Бележки върху спасението – 7


АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ И ЗАМЕСТНИЧЕСКОТО ИЗКУПЛЕНИЕ

от Радостин Марчев

salvation-main

Последно променено на 05.04.2017.

През последните години моделът за заместническото изкупление попада под тежък обстрел. По-конкретно в България той често се явява значима пречка в диалога между протестанти и православни. Едно от често чуваните обвинения е, че той представлява изцяло западна юридическа конструкция, която е напълно чужда на древната патристична мисъл и не намира никаква подкрепа в нея.

Моето убеждение е, че това не отговаря на истината. Както видяхме в част 4 някои форми на това виждане може да са сериозно дефектни, но това не означава, че махалото трябва да се залюлее към обратната крайност. В подкрепа на това в следващите няколко части аз ще представя откъси от патристични текстове, които използват едновременно език и идеи, сходни на тези, които откриваме в модела на заместническо изкупление. Тъй като по никакъв начин не считам, че съм специалист в областта на патристиката, аз напълно допускам възможността поне в някои случаи да не съм разбрал правилно мисълта на авторите или да я използвам извадена от контекст и налагайки върху нея собствените си предубеждения. Във всеки подобен случай аз оставам отворен да дискутирам и с готовност бих приел корекции и уточнения – разбира се, подкрепени със съответните аргументи и текстови анализ. В същото време ми се иска да помоля читателите, които са на различно мнение да направят същото – да оставят текстовете да говорят без да твърдят, че те не могат да казват това, което всъщност казват. Има още

Реклами

39 пасхално послание на Атанасий Александрийски и новозаветния канон


 

от Атанасий Александрийски

ikone_athanasius_von_alexandria

Атанасий, епископ на Александрия, е известен най-вече като непримирим борец с арианската ерес и защитник на Никейската вяра. По-малко известно е, че той е първият в историята на църквата, който изрежда книгите на Новия Завет такива каквито ги познаваме днес в нашите Библии. Разбира се, всички тези книги са били не само добре познати много по-рано, но и повсеместно използвани от християните. В същото време обаче чак до 4 век е съществувала известна несигурност кои книги трябва да бъдат приемани като боговдъхновени и кои единствено като полезни за четене в църквата. Всички по-ранни достигнали до нас списъци или добавят или пропускат някои книги. Освен това, както става ясно и от писмото на Атанасий, съществувал и голям брой книги, които не били нито боговдъхновени, нито дори полезни, а се отклонявалисе от християнската вяра. Тъй като не съществувал официално приет списък опасността редовите християни да бъдат заблудени от тях била значителна. Точно за да предпази вярващите Атанасий изпраща свой списък – първият, който включва това, което впоследствие се утвърждава като новозаветен канон.     

Следва писмото на Атанасий с някои съкращения. Има още