Велика събота: равносметка

от Радостин Марчев

Велика събота е времето между две големи събития – смъртта и възкресението на Христос.

Учениците през 1 век били напълно объркани и съкрушени – Този, Когото смятали за Месия е убит и те не знаят как да продължат живота си оттук нататък.

За нас това не е така понеже ние знаем продължението на историята, знаем какво следва. Богослужението в Православната църква много красиво описва великата събота по следния начин:

Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.

Странно време – разпети петък е минал, възкресение все още не е дошло – съботата сякаш виси в нищото. Но, знаете ли, докато си мислех за това ми дойде наум, че велика събота е един от най-добрите моменти за равносметка защото в определен смисъл тя много прилича на нашия християнски живот. Той е хванат между момента на нашето повярване когато греховете ни са простени и второто идване на Христос когато ще се случи и нашето възкресение и прославяне. Но сега, между тези две събития ние живеем обикновен, незабележим живот – ние живеем нашата събота между кръста и възкресението.

Завръщането на царя

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЦАРЯ

Марк 13 – Велика събота

Това е част от възкресенската  серия “По пътя към кръста и цената на ученичеството” изнесена във

Християнска евангелска баптистка църква Варна

от Радостин Марчев

4.05.2013

(Аудио ТУК)

Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.
Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение,
като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.

Събрали сме се тази вечер, за да очакваме възкресение. Навън е тъмно и това съответства на мрака през трите дена когато Христос е в гроба. Но ние като християни знаем какво ще стане. След малко ще удари 12-я час, ще настъпи утрото на първия ден от седмицата и ние ще можем да празнуваме празния гроб и възкръсналият Христос.

Ние всички знаем, че това е нещо много повече от една красива традиция и от хубав символизъм. Знаем защото сами сме го преживели. В кръщението ние сме умрели заедно с Христос и сме възкръснали заедно с Него. Така както Той е излязъл от гроба с променено тяло, ние чрез вяра в Него сме навлезли в един нов живот, който е променен (виж Римляни 6 гл.). И тази промяна, тази реална сила на Бог в живота ни, е едно доказателства, че гробът е празен и че Христос е възкръснал.

Така че ние очакваме с трепет, с радост, с благодарност, но и с една убеденост, че това, което очакваме всъщност вече се е случило. И ние сме тук именно защото то се е случило.