Дискусия между Арминий и Юний част 4

ПРИЯТЕЛСКА ДИСКУСИЯ МЕЖДУ ЯКОВ АРМИНИЙ И ФРАНСИС ЮНИЙ ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЧРЕЗ ПИСМЕНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

 

ЕДИНАДЕСЕТО ТВЪРДЕНИЕ НА АРМИНИЙ

Второ, за Избирането.

1. Казва се, че Избирането е било направено в Христос, Който е бил определен за Посредник и е бил наречен Исус, защото ще спаси не определени личности, видяни просто в тяхната природа, но „людете си от греховете им.“ Казва се, че Той е бил предопределен, и ние в Него, но Той, според реда на природата и причините (определен) преди нас. Той е бил определен за Спасител, а ние, да бъдем спасени. Но в Христос, имайки такъв характер и бивайки описан така, както Писанието ни Го описва, човекът не би могъл да бъде виждан единствено в своето естествено състояние[1].  Следователно, много по-малко той би могъл да бъде избран в Него. 

Дискусия между Арминий и Юний част 3

 ПРИЯТЕЛСКА ДИСКУСИЯ МЕЖДУ ЯКОВ АРМИНИЙ И ФРАНСИС ЮНИЙ ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЧРЕЗ ПИСМЕНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

СЕДМО ТВЪРДЕНИЕ НА АРМИНИЙ

Аз няма да добавям други причини, поради които тази теория не ме задоволява тъй като аз разбирам, че Вие я разглеждате по начин и в отношение различни от моите. Аз взех тази теория от Тома Аквински когото аз смятам, че Вие също одобрявате, представих доказателства от Писанието и аз открито ще отстоявам това, на което възразявам. Аз бих се молил Вие да не бъдете разочарован от свободата, с която си позволявам да говоря ако Вие не показвахте така ясно своята доброта към мен.

Дискусия между Арминий и Юний част 2

ПРИЯТЕЛСКА ДИСКУСИЯ МЕЖДУ ЯКОВ АРМИНИЙ И ФРАНСИС ЮНИЙ ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЧРЕЗ ПИСМЕНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

ШЕСТО ТВЪРДЕНИЕ НА АРМИНИЙ

Аз не одобрявам първата теория защото Бог не може в желанието си да изяви Своята слава чрез милост и наказателна справедливост по отношение на хората, които все още не са били сътворени нито пък по отношение на хората вече сътворени и намиращи се в своето природно състояние. В това аз мисля, че имам Вас като прецедент защото дискутирайки предопределението Вие никъде не споменавате за милостта, но навсякъде за благодатта, която надминава милостта като изявена по отношение на творенията намиращи се в тяхното естествено, първоначално състояние и съвпада с милостта показана на грешниците и споменавате за справедливостта единствено когато говорите за оставените и осъдените. Освен това, според това мнение като необходимо следствие Бог е направен автор на падението на Адам и на греха и Той не е освободен от това обвинение чрез разграничението на действието и на злото в действието, на необходимостта и съдействието, на декрета и извършването му, на ефективния и позволяващия декрет както последния е обяснен от авторите на този възглед в хармония с това, на една различна връзка на Божия декрет и човешката природа нито чрез добавения и възнамеряван край т.е. че всичко спомага за Божията слава и т.н.

Дискусия между Арминий и Юний част 1

ПРИЯТЕЛСКА ДИСКУСИЯ МЕЖДУ ЯКОВ АРМИНИЙ И ФРАНСИС ЮНИЙ ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЧРЕЗ ПИСМЕНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Произходът на тази дискусия е представен така от старейшината Брант: „По въпроса за предопределението той (Юний) защитава мнението на Калвин, представяйки го малко по-приемливо. Защото той не споменава, че Божието предопределение има отношение към човечеството или като Предхождащо Декрета за неговото сътворение или Последващо Сътворението му, чрез предузнание на падението му, но твърди, че то има отношение единствено към Вече сътворения човек доколкото той получил от Бога естествените дарове е призован към Свръхестествено благо. Поради тази причина Яков Арминий, по това време служител в Амстердам влиза в писмена дискусия с него и се опитва да покаже, че мнението на Юний както и това на Калвин налага Необходимостта на греха и, следователно, той трябва да се обърне към едно трето мнение, което разглежда човека като обект на предопределение не само като сътворен, но също така и като паднал. В първото си писмо Юний отговаря с присъщия си добър тон, но изглежда от многото мнения за предопределението изработва свое собствено, което Арминий смята, че противоречи на всичко, което той се опитва да защити. Арминий се вижда принуден да напише отговор на Юний, който изпраща на професора, който го запазва цели шест години  до своята смърт без да има намерение да отговори.“

Изследване на Перкинс част 3

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕДИН ТРАКТАТ НА УИЛЯМ ПЕРКИНС ОТНОСНО РЕДА И МОДУСА НА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО

от Яков Арминий

В първата част на нашия трактат ние разгледахме, най-учени Перкинс, Вашето мнение относно Предопределението и доказахме, че то по никакъв начин не е в съответствие със Светите Писания. Сега на нас ни остава да разгледаме как Вие оборвате мнението, за което казвате че е противно на Вашето.

Вие накратко излагате това мнение, внимателно извлечено от писанията на други, състоящо се от четири части: Първо, „Бог създава цялото човечество и всеки от него в Адам за вечен живот.“ Второ, „Той предузнава падението.“ Трето, „Тъй като е добър по природа Той сериозно желае всички хора след падението да бъдат спасени и да дойдат до познание на истината и следователно, Той желае да даде на всички хора цялата подкрепа както на природата така и на благодатта, така че те да бъдат спасени, но неопределено, т.е. ако вярват.

Изследване на Перкинс част 2

ИЗСЛЕДВАНЕ 

на отговора на Перкинс на определени твъдения срещу защитниците на безусловното предопределение

Дотук ние разгледахме в достатъчна степен Вашето учение за Предопредленеито. Ако сега намерите за уместно да го коригирате според нашите забележки това без съмнение би го освободило от възможността да бъде наречен „Манихейство,“ „Стоицизъм,“ „Епикурейство“ или дори „Пелагианство.“ Макар че, както Вие твърдите, то не може да бъде обвинено в последната грешка. Не е възмоно обаче то в еднаква степен да бъде освободено от останалите от този, който прилежно сравнява не само Вашето мнение, но и неговите логическите следствия  с ученията на манихеите и стоиците. Някои биха извлекли също така и епикурейство от същото мнение, макар и единствено посредством серия от заключения. Бих желал Вие с достатъчна яснота да защитите учението си от тези възражения. Вие наистина се опитвате да направите това отговаряйки на редица твърдения, които обикновено се представят срещу изложено от Вас учение. Ние ще ги разгледаме по ред заедно с Вашите отговори.

Изследване на Перкинс 1 част

ИЗСЛЕДВАНЕ

от преподобния Якоя Арминий, доктор по богословие

на един трактат относно реда и модуса на предопределенито и обхвата на Божията благодат от преподобния доктор Уиолям Перкинс писател-богослов в Англия  

Уилям Перкинс, доктор по богословие, завършил в Крайст колидж, Кеймбридж бил пистел-богослов в края на 16 в. Както ще стане видно от един от неговите трактати той защитавал силно калвинистки възгледи. Следващото „Изследване и т.н.“ е било наисано от Яков Арминий през 1602.

Мненията на Яков Арминий

МНЕНИЯТА НА ЯКОВ АРМИНИЙ

от Яков Арминий

ДЕКЛАРАЦИЯ НА УБЕЖДЕНИЯТА НА ЯКОВ АРМИНИЙ

За предопределението, Божието провидение, свободата на волята, Божията благодат, Божествеността на Божия Син и оправданието на човека пред Бога.
Дадена пред щатите на Холандия в Хага на 13 Октомври 1608 г. Обстоятелствата, които са довели до нея са споменати накратко от Арминий в неговите бележки. Първоначално тя е била произнесена на холандски и след това преведена на латински, но не от Арминий, както е очевидно от стила.

За греха срещу Святия Дух

ПИСМО

 

Относно греха срещу Святия Дух

До Джон Утенбогърт, най-скъпия и особено възлюбен брат в Христос , Яков Арминий желае здраве и благополучие в Христос

 

Най-скъпи от всички приятелю,
Тъй като скоро смятате да проповядвате пред членовете на Вашата църква за греха срещу Святия Дух, Вие ме помолихте да споделя с Вас своите размишления относно този предмет, за който и по-рано  търсихте моето мнение; но по това време не бях в състояние да отговоря на молба Ви, защото нямах мнение по въпроса, нито пък сега съм достигнал до някакво окончателно и твърдо убеждение. Но аз нито имам някакво желание да Ви откажа своите слаби размишления, нито е мое задължение да не ги споделя с един, който от дълго време има правото да изисква и дори да ми заповядва. Нито пък ще бъда възпрян да Ви се покоря от някакъв фалшив и груб срам, макар да знам, че моите размишления по този въпрос не могат да Ви задоволят, тъй като не са напълно одобрени дори от мен самия. Защото каквито и да са те на практика, аз съм сигурен, че заслужават известно извинение, понеже са относно въпрос, равен по трудност на който трудно би могъл да се намери в цялото Писание, както свидетелствува св. Августин, когато го разглежда (tom. 19, fol. 9) в своето обяснение на Матей 12:31-32. Освен това, аз се надявам и съм напълно уверен, че Вие така ще обработите моите груби бележки, че след това аз ще получа обратно от Вас не само тях с печалба, но и други, които ще бъдат в състояние напълно да отговорят на моите въпроси.

Коментар на Римлияни 9

Анализ на 9 глава от посланието към Римляните

от Яков Арминий

Този анализ е бил написан от Арминий през 1593 г. и изпратен до Гелий Снеканий, служител в западен Фрийзленд, чийто виждания били подобна на тази на Арминий. Той е публикуван в Латинската ревизия на трудовете на Арминий като приложение на предходното съчинение  тъй като засяга много от въпросите третирани в него.

Някои въпроси

НЯКОИ ВЪПРОСИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ВНИМАТЕЛНО РАЗГЛЕДАНИ И ПРЕТЕГЛЕНИ ЗАЩОТО ОТНОСНО ТЯХ СА ВАЗНИКНАЛИ НЯКОИ ПРОТИВОРЕЧИЯ ДОРИ СРЕД ТЕЗИ, КОИТО ИЗПОВЯДВАТ РЕФОРМИРАНАТА РЕЛИГИЯ

от Яков Арминий

Една част от тези въпроси са отхвърлени или утвърдени по решителен начин, а друга част са отхварлени или утвърдени без пълна сигурност като всеки от тези случаи е указан чрез определени знаци показващи това добавени към всеки отделен въпрос.

Писмо до Иполит

ПИСМО

До Иполит Колибус,  посланник на най-знатния принц, курфюрст пфалцграф, Фредерик IV, до седемте обединени датски провинции  от преподобния Яков Арминий, доктор по боголсовие от Аудеватер, Холандия, известния професор по свещена теология, относно, определени твърдения
Да бъдат подложени на внимателно изследване поради възникналите притиворечия сред богословите в реформираните църкви, в което Арминий по-подробно обяснява своите виждания относно определени твърдения свързани с християнското учение

За свободата на човека и нейните сили

ПУБЛИЧЕН ДИПУТ 11

ЗА СВОБОДНАТА ВОЛЯ НА ЧОВЕКА И НЕЙНИТЕ СИЛИ

от Яков Арминий

ОПОНЕНТ: ПОЛ ЛЕОНАРДС

1. Думата арбитър (arbitrum) избор или свободна воля означава както способността на ума да разбира, посредством която той е способен да отсъжда нещата, които достигат до него така и самото отсъждане, което умът прави посредством тази своя способност. Последното се прехвърля от ума към волята въз основа на изключително тясната връзка, която съществува между двете. Свободата, когато се приписва на волята, е по-скоро нейното желание, въпреки че тя има своите корени в разбирането и причината. Най-общо тя може да бъде разбирана по няколко различни начина:

За волята на Бога

ЧАСТЕН ДИСПУТ 18

ЗА ВОЛЯТА НА БОГА

от Яков Арминий

1. За Божията воля се говори по три начина: Първо самата способност да желае. Второ, действието на пожелаване. Трето, желания обект. Първото значение е най-важното и точното, другите две са фигуративни.

Биография на Яков Арминий

КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА ЖИВОТА НА ЯКОВ АРМИНИЙ
 

                                                              от W. R. Bagnall 

 

Яков Арминий е роден в Удеватер, малък град близо до Утрехт, Холандия в 1560 г. Родителите му били уважавани хора от средната класа. Баща му бил изобретателен занаятчия, търговец на ножове. Неговото семейно име било Херман или според някои Хармен. Както били обичайно за учените хора по това време, които или латинизирали собствените си имена или ги заменяли с латински като по-благозвучни или звучащо по-важно той избрал името на почитания германски водач в ранната част на първи век.

Апология или защита на Яков Арминий

АПОЛОГИЯ ИЛИ ЗАЩИТА
НА
ЯКОВ АРМИНИЙ

 

срещу някои широко разпространяващи се богословски трактати, които в момента циркулират в долните щати и отвъд техните граници; в които Арминий и Адриан Борий, служител в Лейдн, са обвинени в нововъведения и неортодоксалност, в грешки и ерес по отношение на религията.
Тази защита вероятно е публикувана през 1609 г. като отговор на някои писания, които са били публикувани и тайно разпространявани от врагове на Арминий.

Девет въпроса

ДЕВЕТ ВЪПРОСА

зададени от депутатите на синода на техните ръководители кураторите на уноверситета в Лейдн с цел да получат отговори от всеки един от професорите по богословие и отговорите, които Яков Арминий им даде през Ноември 1605 г. заедно с други 9 въпроса, които им противопостави.