ще удари 12-я час, ще настъпи утрото на първия ден от седмицата и ние ще можем да празнуваме празния гроб и възкръсналият Христос.

Ние всички знаем, че това е нещо много повече от една красива традиция и от хубав символизъм. Знаем защото сами сме го преживели. В кръщението ние сме умрели заедно с Христос и сме възкръснали заедно с Него. Така както Той е излязъл от гроба с променено тяло, ние чрез вяра в Него сме навлезли в един нов живот, който е променен (виж Римляни 6 гл.). И тази промяна, тази реална сила на Бог в живота ни, е едно доказателства, че гробът е празен и че Христос е възкръснал.

Така че ние очакваме с трепет, с радост, с благодарност, но и с една убеденост, че това, което очакваме всъщност вече се е случило. И ние сме тук именно защото то се е случило.

Тичащи към гроба

ТИЧАЩИ КЪМ ГРОБА

от Н. Т. Райт

11 Април 2009

Йоан 20:1-10

Разно тази сутрин получих емайл от един приятел в Сидни, Австралия. И, разбира се, там възкресение вече беше дошло. Тук ние сме събрани във вечерния мрак на светата събота, но там слънцето вече  изгряло. Това е един обикновен географски факт, но той сочи към нещо много по-тайнствено, но също толкова вярно. Все още е тъмно в този свят, но Слънцето вече е изгряло – Божият Син, Разпънатият, Самият Исус.

Вода, огън и закуска

ВОДА, ОГЪН И ЗАКУСКА

Римляни 6:3-11; Лука 24:1-12

Проповед при кръщение, конфирмация и първо причастие на Възкресение 2010

Катедралата в Дърам

от д-р Н. Т. Райт

Ако запомните нещо от тази сутрин, то вероятно ще е, че това е един ден, в който сте станали много рано и сте отишли на църква. Надявам се, че ще запомните и много повече, но това все пак е добро начало: понеже цялата същност на Възкресение, на кръщението и на конфирмацията е съсредоточена в едно необичайно ранно ставане, след като сте се наплискали с вода, за да се събудите и може би, поне в старомодните къщи, сте запалили камината, така че къщата да се стопли за всички останали. Тогава, след като всичко това е направено, можете да помислите за някаква закуска. Е, за това ще говорим тази сутрин – водата, огънят и закуската: и всичко това понеже Възкресението ни е пробудило необичайно рано, докато всички останали все още спят. Това е причината на първото Възкресение всички да бъдат удивени и уплашени – жените учудени и ужасени, мъжете невярващи и удивени. Всичко това е погрешно. Нещата не стават по този начин. Светът е бил изненадан и неподготвен. Той все още е спял. И продължава да е такъв.