За аборта и националното законодателство

от Радостин Марчев

Наскоро имах много интересен разговор, свързан с влиянието на законодателството върху тренда на абортите в дадена страна. Някои мои приятели бяха убедени, че официалната легализация или забрана на абортите е ключов фактор. Когато абортите биват разрешени, трендът бележи моментален и рязък възход в пъти. И дори ако след време има понижение, то никога не може да достигне стойностите преди легализацията. Причината е, че легализацията на абортите не само че отваря врата към безнаказаното им практикуване, но изпраща и мощен психологически или морален сигнал към населението на дадена територия. Моето твърдение беше, че трендът на абортите е доста по-сложна производна, която се определя от множество фактори, като законодателството е само един от тях и при това не винаги най-важният. Това означава, че макар легализацията винаги да е сила, която потенциално бута тренда нагоре, на практика не е задължително нито едно от горните 3 твърдения да се окаже неизменно вярно. Т.е. след легализацията на аборти е възможно техният скок да е сравнително слаб, възможно е след време нивото да падне до стойности под тези преди легализацията, възможно е дори трендът изобщо да не се промени – без значение дали се движи в посока покачване, намаляване или остава непроменен.

Радостта от смъртта – 2

„Трябва да си готов да убиеш“

от Нанси Пиърси

Кой се квалифицира за личност?

Щом веднъж разпознаем дуализма, свойствен на теорията за личността, ние разполагаме с ново средство, с помощта на което да говорим с нашите приятели, които поддържат правото на аборт. Най-очевидният проблем за теорията е, че не съществува съгласие как точно да се дефинира личността. Ако тя не съвпада с това да бъдеш биологично човек, какво тогава е личност? И кога се появява тя?

Просто против аборта или за живота

от Радостин Марчев

“Ще ви кажа нещо прекрасно. Ние се борим с аборта чрез осиновяване – грижим се за майката и осиновяваме детето й…. Изпращаме послания до клиниките, до хоспиисите, до полицейските участъци: „Моля ви, не убивайте децата; ние ще ги вземем.“ Така че ние винаги имаме някой, който да каже на майката в беда: „Ела,, ние ще се погрижим за теб, ние ще намерим дом за детето ти.“(Из Речта на Майка Тереза на Националната молитвена закуска във Вашингтон, февруари 1994)

Последните дни медиите изобилстват с послания свързани с новия проектозакон за цялостна забрана на абортите в Полша (виж напр. ТУК). Макар да не касае пряко българското общество той явно подейства подобно на катализатор за разразяване на една мини война на противоположни мнения. Докато четях различните изказвания в един момент бях споходен от неудобното чувство, че всъщност в дебата липсва една същностна част от това, което, според мен задължително трябва да бъде казано. Нека да се опитам да обясня.