От доста време многократно се натъквам на една история широко разпространявана в Интернет пространството от християни. Накратко тя разказва как Алберт Айнщайн засрамил свой професор, който твърдял, че няма Бог. Освен на стените на мои приятели историята може да се види и в множество сайтове, напр. ТУК, ТУК, ТУК, ТУК, ТУК и ТУК. Същата дори е превърната в клип в Vbox.
Разбира се, елементарната проверка бързо показва, че историята просто не е вярна (виж напр. ТУК и ТУК). От краткото търсене, което направих единствено „Гнездото. нет” посочва, че има съмнения в нейната достоверност.
Този случай (който може да бъде умножен многократно) показва поне две важни неща свързани с християнската апологетика. Има още →
Още когато седнах да пиша последната си статия Как (не) се прави апологетика си давах сметка, че тя страда от един много сериозен недостатък. Той не е свързан с аргументацията, която продължавам да смятам за правилна, а с по-цялостния подход към проблема за наивната апологетика. Да посочваш грешките в доводите на парче не е достатъчно, освен може би, за да ти излезе име на хейтър. Необходимо е положително представяне на алтернативен, по-добър подход, който може да се конкурира с този, който критикуваш. Освен всичко останало целта в крайна сметка не е християните да престанат да защитават вярата си, а да започнат да я защитават по-добре. (Това между другото е още един мит, на който често се натъквам като възражение: „По-добре да свидетелствуваш лошо отколкото изобщо да не свидетелствуваш.” Отговорът, разбира се е, че изборът между нищо или лошо е фалшив – можем да свидетелствуваме и добре).
Темата, разбира се, е огромна и би била достатъчна за една, а вероятно и за няколко книги. Това, което ще направя е да нахвърля няколко кратки бележки, допълвайки и прескачайки вече казаното в две други статии Научен учебник ли е Библията и Как Библията говори за света, които, надявам се, може да помогнат на някого да чете Библията в контекста на нейното отношение към науката. Ето ги и тях: Има още →
Наскоро попаднах на кратко клипче говорещо за научната достоверност на Библията. Причината да го забележа беше големият брой споделяния, поради които го видях във фейсбук.
Преди да кажа каквото и да е друго искам да подчертая дебело две неща.
Първо, аз съм убеден, че Библията е боховдъхновено откровение, което съдържа всичко необходимо за спасението и говори безпогрешно за вярата и живота.
Второ, аз съм напълно убеден в добрите намерения, ревността и искреността на хората споделили този материал. Тяхното желание да споделят Христос и доверието им, че това, което Бог ни е открил е истина са, убеден съм, видени и оценени от Бога.
Казал това се налага със съжаление да добавя още нещо – почти нищо от казаното в клипа не е вярно. Последният съдържа 4 твърдения за хармонията между Библията и науката, които ще разгледам последователно, в реда, в който са представени, за да стане ясно защо това е така. Има още →
Днес, докато се излежавах и се лекувах от настинка, четох книгата на Майрон Пенър The End of apologetics: The: Christian Witness in a Postmodern Context и слушах разговор между Н.Т. Райт и Лари Краб. Това неочаквано създаде доста взривоопасна смес. Някои от въпросите, които в момента хаотично се въртят из главата ми:
1. Имаме ли основание да смятаме, че нашата християнска вяра трябва да бъде обективно и рационално обоснована? Не е ли това всъщност “Добре” (или, както е в повечето случаи, не толкова добре) “информиран субективизъм?”
2. Доколко можем да претендираме, че нашият краен човешки разум може да достигне до абсолютната истина (по-точно Истина – “Аз съм истината”) и не е ли това една от най-големите заблуди, с които работи съвременната ни апологетика?
3. Защо смятаме, че същността на християнството може да бъде изразена с пропозционни твърдения? Не се ли заключава тя вместо това в една Личност. И не се ли оказва, че наблягайки толкова на пропозиционната, логична и обективна страна (всяка от която повече или по-малко ни подвежда) ние всъщност се отдалечаваме от истинското християнство вкоренено в отношенията – с Христос и с другите хора?
4. Не е ли нашата обсебеност да доказваме всичко със съответен стих от библията една огромна гавра с нея? (Както веднъж иронизира един мой приятел: Понеже в библията не пише нищо за котка следователно няма такова нещо като котка). И не вършим ли чрез този дребнав начин на третиране всъщност предателство срещу истинският дух на Писанието, който ни призовава да мислим творчески в новите условия и ситуации, пред които постоянно се изправяме ? И дали това няма нещо общо с толкова често надигащият грозната си глава легализъм и законничество?
5. Какво всъщност означава “авторитетът на Писанието?” Разбираме ли, че библейският авторитет не е и никога не може да бъде “пряк” – крайният авторитет се намира единствено в Бога, Който по някакъв начин може да го упражнява чрез библията. И ако забравим това и започнем да третираме библията като притежаваща самостоятелен, краен авторитет не сме ли само на една крачка от това да я превърнем в “наша” книга, която след това можем да манипулираме и насочваме накъдето ни се иска – често водени от страстите си?
Ако това означава нещо за някой по-долу може да изгледа разговора.
Алистър Е. МакГрат (роден 23 Януари 1953) е защитил докторати по молекулярна биология и богословие в Оксфорд. Започнал своето образование като атеист и завършил като убеден християнин той е известен автор в областта на систематичното и научното богословие и апологетиката. МакГрат е ръководител на катедрата по Богословие, религия и култура в King’s College London. Преди това е бил преподавател по Историческо богословие в Оскфорд и ръководител на Wycliffe Hall.
Новият Атеизъм се появи на западноевропейската сцена през 2006, пълен с енергия и жизненост. Неговите провокативни изявления хипнотизираха медиите. Омаяни от жизнерадостни лозунги (като „Бог убива” или „Бог е делюзия”) мнозина направиха заключението, че религията е мъртва. За Бога оставаше единствено да се пенсионира – този път за винаги. Време беше да разчистим боклука в нашия интелектуален и културен килер. Вярата в Бога е просто една любопитна и старомодна реликва от миналото. Има още →